Класическа музика, техно, денс и поп хитове откриха първата от трите вечери на фестивала. Тя беше поверена на френския DJ Чарлз Б (Charles B), който за първи път гостува в България.
Първата от трите вечери беше поверена на френския DJ Чарлз Б (Charles B), който за първи път гостува в България. Самият артист определя стила си като Classical Techno – техно с класическа музика. Концепцията му Classical Meets Techno съчетава шедьоври от класическия репертоар с модерни електронни ритми и го превръща в едно от разпознаваемите имена на новото поколение в европейската електронна сцена.
На площада се събраха стотици фенове. Диджей партито започна малко след 20:00 ч. и приключи броени минути преди 23:00 ч. За няколко часа емблематичното пространство в центъра на София се превърна в голяма сцена под открито небе. Артистът е известен с това, че няма един фиксиран сетлист. Неговите изпълнения на живо и радио предавания включват динамични, ротиращи се селекции от електронна денс музика, техно и класически рейв кросоувъри. И в София музикалното пътуване преминаваше свободно между различни епохи, жанрове и поколения.
Музиката на Антонио Вивалди от „Четирите сезона“, Карл Орф – „Кармина Бурана“, Волфганг Амадеус Моцарт – „Реквием“, Лудвиг ван Бетовен – Пета симфония, и Андрю Лойд Уебър – „Фантомът на операта“, звучаха редом до популярни хитове като Zombie на The Cranberries, Barbie Girl на Aqua, Don’t Stop the Music на Риана, Ameno на Era, Dragostea Din Tei на O-Zone, Mr. Vain на Culture Beat, Set Fire To The Rain на Адел, Gonna Make You Sweat (Everybody Dance Now) на C+C Music Factory, Sweet Dreams на Eurythmics, Gimme! Gimme! Gimme! на ABBA, Voyage Voyage на Desireless…
В това съчетание се крие и силата на концепцията на Чарлз Б – произведения, познати от концертната зала, операта или класическите записи, да бъдат поставени в контекста на съвременната клубна култура. Това е и една от причините музиката му да достига до огромна аудитория в социалните мрежи.
Роден в Париж през 1997 г., френският диджей, продуцент и интернет феномен, чието истинско име е Шарл Бербино, придобива международна популярност с интерпретациите си на Вивалди, Моцарт и Бетовен. Благодарение на неговите проекти произведения на великите класици намират място и в TikTok. Видеата и музикалните му проекти генерират милиони гледания в социалните мрежи – над 500 милиона само за последните 12 месеца, а профилите му се следят от стотици хиляди почитатели. Така класическата музика достига до публика, която може би не би я потърсила в традиционната концертна зала.
В София диджеят не беше просто зад пулта. Той постоянно приканваше публиката да пее, да танцува и да участва в случващото се. Един от най-интересните му призиви, отправен няколко пъти, беше: Make some noise for yourself („Вдигнете малко шум за себе си“). В един от моментите той се обърна към публиката с думите: Put your flashlights up, I want to see a sky full of stars in Sofia („Вдигнете светлините на телефоните си, искам да видя небе, пълно със звезди в София“). Малко по-късно, към края на шоуто, последва и неговото послание: Sofia, Bulgaria, you are beautiful! Thank you so much Sofia, I will never forget this night, you guys are amazing. I cannot wait to be back (София, България, вие сте прекрасни! Благодаря ви много, София, никога няма да забравя тази нощ, вие сте невероятни. Нямам търпение да се върна).
Откриването на „Гала в София“ показа и посоката, която Соня Йончева следва с фестивалния формат – среща на различни жанрове и поколения и търсене на нови пътища към класическата музика.
Рим беше в София за една нощ
С осемминутни аплаузи и изправена на крака многохилядна публика завърши втората вечер на „Гала в София“. В центъра на вечерта беше една от най-прочутите опери на Джакомо Пучини – „Тоска“, с участието на Соня Йончева и Йонас Кауфман, под диригентската палка на Григор Паликаров. Близо 100 музиканти бяха на сцената – оркестър, балет и хор от Софийската опера.
„Тоска“ на сцената пред катедралата „Св. Александър Невски“ бе с не много декори и без костюми, пресъздаващи буквално стила на Рим от 1800 година. Представлението насочи вниманието към онова, което в операта трудно може да бъде заменено – музиката, гласовете и актьорското присъствие. Въпреки богато осветената сцена, именно гласовете, вокалната техника и звукът на оркестъра бяха акцентът и тук Соня Йончева има решаваща роля.
Публиката описва Соня Йончева с думи като „невероятна“, „фантастична“, „винаги много артистична“. Зрители отбелязаха, че тя играе с невероятен драматизъм, влиза в образа с лекота, повежда всички на сцената около себе си и задава тон на цялото представление. Тъкмо това може би е най-важното качество на тази Тоска – тя не просто участва в спектакъла. Тя организира емоционалното му пространство.
Флория Тоска е жената, която не може да остане само героиня. Критиката определя Соня Йончева като най-добрата Тоска на нашето време. И в София ролята получава не просто вокално изпълнение, а цялостен драматичен образ.
