Победата на Студентската листа в Сърбия предизвика политическо земетресение, чиито трусове вече се усещат и в Северна Македония. В Скопие, където управляващите поддържат привилегировани отношения с Белград, смяната на властта поставя неудобен въпрос: какво се случва с една политическа система, когато най-важният ѝ регионален покровител загуби властта?
Четиринадесет години Сръбската прогресивна партия определяше политическия дневен ред в Белград, а Александър Вучич се превърна в една от най-влиятелните фигури на Балканите. Влиянието му обаче не се ограничаваше до Сърбия. То се простираше върху съседните държави чрез политически съюзи, икономически връзки, медийно присъствие и внимателно изграждани мрежи за регионално влияние.
Никъде тази зависимост не изглежда толкова политически чувствителна, колкото в Северна Македония.
През последните години Скопие все по-отчетливо се ориентираше към Белград, а отношенията между управляващите елити в двете държави придобиха характеристики, надхвърлящи обичайното добросъседско сътрудничество. Северна Македония формално е независима държава и член на НАТО, но поведението на част от нейния политически елит създава впечатлението за своеобразна васална зависимост от Сърбия.
Именно затова поражението на Вучич е много повече от вътрешнополитическа новина за Скопие.
Поздравленията, зад които прозира политическо неудобство
Реакциите на македонските политици след победата на Студентската листа са показателни.
Президентът Гордана Силяновска поздрави сръбските граждани за проявената демократична зрялост и мирното предаване на властта. Външният министър Тимчо Муцунски също приветства изборния резултат и увери победителите, че Северна Македония остава ангажирана със задълбочаването на приятелството със Сърбия.
На пръв поглед това са нормални дипломатически реакции. Политическият контекст обаче им придава друго значение.
Доскоро управляващите в Скопие разглеждаха Белград на Вучич като естествен стратегически партньор. Сега същите политически фигури приветстват победата на движение, възникнало именно като отрицание на модела на управление, олицетворяван от сръбския лидер.
Още по-показателна е реакцията на вицепремиера Иван Стоилкович — една от най-ярките фигури на сръбското политическо влияние в Северна Македония.
Стоилкович, който първоначално съобщи за победа на Вучич в избирателната секция в Куманово, впоследствие поздрави Студентската листа. В посланието си той изрази надежда Сърбия да продължи да укрепва сърбите в региона и да ги държи „под крилото си“.
Тези думи заслужават особено внимание.
Когато действащ вицепремиер на една суверенна държава публично призовава друга държава да го държи „под крилото си“, възниква въпросът къде свършва етническата солидарност и къде започва политическата зависимост.
Стоилкович говори от името на сръбската общност, но същевременно е част от изпълнителната власт на Северна Македония, а подобна реторика е политически проблем.
Северна Македония без Вучич: загуба на политически ориентир?
Падането на Вучич поставя под въпрос цялата архитектура на регионалните политически зависимости.
През последните години Сърбия се утвърди като важен център на влияние в Северна Македония. То се проявява не само чрез официалната дипломация, но и чрез медийната среда, историческите интерпретации, църковните отношения и близостта между политически формации.
Особено видимо е това в отношението към България.
Докато отношенията със Сърбия почти неизменно се представят като братски и безпроблемни, България често се превръща в удобен външен противник във вътрешнополитическия дебат в Северна Македония.
Този контраст трудно може да бъде обяснен единствено с историческите спорове.
Сръбското влияние върху формирането на македонската национална идентичност, историческия разказ и отношението към България има дълбоки корени. След разпадането на Югославия то не изчезна, а прие нови политически форми.
При Вучич Белград получи допълнителни възможности да поддържа и подклажда тези позиции.
Сега въпросът е дали новата сръбска власт ще има същото желание да инвестира политически ресурс в подобни зависимости.
Студентската листа идва с обещание за промяна на модела на управление, а легитимността ѝ произтича от протестите срещу корупцията, институционалната безотговорност и концентрацията на власт.
Ако новото управление действително започне да демонтира наследената система, това би могло да засегне и част от регионалните политически мрежи, изграждани през годините на Вучич.
Разбира се, Сърбия едва ли ще се откаже от традиционните си интереси в Северна Македония. Но промяната в Белград може да отслаби персоналните зависимости между определени политически среди в двете държави.
