След като беше окончателно осъден за вреди по Закона за отговорността на държавата, парламентът ще изплати в най-скоро време 6 милиона евро обезщетение на фирма на Николай и Евгения Баневи.
Вчера Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер до 6 млн. евро по бюджета на Народното събрание за 2026 г. за изплащането на дължимо присъдено обезщетение, лихви към него и съдебни разноски.
Средствата са дължими суми по влязло в сила Решение № 4989/28.08.2024 г., постановено по гр. дело № 20221100110020 по описа на Софийски градски съд за 2022 г. Размерът на обезщетението, дължимо от Народното събрание, е 2 452 201,88 евро, като законната лихва за периода от 16.05.2013 г. до 31.08.2026 г. е в размер на 3 522 155,42 евро.
НС беше осъдено на последна инстанция през февруари заедно с Агенция за публичните предприятия и контрол (прекръстената през 2019 г. Агенция за приватизация и следприватизационен контрол) по делото за разпоредба от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, която даваше възможност на държавата чрез агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор.
Законовият текст беше в сила от 2008 г. до отмяната му през 2015 г., а е бил в противоречие с правото на ЕС.
По силата му агенцията наложи ипотеки и впоследствие продаде чрез частен съдебен изпълнител на занижени цени имоти на „Хелио-тур-с“ край къмпинг „Градина“, в Черноморец и Созопол, за да обезпечи приватизационни дългове на друго дружество – „Хелио“.
Ипотекираните имоти вследствие са продадени от частен съдебен изпълнител чрез принудително изпълнение на сериозно занижени цени.
Магистратите посочиха, че съгласно правото на ЕС трето лице не трябва да носи отговорност за чужди дългове, освен ако предварително не е дало съгласие за това. Затова агенцията е осъдена да плати 327 190 лв. обезщетение без лихвите, а парламентът е осъден, задето не е отменил години наред разпоредбата.
Натрупването на законната лихва по задължението с всеки изминал ден, води до неотложна необходимост Народното събрание да осигури и да изплати дължимото присъдено обезщетение по Изпълнителен лист № 319/30.03.2026 г. С оглед стопиране начисляването на лихви, с проекта на акт се предлага одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Народното събрание за 2026 г., в размер до 6 млн. евро“, посочват от МС
Средствата ще бъдат осигурени за сметка на предвидени разходи по централния бюджет за 2026 г.
ЕСПЧ осъди България заради ареста на Баневи
Припомняме, че през 2021г. Николай и Евгения Баневи осъдиха България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Магистратите в Страсбург са постановили на двамата да бъде платено обезщетение от близо 20 000 евро.
Според ЕСПЧ при задържането на Баневи е нарушена конвенцията за правата на човека.
Припомняме, Баневи бяха арестувани в Ница на 26 октомври 2018 г., преди да отпътуват за България. Те са били там с трите си деца и имали резервиран полет към София от предния месец. Междувременно обаче прокуратурата им повдигна обвинения и издаде Европейска заповед за арест, с която двамата бяха обявени за издирване и задържане.
От жалбата им до съда в Страсбург става ясно, че ЕЗА е издадена на 23 октомври 2018 г. – три дни преди да се върнат в страната, а още на следващия ден полицай се е свързал с Банев по телефона, който го информирал, че е в чужбина и със съпругата си ще се върнат в България на 26 октомври.
След това Банев разговарял с адвоката си, който се обадил на следовател, с когото уточнили, че на 29 октомври двамата съпрузи ще се явят на разпит в Специализираната прокуратура. Вместо това обаче в жалбата се посочва, че двамата са били арестувани от френските власти пред трите им малолетни деца, които останали да плачат на летището.
И отново остават същите въпроси
Кой ще понесе отговорност за полицейските, прокурорските, законодателните и съдебните грешки, довели в крайна сметка до това държавата да плаща милиони от джоба на данъкоплатците?
Ще посочи ли някой конкретните виновници? Ще стане ли ясно дали тези грешки са резултат от некомпетентност, бездействие или съзнателни решения? И най-важното – ще има ли политическа воля това да се промени?
Днес управляващото мнозинство разполага с всички необходими инструменти – парламентарно мнозинство, законодателна инициатива и контролни механизми. Въпросът е дали ще ги използва, за да въведе реална персонална отговорност за държавните служители и институции, чиито действия струват милиони на обществото.
Защото сметката отново ще бъде платена от всички български данъкоплатци. А въпросът кой е виновен – и дали поне част от тези средства трябва да бъдат търсени от бюджетите на институциите, допуснали нарушенията, или от конкретните длъжностни лица, засега остава без отговор.
