Протестите на френските гимназисти вече не са локално недоволство срещу лошите условия в училищата. За две седмици движението се разрасна в национална мобилизация, към която се присъединиха студенти, учители, родители и синдикати. Над 6000 души са били задържани, стотици са ранени, а най-тежките случаи са свързани с употребата на полицейски средства за борба с безредиците. На 6 октомври Франция преживява третия и най-мащабен етап на протестите.
Това се случва само шест месеца преди президентските избори през април 2027 г. и на фона на тежка бюджетна криза. Така един спор за училищата постепенно се превръща в тест за способността на френската държава да управлява едновременно социално недоволство, насилие по улиците и политическа поляризация.
От училищния двор към улицата
Мобилизацията започна в средата на септември в района на Париж и първоначално беше свързана с недоволството от недостига на учители, отсъстващи преподаватели без заместници, препълнените класове и лошото състояние на училищните сгради.
Постепенно към тези искания се добавиха критики срещу системата за прием във висшите училища Parcoursup, настояване за повече социална подкрепа и тревога за бъдещето на младите хора.
В основата на протеста стои не толкова един конкретен закон
или еднократно бюджетно решение, колкото усещането, че публичната образователна система не изпълнява обещанието за равен старт. Учениците говорят за класове с по 35 души, липсващи преподаватели, прекомерно натоварени програми и училищни сгради, които не отговарят на елементарни условия.
Именно това превръща движението в по-опасен политически проблем за правителството. Исканията не са лесни за отхвърляне като чисто политическа акция на крайната левица. Те се основават на конкретни и лесно разбираеми проблеми в ежедневието на учениците.
Масовостта вече е факт
Мащабът на движението се променя почти ежедневно. На 5 октомври Министерството на образованието отчете 589 училища с пълно или частично прекъсване на учебния процес — значително по-малко от 735-те засегнати училища в петък.
В същото време ученическите организации твърдят, че на 6 октомври около 1800 училища са блокирани или затворени. Разликата се дължи на различните критерии за отчитане и на факта, че част от данните идват от самите организатори.
Но независимо от методологията, тенденцията е ясна: протестът вече не може да бъде представян като серия от изолирани блокади.
На 6 октомври към гимназистите се присъединиха студенти, учители и синдикални организации. CGT официално призова членовете си да участват в демонстрациите и заяви, че ще подкрепя правото на учениците да протестират. Синдикатът обвързва ученическото недоволство не само с образованието, но и с по-широката политика на бюджетни ограничения.
Това е критичният момент за движението.
Ако остане само ученически протест, правителството сравнително лесно може да го ограничи чрез диалог с ученическите организации. Ако обаче се превърне в коалиция между ученици, студенти, учители и работещи, Франция може да се окаже пред нова вълна на социални протести.
Човешката цена
Ескалацията вече има сериозна човешка цена.
Според данните, представени от френското правителство на 5 октомври, от началото на мобилизацията са ранени 215 ученици, 85 служители в образованието и 715 полицаи и жандармеристи. Властите подчертават, че голяма част от нараняванията сред учениците са вследствие на инциденти или действия на други лица.
В същото време десет разследвания на френската полиция за вътрешен контрол IGPN вече проверяват случаи на предполагаема полицейска злоупотреба.
Най-тежкият случай засега е в Ланс. На 5 октомври 15-годишен ученик загуби ръката си при експлозия на граната в близост до гимназията „Огюст Беал“. Точната последователност на събитията все още се изяснява.
Свидетелски показания и видеозаписи сочат към граната, използвана от силите за сигурност, но разследването трябва да установи дали младежът я е вдигнал или тя е попаднала непосредствено до него. Прокуратурата е възложила проверката на IGPN.
Това разграничение е важно. Политическият спор вече е достатъчно остър, без да се превръщат непотвърдени обстоятелства в установени факти.
Но независимо от окончателната правна оценка, фактът остава: 15-годишно дете е загубило ръката си по време на протест около училище.
Друг тежък случай е този на 14-годишния Еден в Сен-Уен-л’Омон. Младежът е получил двойна фрактура на челюстта след попадане на граната, изстреляна от полицейски гранатомет. Семейството му обяви, че ще подаде жалба за опит за умишлено убийство.
Това е обвинение на семейството и адвокатите му, а не установен факт.
В Тур също е регистриран тежко ранен 16-годишен ученик,
загубил зрението на едното си око при инцидент, за който медицинските констатации са съвместими с попадение от оръжие тип LBD. И този случай е предмет на разследване.
Така протестът постепенно придобива ново измерение: вече не става дума само за броя на учителите или състоянието на училищните сгради, а и за отношенията между държавата и собствените ѝ граждани, включително непълнолетни.
Полицията също плаща цена
Едностранното представяне на конфликта като репресия срещу мирни ученици би било също толкова неточно.
Френското правителство съобщава за 715 ранени полицаи и жандармеристи. Има случаи на нападения срещу служители на реда, вандализъм, подпалени или повредени училища и сблъсъци, които далеч надхвърлят нормалната форма на ученически протест.
Министерството на правосъдието съобщава, че са нанесени щети за милиони евро и настоява за бързо наказателно преследване на извършителите. Властите освен това искат да използват законовите механизми за търсене на гражданска отговорност от родителите на непълнолетни извършители.
И тук числата трябва да бъдат разграничени.
