Скрито в полите на Източните Родопи, село Мандрица, част от община Ивайловград, е единственото албанско село в България. Намира се около 20 километра на юг от Ивайловград, близо до границата с Гърция, и е разположено между реките Бяла и Луда река.
Селото е елемент от „съзвездието“ на селища в Одринска Тракия, основани от албанци, докато останалите селища днес са на територията на Гърция и Турция. Според краеведската публикация „Читанка за Мандрица“ в списъка влизат села като Залъф (впоследствие разделено на две – Абалар и Каракасъм), Султанкьой и Ибрик тепе.
Разговор за историята, културата и хората на Мандрица проведохме с местните жители Катерина Илиева, най-възрастния жител на селото – баба Султана (Султана Алексанрова), на 95 години, и Костадин Бейчев.
ИСТОРИЯ НА МАНДРИЦА
Според местните предания, селото било основано преди 390 години – през 1636 г. от трима братя мандраджии, православни християни от Виткуч, днешна Югоизточна Албания. Те се съгласили да осигуряват месо и мляко на османската армия и тръгнали с тях за Одрин. Беят бил толкова доволен от труда им, че им наредил да обикалят с животните си от изгрев до залез слънце, и където се настанят, да основат свое село, което по-късно било освободено от данъци.
Местните споменават, че е възможно селото да е създадено дори по-рано от 17-ти век, а според някои разкази, първоначалното място за стадата било отвъд Бяла река, но с времето селището било преместено на сегашното си местоположение.
След като взели жени от съседни села, които усвоили албанския език, Мандрица нараснала и се утвърдила като център на занаяти. През последния век населението на селото достигнало близо 3500 души, а се ползвали две училища, леярна за камбани, множество мелници, ковачници и дори киносалон, от които част от сградите съществуват и днес.
Животът в селото бил динамичен, доказателство за което са многобройните големи кирпичени къщи, които веднага щом влезеш в селото, впечатляват с уникалността си спрямо съседните села. Особено забележителна е къщата на лекарката Атанас Пейкидис, която завършила медицина в Истанбул и специализирала гинекология в Париж, след което се завърнала в Мандрица.
Основният поминък на селото било бубарството – за което, както споделя Катерина Илиева, говори архитектурата на къщите, построени специално за това. Тя ни разведе из своя дом и ни показа просторния втори етаж, предназначен за отглеждане на копринени буби, където сега суши билки и съхранява лавандула – друга основна част от живот в Мандрица.
ЦЪРКВИ И „ЖИВА СВЕТИЦА“
Селото разполага със стара църква – „Св. Неделя“, разположена до гробищата, и главната църква – „Св. Димитър“, в централната част на селото, където се съхранява икона на света Неделя, която баба Султана нарича „жива светица“.
Баба Султана разяснява, че по време на Великденските празници, след като обикалят около селото с цел защита от градушки, тя и много други жени са видели светицата под формата на змия, свита на пръстен пред старата църква, където шествието завършвало. Според нея, това означава, че светицата се радва, но никой не можел да я види повече от миг. Интересен факт е, че змията е почитана и в българските, и в албанските езически традиции, а църквата „Св. Неделя“ има сходства с храма във Виткуч, Албания, откъдето, според легендата, произлизат основателите на селото.
АЛБАНСКИЯТ ГОВОР ОТ МАНДРИЦА
Албанският говор в Мандрица се отличава с диалектални специфики от съвременния книжовен албански и се предава единствено устно. Местните разказват пред БТА, че по време на неотдавнашно пътуване до Виткуч, са успели да разберат около 80% от казаното.
Говорът на Мандрица е изследван от албанолога Людмил Станков (1949-2020) в творбата му „Албанският говор в село Мандрица“ (издадена 2017 г.) и е документиран в „Българско-албански разговорник с малък речник“ на Мария Георгиева (Пеева) (издадена 2015 г.).
Днес жителите на Мандрица продължават да говорят този старинно запазен албански, предавайки го на поколенията и съчетавайки го с българския език. Албански думи съществуват и в името на местния хотел – Еко-комплекса „Букор щепи“, което на локален албански означава „красивa, хубава къща“.
