Западна Европа отчете най-горещите юни и юли в историята си със средна температура от 21,62 градуса по Целзий, съобщи Службата за климатични промени към европейската програма „Коперник“, цитирана от ДПА. Тази стойност е с 2,79 градуса над средното равнище за месец юни през периода от 1991 до 2020 г.
Експертите от програмата, чиято централа се намира в германския град Бон, отчитат осезаем температурен контраст между Западна и Източна Европа и Скандинавия, където времето е било значително по-хладно.
Като цяло за континента изминалият месец се нарежда едва на 11-о място в класацията за най-топъл юли в историята със средна температура от 20,49 градуса.
В глобален мащаб обаче месецът споделя второто място за най-горещ юли в историята заедно с 2024 г. Средната температура е била около 16,9 градуса, което е с 1,47 градуса над средните стойности за юли от прединдустриалния период. Абсолютният рекорд остава за юли 2023 г., когато бяха отчетени 16,95 градуса.
Западна Европа е обхваната от необичайно продължителни горещи вълни от края на пролетта насам, като от май досега са регистрирани четири отделни подобни периода, посочват от „Коперник“. Архивите на програмата датират от 1950 г., като са налични и някои данни от по-ранни периоди.
Подобно на юни и части от май, метеорологичните условия през юли са били по-сухи от обичайното в много райони на Европа. Това е засегнало най-сериозно части от Иберийския полуостров, Франция, Германия, Австрия, Унгария и Великобритания. Влажността на повърхностния слой на почвата в Западна Европа през юли е била значително по-ниска в сравнение с последния засегнат от тежка суша юли през 2022 г.
„Когато почвите изсъхнат, те губят способността си да осигуряват естествено охлаждане, което позволява на топлината да се акумулира много по-лесно“, обяснява Саманта Бърджис, ръководител по въпросите на климата в „Коперник“. „Това е ясен пример за това как климатичните промени засилват екстремните горещини, като високите температури и сушата все повече се засилват взаимно.“
Нивата на реките са останали доста под дългосрочните средни стойности в голяма част от засегнатите сухи региони, като сред най-сериозно засегнатите са Сена, Рейн и Дунав, допълват от службата.
Световният океан също се е затоплил до рекордни нива. Глобалната средна температура на морската повърхност през юли е била най-високата, измервана някога за този месец от началото на воденето на статистика – 20,96 градуса. Предишният рекорд от 20,89 градуса беше отчетен през юли 2023 г. Данните се отнасят за моретата извън полярните региони.
От „Коперник“ посочват настоящите високи температури в екваториалната част на Тихия океан като резултат от климатичния феномен „Ел Ниньо“, който вероятно ще се засили още повече през следващите месеци.
По атлантическото крайбрежие и в Западното Средиземноморие температурите на водата също са достигнали рекордни стойности, придружени от интензивни морски горещи вълни.
Службата за климатичните промени „Коперник“ редовно публикува данни за глобалните температури, морския лед и валежите на базата на компютърни анализи, които обединяват милиарди данни от сателити, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят, отбелязва ДПА.
Екстремната жега и продължителната суша в Европа могат да засегнат сериозно икономиката
Банка „Триодос“ (Triodos Bank) оценява, че екстремните климатични явления може дори да доведат до пълно отпадане на прогнозирания по-рано икономически растеж тази година, съобщи нидерландската национална агенция АНП.
В най-новия си доклад нидерландската банка оценява икономическото въздействие на около 180 милиарда евро. Това се равнява на около 1 процент от общия обем на икономиката на Европейския съюз.
Жегата засяга предимно производителността на труда. Освен това, според „Триодос“, която се позиционира като банка за устойчиво развитие, се наблюдават значителни загуби в селското стопанство, като се очаква спад в продукцията на сектора в ЕС от 3 до 7 процента. Това може да доведе и до по-високи цени на хранителните продукти, предупреждават експертите.
Ниските нива на реките нарушават речното корабоплаване, което оказва натиск върху транспорта. Освен това атомните електроцентрали в различни части на Европа се сблъскват с недостиг на вода за охлаждане, което води до ограничено производство и по-високи цени на електроенергията.
Очаква се Франция да бъде най-силно засегната, което може да доведе до спад на икономиката на страната с 0,6 процента тази година.
Нидерландия също е засегната. Според изчисления на „Триодос“ икономическият растеж на страната може да бъде близък до нула тази година.
„Това лято показва, че климатичните промени не са икономически риск, който е далеч в бъдещето. Екстремната жега, която всички ние изпитваме днес, показва конкретно как климатичните промени ще повлияят на живота, работниците и благоденствието в цяла Европа“, казва Ханс Стегеман, главен икономист в банка „Триодос“. Той се опасява също, че екстремната жега тази година е само предвестник на това, което предстои. „Това означава, че трябва да променим начина си на живот и да трансформираме икономиките си, за да използваме по-малко енергия и суровини“, добави той.
В доклада „Триодос“ призовава за мерки за по-добро приспособяване на икономиката към променящия се климат. Става дума за по-добре изолирани сгради, устойчива на климатичните промени инфраструктура и адаптирани работни часове. Банката обаче смята, че така едва ли ще се решат всички проблеми и че трябва да се положат усилия за решителна борба с климатичните промени, включително чрез намаляване на използването на изкопаеми горива.
„Триодос“ не е първата банка, която предупреждава за икономическото въздействие на екстремното лятно време. Преди няколко дни друга нидерландска банка – „Ай Ен Джи“ (ING)- изчисли, че ниските нива на водите в реките ще струват на германската икономика поне 0,3 процентни пункта от растежа тази година.