В първо действие Тоска на Соня Йончева се появи с пищна бяла рокля и воал от стотици розови цветове. По-късно тя беше в страстно червен тоалет – промяна, която импонираше на нарастващото напрежение в действието. Цветовете сякаш разказваха собствена история. Бялото носеше усещане за невинност, красота и сценичен разкош. Червеното вече принадлежеше на страстта, опасността и кръвта, които постепенно завладяват света на героинята. И ако липсата на исторически костюми поставя дистанция между представлението и Рим от 1800 г., тези два образа на Тоска връщат вниманието към самата жена – към нейния темперамент, нейното тяло, нейния страх, нейната страст…
Затова публиката говори и за „недостижимия човешки чар“ на Йончева и за „удивителната й комуникация с публиката“.
Йонас Кауфман, в ролята на Марио Каварадоси, получи дълги аплодисменти за две от най-известните арии на героя – Recondita armonia („О, тайнствена хармония“) и E lucevan le stelle („И звездите блестяха“). Каварадоси на Кауфман се появи на сцената с маратонки – детайл, който допълнително подчертаваше съвременния прочит на иначе историческата история. И това несъответствие между епохата и детайла може да бъде възприето не само като стилистичен жест, а и като напомняне, че драмата на „Тоска“ не принадлежи единствено на 1800 година. Тя може да се случи и днес.
Овации събра и Пламен Димитров, който не за първи път влиза в ролята на барон Скарпия.
Най-екзалтирано публиката прие изпълнението на Соня Йончева на молитвата на Тоска – Vissi d’arte („Живях за изкуството, живях за любовта“).
Още в началото на представлението имаше малък гаф – микрофонът на Соня Йончева падна. Ситуацията обаче беше отиграна доста бързо и безболезнено, благодарение и на партньора ѝ Йонас Кауфман.
Сред гостите на събитието бяха министърът на културата Евтим Милошев, дипломати и представители на артистичния свят – актьори, музиканти, художници.
Соня Йончева и Дейвид Гарет – от Бах и Паганини до Queen, Пиаф и „Заблеяло ми агънце“
Дейвид Гарет и Соня Йончева превърнаха площада пред „Александър Невски“ в музикална фиеста. Тяхната „Синя нощ“ събра Бах, Паганини, Queen, The Weeknd, Bee Gees и българската песен пред над шестхилядна публика. Имаше рози, пълна луна, светлинни послания в небето и една песен от детството на Соня Йончева. А накрая – българско „Заблеяло ми агънце“ срещна гласът на оперната прима и цигулката на Гарет. Така завърши тазгодишната „Гала в София“.
„Синя нощ“ е замислена именно като среща на светове. Още предварително организаторите определиха програмата като микс от обичани класически произведения и популярни модерни хитове, а официалното представяне подчертаваше стремежа на Гарет и Йончева да изграждат мостове между различни епохи, жанрове и стилове. Това не е случайна посока за Дейвид Гарет. Цялата му кариера е свързана с пресичането на класическата музика и популярната култура. Именно заради този подход той често е описван като „Паганини сред поп звездите“ или „Джими Хендрикс сред класическите музиканти“. А България не е непозната територия за него. Първото му участие у нас беше през 2018 г., когато изнесе концерт в София, това се е завръщал у нас поне още четири пъти.
Този път България беше част от световното му турне, а срещата му със Соня Йончева беше обявена като първа артистична колаборация между двамата. На сцената те бяха подкрепени от оркестъра на Софийската опера под палката на 36-годишния италиански диригент Леонардо Сини.
Дейвид Гарет откри концерта с Take Me to Church – песента на ирландския изпълнител Хозиер, превърнала се в един от големите модерни хитове на последното десетилетие.
След това сцената премина към Соня Йончева и Хендел. Lascia ch’io pianga върна вечерта към света на операта и барока – музика, в която гласът и драматичният жест са в центъра. Изпълнението на Йончева беше последвано от Io ti penso от Николо Паганини – своеобразна среща на двата главни гласа на вечерта: човешкия глас на Йончева и цигулката на Гарет.
Музикалният аранжимент на Io ti penso е на Дейвид Гарет и Франк ван дер Хайден, който също беше на сцената с китара в ръка.
След тях оркестърът на Софийската опера и балет представиха Оркестрова сюита № 3 от Йохан Себастиан Бах.
Контекстът се промени отново с Blinding Lights на The Weeknd. Аранжиментът беше на Джон Хейууд и Дейвид Гарет, а изпълнител – самият Гарет. След тази електрическата енергия на хита от 2020 г. дойде една от най-силните вокални точки на вечерта – Who Wants to Live Forever на Брайън Мей, позната от репертоара на Queen. Соня Йончева я изпълни в аранжимент на Франк ван дер Хайден. Това според феновете на примата беше и един от моментите, в които се видя колко естествено Йончева може да преминава отвъд операта, без да губи идентичността си като оперна певица.
