Европейските амбиции в сферата на водорода преминават в нова, по-взискателна фаза, в която акцентът се поставя не само на технологични постижения и политически цели, но и на разходите, пазарното търсене и стабилността на веригата за доставки, според анализ на Синхуа.
Агенцията разкрива основните теми, които доминират в дискусиите на 21-ия Международен симпозиум за теоретични и инженерни решения за водородна енергия (HYPOTHESIS 2026), проведен във Варшава от 23 до 27 август, като подчертава по-широкото предизвикателство: трансформацията на водорода от обещаващ инструмент за декарбонизация в устойчива индустрия, без да се създават нови зависимости.
Допълнение, а не универсално решение
След нарастващата криза в Украйна Европа бързо преразгледа своите енергийни зависимости, но привързаността ѝ към чуждестранни източници не е премахната, подчертава анализът.
Вносните изкопаеми горива все още осигуряват 57% от енергията за Европейския съюз, като това струва на Общността около 340 милиарда евро през 2025 г., според данни на Европейската комисия. Комисията определя ускореното внедряване на чиста енергия като крайна необходимост, както от социално-икономическа, така и от конкурентна перспектива.
Якуб Купецки, председател на HYPOTHESIS 2026 и директор на полския Национален център за ядрени изследвания, коментира пред Синхуа, че успешното преходиране и енергийната сигурност зависят от диверсификацията както на източниците на доставки, така и на използваните технологии.
„Европа трябва да се стреми да избегне преминаването от една несговорчива зависимост към друга“, добави той.
Ролята на водорода става все по-определена с увеличаването на възобновяемата енергия.
Според Джак Брауър, директор на Института за чиста енергия към Калифорнийския университет в Ървайн, растящият дял на вятърната и слънчевата енергия създава нови предизвикателства, като ограничаване на производството, отрицателни електрически цени и ограничения в преноса. Електролизата предлага начин за преобразуване на електрическата енергия в химическа и свързване на енергийните системи с пазарите по отношение на горива и химикали, допълни той.
По-скоро, аргументите за водорода започват да се насочват не толкова към широко приложението му, а към запълването на празнини, където директната електрификация е предизвикателна, включително в индустриите за стомана, цимент и химикали.
Пазарен дефицит
Въпреки напредъка в технологиите, все още не е създаден стабилен пазар за нисковъглероден водород.
Според Международната агенция за енергията (МАЕ), световното търсене на водород ще надмине 100 милиона тона през 2025 г., докато производството на водород с ниски емисии достига едва почти 1 милион тона.
Данните за инвестициите показват значителна разлика между декларирани амбиции и проектите, които всъщност може да се реализират.
МАЕ установи, че инвестиционният ритъм се е забавил през 2025 г. Проектите, които са били напреднали и които имат потенциал да стартират до 2030 г., са намалели от 10 милиона тона до малко над 6 милиона тона заради забавянето на инвестиционните решения, съобщи МАЕ в своя „Глобален преглед на водорода“ за 2026 г.
Купецки сподели, че пренасянето на технологии от лабораторната среда на пазара изисква „време, търпение и финансиране“.
„Хиперактивността“ около водорода, наблюдавана преди години, е поизчезнала, което дава шанс на индустрията да преразгледа технологичните подходи, да оцени разходите във новите икономически условия и да дефинира отново актуалните приоритети за бизнеса и националните икономики, добави той.
Устойчивост без изолация
Казусите, свързани с разходите, търсенето и инвестициите, се допълват от друг важен въпрос пред Европа: как да се създадат вериги за доставки на водород, които да са устойчиви и конкурентоспособни, отбелязва анализът.
Законодателството на ЕС относно индустрията с нулеви нетни емисии вече е въведено с цел постигане на устойчивост в обществените поръчки за чисти технологии и търгове за възобновяема енергия. Насоките, публикувани от Европейската комисия през юли, подчертават, че публичните средства не трябва да се определят единствено въз основа на цената, а също така да вземат предвид устойчивостта.
„Европа се стреми да поддържа определена степен на технологична независимост, но това не изключва сътрудничество с други региони“, каза Купецки, подчертавайки, че пазарите, веригите за създаване на стойност и конкурентоспособността вече притежават глобален характер.
Този проблем е особено важен за електролизера – основната технология за производството на възобновяем водород.
Според данни от МАЕ, Китай е утвърден като водещ пазар за ново внедряване на електролизери. Към 2025 г. инсталирани мощности за електролиза в световен мащаб са се удвоили, достигащи над 4 гигавата, от които почти три четвърти са в Китай.
Купецки отбеляза, че полските и китайските изследователски институции вече си взаимодействат в сфери като проектиране на материали и системи, а с напредъка на технологиите се очаква двустранното сътрудничество да се разшири в производството, търговията и пазарните приложение.
„Китай може да се явява отличен потребител на технологии“, заключи той.