А за Скопие това би било сериозен проблем.
Опозицията вече посочва следващия
Докато управляващите внимателно подбират дипломатическите си формулировки, опозицията открито представя сръбските избори като предвестник на политическа промяна и в Северна Македония.
Лидерът на СДСМ Венко Филипче нарече победата на Студентската листа историческа и направи директна връзка между политическите промени в Унгария, Сърбия и бъдещето на собствената си страна.
„Орбан падна. Вучич падна. Всички знаем кой е следващият“, заяви той.
Посланието очевидно е насочено към управлението на Християн Мицкоски.
За македонската опозиция поражението на Вучич е възможност да представи правителството в Скопие като част от по-широк регионален модел, основан на концентрация на власт, националистическа мобилизация и взаимна подкрепа между управляващите елити.
Политическият ефект от подобно внушение не бива да бъде подценяван.
Ако в Белград студентско движение успя да победи дългогодишната управляваща партия, това неизбежно поражда въпроси за устойчивостта на сходни политически практики в съседните държави.
Но има и важна подробност. СДСМ също носи отговорност за развитието на отношенията между Скопие и Белград през годините. Сръбското влияние в Северна Македония не е възникнало с идването на Мицкоски на власт и едва ли ще изчезне с евентуалното му оттегляне.
Македонските медии: политическо земетресение и страх от неизвестното
Медийният отзвук в Северна Македония показва колко голямо значение има промяната в Белград.
Победата на Студентската листа доминира в информационния поток. Заглавията говорят за края на 14-годишното управление на Сръбската прогресивна партия, за политическо земетресение и за рухването на ерата на Вучич.
Особено внимание се отделя на необичайния характер на победителите.
За разлика от традиционните балкански партии, организирани около силни лидери, Студентската листа предлага различен модел — без една доминираща фигура, с участието на университетски преподаватели, лекари, юристи, икономисти и общественици.
Точно този контраст е може би най-неудобният за политическите елити в региона.
Сръбските студенти показаха, че дори добре изградена партийна машина може да бъде победена от широко гражданско движение.
В македонските медии обаче се появяват и подозрения, че Вучич може да подготвя политическа маневра след изненадващо бързото признаване на поражението. Засега подобни опасения остават предположения, но разкриват дълбокото недоверие към политическия модел, който той изгради.
Българският въпрос след Вучич
За България политическата промяна в Сърбия също има значение.
Отношенията между София и Скопие от години са обременени от исторически спорове, антибългарска реторика и неизпълнени политически ангажименти. В този контекст сръбското влияние в Северна Македония е фактор, който не може да бъде пренебрегван.
Белград традиционно има интерес да запази силните си позиции в Скопие. А поддържането на дистанция между Северна Македония и България обслужва този интерес.
Евентуалното отслабване на зависимостта от Белград би могло да отвори пространство за по-самостоятелна външна политика на Северна Македония.
Това обаче ще зависи преди всичко от политическата воля в Скопие.
Смяната на властта в Сърбия няма автоматично да промени македонската историческа политика, нито ще доведе непременно до подобряване на отношенията с България.
За Северна Македония обаче най-важната последица вече е налице
Политическата непоклатимост на Вучич, която дълго изглеждаше като постоянна величина в регионалните отношения, се оказа илюзия. Това неизбежно ще принуди управляващите в Скопие да преосмислят част от своите политически сметки.
Показателно е, че почти всички значими политически фигури в Северна Македония побързаха да приветстват победителите. Едни го направиха с дипломатическа предпазливост, други — с открито политическо задоволство, а трети — с опит да съхранят старите си връзки и едновременно да се приспособят към новата реалност.
Тази бърза смяна на тона показва колко внимателно Скопие следи процесите в Белград.
Защото изборите в Сърбия не просто смениха управляващите. Те разклатиха регионална система на политическо влияние, в която Северна Македония заемаше особено място.
Големият въпрос вече не е дали Скопие ще намери начин да се разбере с новата власт в Белград. Почти сигурно е, че ще го направи.
Въпросът е дали Северна Македония ще използва този момент, за да започне да се държи като действително самостоятелна държава, или просто ще смени политическия си покровител.
Защото падането на Вучич може да сложи край на една епоха в Сърбия. Но дали ще сложи край и на васалния политически манталитет в Скопие — това тепърва предстои да разберем.
