Има нещо дълбоко объркващо в начина, по който българската власт говори за дроновете, достигнали до българска територия.
На 8 август България преживя инцидент, при който украински дрон навлезе на около 100 метра във въздушното ни пространство и падна край Кардам. Реакцията на държавата тогава беше извънредна – в почивен ден беше свикан Съветът по сигурността към Министерския съвет, последва публичен брифинг на премиера, а случаят беше представен като сериозен въпрос от гледна точка на националната сигурност.
Последвалият анализ на българските институции определи апарата като украински дрон-примамка. Българската държава поиска обяснения от Киев и определи нарушаването на българското въздушно пространство като неприемливо.
Днес обаче картината изглежда поразително различна.
Само за по-малко от 24 часа бяха открити четири дрона край българския бряг. Първият беше забелязан на плаж „Кабакум“. Части от дрон бяха открити и на плажа „Паша дере“ край Варна. Друг дрон изплува край Несебър.
Военният министър Димитър Стоянов заяви, че изплувалите по Черноморието дронове не са опасни, тъй като не носят боеприпаси. По думите му става дума за разузнавателни дронове и дронове-примамки, предимно руски – от моделите „Гербер“ и „Зала“.
Но остава един съществен въпрос: може ли още сега категорично да се твърди, че и четирите открити дрона не представляват никаква опасност?
След като става дума за военни безпилотни апарати и гражданите изрично са призовани да не ги доближават, а да изчакат сапьорите, очевидно съществува поне потенциален риск, който трябва да бъде оценен от специалистите. Ако след приключването на всички проверки бъде установено, че дроновете действително не са носили боеприпаси и не представляват заплаха – това е едно. Но предварителното им определяне като „неопасни“, преди проверките да са приключили, неизбежно поставя въпроса дали държавата не подценява риска.
И тук възниква още един въпрос: защо в единия случай украински дрон е повод за извънредна държавна реакция, а в другия руски дронове са определени като „неопасни“?
Разбира се, ситуациите не са напълно идентични. Дронът край Кардам е навлязъл във въздушното пространство на България, докато дроновете по Черноморието са изплували на брега, вероятно пренесени от морските течения.
Но именно тук се крие същинският проблем.
Не може оценката за опасността от един военен дрон да зависи от това чий е той.
Дронове ще продължават да достигат до българския бряг. Някои ще бъдат руски, други – украински. Някои ще бъдат разузнавателни, други – примамки. Някои могат да носят боеприпаси, други – не.
Затова държавата трябва да прилага един и същ стандарт.
Всеки военен дрон, достигнал до България, трябва да бъде проверен. Всеки потенциален риск трябва да бъде оценен. Гражданите трябва да получават ясна и навременна информация. А всяко нарушение на българския суверенитет трябва да се разглежда по един и същ критерий – независимо чий е дронът.
Това би било последователна държавна политика.
Всичко друго неизбежно поражда съмнението, че в България опасността понякога се измерва не с това какво представлява дронът, а с това чий е.
