Само 38% от пълнолетните български граждани, живеещи в страната, заявяват, че със сигурност ще гласуват на президентските избори на 25 октомври. Това са малко над 2 млн. души. Други 20% все още се колебаят дали да отидат до урните. Именно очакваната ниска активност е една от причините „Тренд“ да определя втория тур като практически неизбежен.
Данните са от национално представително проучване на „Тренд“, поръчано от „24 часа“ и проведено между 26 септември и 2 октомври сред 1003 пълнолетни граждани чрез пряко интервю „лице в лице“. Максимално допустимата стохастична грешка е ±3,1 процентни пункта.
Йотова–Вълчев с почти два пъти повече подкрепа от Гюров–Кандев
Кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова–Кирил Вълчев получава 47,8% от гласовете сред заявилите, че ще гласуват. На второ място са Андрей Гюров и Георги Кандев с 24,6%. Разликата между двете двойки е 23,2 процентни пункта.
Трети се нареждат кандидатите на „Възраждане“ Костадин Костадинов и Петър Волгин с 9,7%. Двойката на МЕЧ Радостин Василев–Красимир Манов получава 4,6%, следвана от Ивелин Михайлов–Юлиана Матеева от „Величие“ с 2,4%. Иван Христанов–Стоянка Черкезова са с 1,9%.
На пръв поглед резултатът на Йотова–Вълчев поставя двойката на много близко разстояние от необходимите над 50% от действителните гласове.
Освен това конституционното изискване за победа на първи тур не се изчерпва с получаването на повече от половината действителни гласове. Необходимо е и в гласуването да са участвали повече от половината избиратели по списък.
При около 6,6 млн. избиратели това означава над приблизително 3,3 млн. участници. Според „Тренд“ очакваната активност е значително под това равнище.
20% колебаещи се – големият неизвестен
Въпросът за активността е още по-съществен, защото една пета от пълнолетните граждани все още не са решили дали ще гласуват.
Това са потенциално над един милион души – значително повече от разликата между първите две двойки. Самото декларирано колебание не означава, че всички тези хора ще се активират в изборния ден, но то показва, че реалната картина на 25 октомври може да бъде различна от измерената в края на септември и началото на октомври.
Социологът Димитър Ганев от „Тренд“ посочва и друга особеност:
декларативната избирателна активност обикновено е малко по-висока от реалната. По негови оценки на евентуален втори тур броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души, тъй като част от избирателите на отпадналите кандидати могат да не отидат до урните.
Така се получава парадоксът на настоящата картина: едната кандидатпрезидентска двойка има почти двойно по-висока заявена подкрепа от втората, но това не е достатъчно за победа на първи тур заради очакваната активност.
Две трети определят изборите като важни
Въпреки ниската заявена готовност за участие, президентските избори не са без значение за обществото. 66% от анкетираните определят предстоящия вот като важен. За 29% той е „много важен“, а за други 37% – „по-скоро важен“.
Това разминаване между оценката за значимостта на изборите и готовността за участие е сред важните характеристики на настоящата предизборна ситуация.
Избирателите могат да смятат избора за държавен глава за важен, без това автоматично да означава, че ще упражнят правото си на глас.
Именно мобилизацията в последните седмици на кампанията ще бъде от значение за това колко от декларираните намерения ще се превърнат в реални гласове.
„Прогресивна България“ запазва огромна преднина при евентуален парламентарен вот
Проучването измерва и нагласите при евентуални парламентарни избори.
„Прогресивна България“ остава първа политическа сила с 40,8% от заявилите, че биха гласували. ГЕРБ е втора с 14,2%. Следват „Продължаваме промяната“ със 7,6% и „Демократична България“ с 6,5%. ДПС получава 6,2%, а „Възраждане“ – 5,7%.
Под парламентарната бариера от 4% остават МЕЧ с 3,8% и БСП с 3,6%. След тях са „Величие“ с 2,7% и „Сияние“ с 2,2%.
Според „Тренд“ общата структура на подкрепата остава сравнително близка до тази от парламентарните избори на 19 април, макар да се отчита известна ерозия в подкрепата за „Прогресивна България“ през шестте месеца управление.
Отделното измерване на ПП и ДБ също е съществена промяна спрямо предходния парламентарен вот.
Какво всъщност показва проучването?
Данните очертават силно поляризирана начална позиция на президентската надпревара, но не и предрешен резултат.
Йотова–Вълчев започват кампанията с 23,2 пункта преднина пред Гюров–Кандев. В същото време резултатът от 47,8% е под необходимата граница за победа на първи тур, а прогнозната активност е далеч от необходимия конституционен праг.
Балотажът не предвижда конкретен победител на втория тур, като крайният резултат ще е следствие преди всичко от комбинацията между очаквана ниска активност и резултат под 50% за водещата двойка.
Предстоящите три седмици следователно ще бъдат важни не толкова за промяна на първото място в самото проучване, колкото за мобилизацията на избирателите и преразпределението на подкрепата между кандидатите.
При 20% колебаещи се относно самото участие и значителен брой избиратели извън твърдите ядра, изборният ден ще покаже доколко измерената в началото на кампанията картина съвпада с реалния вот.