От 28 септември насам са образувани 6059 производства, според данни, цитирани от Le Monde. По тях 5060 души са били поставени под полицейско задържане, 87% от тях непълнолетни; 1802 са обект на наказателно преследване, а 14 са поставени в предварителен арест.
Какво предлага правителството?
Правителството на премиера Себастиен Лекорню вече не може просто да настоява за възстановяване на реда.
То започна да предлага конкретни мерки — по-бързо заместване на отсъстващи учители, промени в учебните графици и инвестиции в амортизирани училищни сгради.
Лекорню обеща предложенията да бъдат конкретизирани до края на октомври.
Има и един показателен обрат: на 1 октомври министърът на образованието Едуар Жефре обяви оттеглянето на предложението студентите в BTS и подготвителните класове да плащат такса за записване. Решението дойде именно в разгара на блокадите.
Проблемът е, че обещанията се сблъскват с реалността на бюджета.
Проектът за бюджет за 2027 г. предвижда 65,5 млрд. евро за националното образование, като правителството представя сектора като един от малкото, които получават увеличение на средствата. Основният аргумент е, че повече ресурси ще бъдат насочени към персонала и намаляването на броя на учениците в клас.
Но на фона на общата политика на бюджетни ограничения това увеличение не решава автоматично проблема.
И тук се намира едно от основните противоречия на кризата: правителството казва, че инвестира в образованието, а протестиращите казват, че резултатът от тези инвестиции не се вижда в класната стая.
Защо протестът се появи точно сега?
Франция не преживява просто спор за образователния бюджет. Страната е под силен фискален натиск, а правителството се опитва да ограничи дефицита чрез икономии и увеличаване на приходите. Проектът за бюджет за 2027 г. е част от много по-голяма битка за публичните финанси.
В този контекст учениците се оказват на необичайно място.
Те протестират срещу конкретни проблеми в училищата, но политическите послания постепенно се разширяват. Затова протестът има потенциала да се превърне в нещо много по-голямо от образователна стачка.
Правителството срещу „Непокорна Франция“
Един от централните политически сблъсъци вече е между правителството и „Непокорна Франция“ (LFI) на Жан-Люк Меланшон.
Властта обвинява крайната левица, че се опитва да използва ученическото движение за политическа мобилизация. Отговорът на LFI е, че правителството използва полицейската сила, за да сплаши протестиращите.
Меланшон открито застана зад мобилизацията и призова за защита на младежките демонстрации. Според него движението има потенциал да се превърне в най-значимата младежка мобилизация от десетилетия.
Тук обаче има важна граница: подкрепата на LFI не означава, че протестите са организирани от LFI. Самите организатори са ученически организации, а към тях впоследствие се присъединиха синдикати и студентски организации.
Именно това прави обвиненията срещу крайната левица политически удобни, но аналитично недостатъчни.
Крайната десница има друг прочит
За Националния сбор кризата е възможност от противоположния политически полюс.
Посланието на крайната десница е просто: държавата е загубила контрол, полицията е подложена на атаки, училищата са превърнати в сцена на безредици и са необходими по-твърди мерки.
Това е политически силна позиция, защото всяка следваща сцена на насилие работи в нейна полза.
Но и тук има проблем. Крайната десница може убедително да говори за ред и сигурност, но това не отговаря на въпроса защо хиляди ученици са готови да блокират училищата си заради липса на учители, пренаселени класове и лоша инфраструктура.
Но може би най-важният фактор в тази обстановка са предстоящите избори.
Французите ще гласуват на първи тур на президентските избори на 18 април 2027 г., а вторият тур е насрочен за 2 май.
Това означава, че протестите се случват само около шест месеца преди вота.
И този път няма да има възможност за нова кандидатура на Еманюел Макрон: президентският мандат е петгодишен и може да бъде подновен само веднъж последователно.
Следователно протестът не е просто проблем за действащ президент,
който се опитва да запази поста си. Той е проблем за цялата политическа система, която ще трябва да се представи пред избирателите през пролетта на 2027 г.
Това променя и стимулите на партиите.
Крайната левица може да превърне протестите в доказателство, че младото поколение отхвърля политиката на центъра. Крайната десница може да ги използва като доказателство, че държавата е загубила контрол. Центърът се опитва да заеме междинната позиция: признава легитимността на исканията, но отказва да отстъпва пред насилието.
Проблемът е, че именно тази средна позиция е най-трудна за комуникиране, когато улицата е поляризирана.
Марин льо Пен вече не е само символичен играч
Има още една важна промяна спрямо по-старите анализи на френската политика.
Марин льо Пен вече има правна възможност да участва в президентските избори през 2027 г. След решението на апелативния съд от юли 2026 г. ефективната забрана за заемане на изборна длъжност е счетена за изтърпяна, макар че тя остава осъдена по делото за европейските средства.
Това означава, че тя отново е реален участник в президентската надпревара.
И според актуалните сондажни средни стойности от началото на октомври Льо Пен има значителна преднина на първия тур, докато Жан-Люк Меланшон и Едуар Филип се борят за следващите позиции. Трябва обаче да се има предвид, че това са моментни снимки, а не прогноза за изборния резултат.
Сегашната криза може да се окаже важна не само за френското образование. Тя може да бъде първият голям сигнал за това как ще изглежда Франция след Макрон. И дали следващият президент ще наследи просто серия от ученически протести — или общество, което вече е загубило търпение към начина, по който държавата управлява собственото му бъдеще.
Из материали по чуждестранните медии.