Баба Султана ни приветства на албански в дома си. Тя споделя, че е била в Албания с певческа група от селото, в която участвали 25 жени. Снимка от посещението в Албания все още е на видно място в преддверието на храма „Св. Димитър“, а баба Султана е единственият жив свидетел на събитието. Тя допълва, че всички местни албански групи са позволили на тяхната група от Мандрица да изнесе първа представление на своите песни, за което те са наградени за автентичен фолклор.
Носиите на Мандрица също са албански, като основната част е черен сукман с червени гайтани. В предната част на сукмана има два отвора, обшити с гайтани, което, според Катерина Илиева, е било използвано при кърмене. На снимката от участието в Албания всички жени са облечени с такива сукмани.
ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ И ЖИВА ВРЪЗКА С РОДНОТО СЕЛО
Според данните от преброяването, налични от Националния статистически институт (НСИ), през 2011 г. в Мандрица са преброени 52 жители, а през 2021 г. – 34 души. Намаляването на населението е повлияно от бежанските потоци по време на Балканските войни и Първата световна война, както и от емиграция в градовете по икономически причини в по-ново време.
В началото на 20-ти век, жители на Мандрица основават селото Мандрес в днешна Гърция, в близост до Кукуш (Килкис), наименувано на родното си село. Семейства от селото се разпръскват в много други места в Егейска Македония и Западна Тракия.
Днес хора от Мандрица живеят в Ивайловград и по-големи български градове като Пловдив и София. Относно това, един от известните жители е писателят и основател на Издателска къща „Анубис“ Николай Табаков.
Мандричани и техните потомци често се събират в родното си село по време на празници, а преди години с цел възстановяване на връзките, бе организиран форум на име „Отново заедно“. Тази инициатива е под егидата на „Сдружение за възраждане на село Мандрица“, основано преди десет години, и се провежда редовно.
Сдружението организира множество инициативи за селото, включително събиране на важни новини за Мандрица на сайта mandritsa.com, издателска дейност и популяризиране на местната култура.
МАНДРИЦА ДНЕС
Въпреки малкия брой постоянни жители, животът в селото продължава. Два пъти седмично – в понеделник и петък – се провежда „подвижен магазин“, предлагащ разнообразни стоки.
Технологичният напредък също се забелязва в селото – камбанарията, едно от символичните съоръжения, е „автоматична“, с две специални копчета, които бият в зависимост от повода. Преди неделната служба в църквата „Св. Димитър“, която посетихме, камбаната звъни радостно, привличайки местните жители в храма.
В селото няма свещеник, а жителите сами се грижат за църквата, подменят иконите, и продават и палят свещи. Някои оставят монета за здраве на иконата на св. Богородица, за която твърдят, че „взема пари“ и ги „пуска“ в поставената пред нея паничка, когато прецени.
Местни семейства от Великобритания също посещават църквата всяка неделя.
„Това е моето любимо място на Земята“, споделя британецът Александър от Лондон. Той разказва как случайно се е озовал в Мандрица, но днес животът и работата му го свързват с селото, където, като строител, организира работилници за възстановяване на кирпичени къщи. Дъщерите му също си купили домове в Мандрица.
След службата, местните по традиция се събират в кафенето на „Букор щепи“. Децата, които прекарват лятото тук, обикновено ходят на басейн в хотела през следобедите, а наблизо има няколко къщи за гости за настаняване.
Работа за занаятчиите не липсва, тъй като в селото се провеждат работилници, свързани с кирпичените къщи. Един от последните майсторски класове беше за работа с глина, организиран през юни от сдружението за традиционни знания и занаяти „Мещра“.
Местните с ентусиазъм споделят всички инициативи и се надяват, че животът в селото няма да замре, а ще се възобновява, за да посреща нови гости по албански – с характерното си гостоприемство и като капсула на времето, където духът на многоликата Мандрица остава жив.
„Час ЛИК“ на БТА е мястото за близки срещи с личности от българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да се следи на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
