На фона на нарастващото напрежение в Близкия изток и потенциалните рискове за американски военни обекти в Югоизточна Европа отново се поставя един неприятен, но неизбежен въпрос: с какво България сама може да защити въздушното си пространство?
По информация на БНР Гърция е готова при необходимост да окаже помощ на България при евентуална заплаха, включително чрез разгръщане на противоракетни системи „Пейтриът“. Гръцки медии, позовавайки се на източници от военното министерство, също съобщават за подобна готовност.
Това безспорно е знак за съюзническа солидарност. Но зад него стои друг, далеч по-важен въпрос: защо България трябва да разчита на чужди противоракетни системи, когато става дума за защитата на собственото ѝ въздушно пространство?
НАТО има системи. България има нужда от тях
Регионът разполага с редица способности за противовъздушна и противоракетна отбрана.
Особено значение за сигурността на България има американската система „Иджис Ашор“ в Девеселу, Румъния, предназначена да противодейства на балистични ракетни заплахи. В Гърция и Турция има батареи „Пейтриът“, а Турция разполага и с допълнителни средства за противовъздушна отбрана.
Така погледнато, България е част от своеобразен защитен пояс на НАТО в Югоизточна Европа.
Но има една съществена подробност: това не са български системи.
Разбира се, членството в НАТО означава, че България не е сама. При нападение срещу държава членка на Алианса се задействат механизмите за колективна отбрана. Именно това подчерта и генералният секретар на НАТО Марк Рюте в разговор с българския премиер днес, като потвърди готовността на силите и средствата на Алианса в региона да реагират срещу заплаха.
Колективната отбрана обаче не отменя националната отговорност
„Ще ни защитят“ не е стратегия за превъоръжаване
Всяко правителство може да заяви, че няма пряка заплаха за България. Военният министър Димитър Стоянов също увери, че към момента такава непосредствена заплаха няма.
Но отбранителната политика не се прави от днес за утре. Военната техника се планира, поръчва, доставя и въвежда в експлоатация с години. Радарните системи, противовъздушната и противоракетната отбрана не се появяват в деня на кризата.
И точно тук се намира големият проблем.
Къде са българските противовъздушни системи „Пейтриът“?
Това е въпросът, който трябва да бъде зададен не само на настоящото правителство, а на всички управляващи през последните две десетилетия.
Къде са модерните български радари?
Къде е съвременната интегрирана система за противовъздушна и противоракетна отбрана?
Къде са средствата, които трябва да осигурят на България реална способност да открива, проследява и при необходимост да неутрализира въздушни и ракетни заплахи?
И най-вече — кой носи политическата отговорност за това, че повече от 20 години България не успя да изгради достатъчно модерна и надеждна система за защита на собственото си небе?
Въпросът не е дали НАТО ще помогне. Разбира се, че съюзниците трябва да помогнат. Въпросът е защо България толкова дълго време не направи необходимото, за да има достатъчно собствени способности.
Но силният съюзник не е този, който постоянно чака някой друг да го защити. Силният съюзник е този, който има собствен принос към общата отбрана.
Гърция има „Пейтриът“. Турция има значителни способности за противовъздушна отбрана. Румъния е домакин на „Иджис Ашор“. А България продължава да задава въпроса дали някой друг ще покрие небето ѝ при необходимост.
Това не е въпрос на страх от война. Това е въпрос на елементарна държавна отговорност.
