Случаят с опита за нападение срещу група италиански еврейски ученици в България поставя тежки въпроси пред българското общество и институциите. Ако информацията, разпространена от редица италиански медии, отговаря на фактите, става дума не просто за хулиганска проява, а за тревожен сигнал за прояви на неонацизъм и антисемитизъм в страна, която исторически се гордее със спасяването на своите евреи по време на Втората световна война. Още по-притеснителни са твърденията за реакцията на органите на реда и липсата на публична информация от българските институции, което поражда съмнения за институционално бездействие и липса на прозрачност.
Припомняме, че редица италиански медии съобщиха, че „група млади неонацисти са се опитали да проникнат в български хотел на 2 август, в който са били настанени италиански еврейски юноши от Рим и Милано и техните преподаватели.“ Според медиите младите неонацисти са се събрали пред входа на хотела в София и са се опитали да нахлуят със сила в сградата, а след това са блокирали достъпа до нея. Според информацията дори след намесата на полицията нападателите са се върнали и отново са блокирали входа на хотела, което се определя от медиите като „тежък акт на антисемитизъм в сърцето на Европа“. Послание на солидарност със засегнатите от инцидента италиански младежи отправи вицепремиерът и министър на външните работи на Италия Антонио Таяни.
На този фон остри въпроси към институциите постави Андрей Гюров чрез публикация в социалните мрежи, адресирана към президента Румен Радев.
„Г-н Радев, кой пази децата?“ попита Гюров.
„В европейска България група с нeонaцистки убеждения се събира пред хотел, в който са настанени деца от еврейски произход на посещение от Италия.Опитват да влязат, блокират входа на хотела, буйстват и крещят нацистки лозунги на 15-годишни деца, които ужасени плачат. Те са инструктирани да стоят далеч от прозорците и да не напускат стаите си. Това се случва в страната, спасила своите евреи“, коментира бившият служебен премиер.
Той недоумява как е възможно полицията да дойде и да разпръсне нападателите, които после да се върнат по-многобройни и да продължат своя опит за погром.
„Защо не са били задържани още първия път и колко време тези деца са били подложени на ужаса да се чудят дали ще бъдат защитени?
Кой полицейски началник е отговарял за овладяване на този опит за погром? Разследва ли се поведението на полицейските служители, отишли на място? Образувано ли е производство за престъпление от омраза?
И нещо много важно – защо този случай не е в бюлетина на МВР?“, притеснен е Андрей Гюров.
Невписването на един случай не го прави по-малко реален или неслучил се, по мнението му и допълва: „Само поражда още един въпрос – защо българските граждани научават от италианските медии какво се случва в собствената ни държава?“
„Можем да спорим за правителства, войни и политика, но тези деца не носят отговорност за решенията на някое правителство. Точно както българските деца не носят отговорност за решенията на нашето“, смята още Андрей Гюров.
„Г-н Радев, ако това бяха български деца в хотел в Рим, щяхте ли да поискате от италианската полиция бърза намеса? Арести? Пълна информация? Гаранции, че никой няма да се върне и да ги заплашва отново?
Тогава защо допуснахте различно поведение от българското МВР?“, пита бившият премиер.“Българите обичаме най-много от всичко своите деца, а това значи да застанеш до всяко едно дете, което е уплашено и да поискаш сметка от онези, които е трябвало да го пазят. Господин Радев, дължите отговори“, категоричен е Андрей Гюров.
Случаят далеч надхвърля рамките на обикновен инцидент. Той поставя въпроси за готовността на държавата да реагира срещу проявите на омраза, за ефективността на институциите и за мястото на неонацистката идеология в съвременна България. Когато деца стават обект на заплахи заради своя произход, обществото очаква не мълчание, а ясна и категорична реакция. Защото бездействието срещу подобни прояви не само компрометира международния образ на страната, но и създава усещането, че омразата може да остане без последствия. Именно затова обществото има право да очаква отговори, прозрачност и действия от институциите, призвани да гарантират сигурността на всеки човек, независимо от неговия произход или вяра.