O mio babbino caro от Джакомо Пучини, една от най-разпознаваемите арии в оперния репертоар, бе в аранжимент отново на Франк ван дер Хайден, а изпълнението – на Соня Йончева и Дейвид Гарет. Според музиканти тук двамата се срещнаха не просто като певица и инструменталист, а като равностойни носители на мелодията. Вокалната линия на Пучини и цигулката на Гарет се оказаха два различни начина да бъде разказана една и съща емоция.
След Пучини дойде Тейлър Суифт. Shake It Off, написана от Макс Мартин, Шелбак и Тейлър Суифт, бе с музикален аранжимент на Джон Хейууд и Дейвид Гарет и отново беше изпълнена от Гарет. Той е известен с това, че не се опитва да прикрие популярната песен под слой „класическа сериозност“, а оставя познатата мелодия да съществува, но я прекарва през езика на цигулката.
След това на сцената се появи Historia de un amor от Карлос Елетa Алмаран. Соня Йончева я изпълни с роза в ръка. Този детайл изглежда малък, но всъщност даде един от най-красивите визуални мотиви на вечерта.
Двете „розови“ песни – Historia de un amor, и по-късната La vie en rose – на Едит Пиаф, се оказаха естествено продължение на този мотив. Между тях прозвуча Serenity – композиция на Дейвид Гарет и Франк ван дер Хайден, изпълнена от Гарет и Йончева. Така „Синя нощ“ постепенно започна да изгражда собствен цвят – не само в музикален, но и във визуален смисъл.
След Serenity хорът и оркестърът на Софийската опера и балет изпълниха Coro a bocca chiusa – прочутия „Тананикащ хор“ от „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини.
Това е музика, в която човешкият глас се превръща в инструмент – хорът не разказва чрез думи, а чрез звук. Именно това изпълнение даде на вечерта още една кратка възможност да се върне към операта, преди отново да се върне в поп културата, този път към Bee Gees – Stayin’ Alive на Бари, Робин и Морис Гиб (в аранжимент на Франк ван дер Хайден и Дейвид Гарет, и отново Гарет като солист).
„Една българска роза“, по музика на Димитър Вълчев и текст на Найден Вълчев, Соня Йончева изпълни в аранжимент на Франк ван дер Хайден. Тя покани публиката: „Пейте с мен“. Публиката обаче сякаш имаше друго желание. Хората предпочетоха да се наслаждават на гласа ѝ, вместо да го заглушават. И след изпълнението я възнаградиха с продължителни аплодисменти.
На миналогодишната „Гала в София“ Соня Йончева изненада публиката с „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров. Тогава тя изпя песента с видимо вълнение и дори помоли публиката да се присъедини. „За първи път в живота ми пея тази песен, и то по такъв начин“, сподели тогава сопраното през сълзи. Сцената беше превърнала националната песен в личен момент.
Уважението на Йончева към българската музика не започва или завършва с тези две изпълнения. В репертоара ѝ от години присъства и народната песен „Заблеяло ми агънце“, която тя пее по света и която включи в концерт в зала „България“ през 2023 г. Затова българският финал на „Синя нощ“ не изглеждаше като добавка към международната програма. Той беше част от нейната логика – бис със „Заблеяло ми агънце“, заедно с Дейвид Гарет.
Преди изпълнението Йончева обясни, че това е песен от нейното детство. И разказа историята на аранжимента: „Това е наистина една невероятна песен, която аранжирахме още преди няколко години в Залцбург с един бароков оркестър, който свиреше с инструменти на по 500 години. И понеже това за нас беше кросоувър, сега ние с Дейвид решихме да ги представим тук, заедно с нашия оркестър от Софийската опера“.
В последните минути на шоуто Соня Йончева обяви, че Дейвид Гарет е пожелал да изпълни нещо „акапела“. Последва Анданте на Бах, без голямата демонстрация, без нуждата от ефектна поп песен, без спектакъла на огромния оркестър, само музика и инструмент.
За финал на основната програма прозвуча Time to Say Goodbye (Con te partirò), по музика на Франческо Сартори и текст на Лучо Куарантото (аранжимент – Франк ван дер Хайден). Соня Йончева, Дейвид Гарет и хорът на Софийската опера изпълниха заедно песента.
Самото заглавие изглеждаше почти като естествена реплика към края на вечерта, но „довиждането“ не беше последната дума. „Има един човек, на който наистина искам да благодаря, който отвори сърцето си, който ни отдаде целият този състав на Софийска опера – Пламен Карталов“, каза Соня Йончева. Според критици това беше и признание към институцията, която застана зад трите различни лица на тазгодишната „Гала в София“. В „Тоска“ оркестърът и хорът бяха част от голямата оперна картина.
В края на концерта небето над храма също се превърна в част от сцената. От едната страна имаше пълна луна, а от другата започнаха да се появяват светлинни надписи и изображения. Първо се появи голямо червено сърце, след него – храм, после ключът сол, цигулка, очертанията на България, надпис Gala in Sofia, надпис „2026“, последван от Culture is the future.
„Културата е бъдещето“ е мото, което Соня Йончева неведнъж е поставяла в центъра на своята работа и под което повече преди повече от година започва онлайн поредица със същото име.
Светлинните изображения завършиха с „See you in 2027“ (Ще се видим през 2027 г.).
