В рамките само на два дни София се оказа спирка на две изключително важни визити, и то с ясно изразен акцент върху сигурността.
Вчера в България беше помощник генералният секретар на НАТО по разузнаването и сигурността Скот Брей. Срещна се и с президента Илияна Йотова, и с премиера Румен Радев, а в разговора в Министерския съвет участваха ръководителите на ДАНС и Държавна агенция „Разузнаване“. Официално научихме, че са обсъждани средата за сигурност, Украйна, Близкият изток, Черно море и предстоящото българско председателство на Комитета на НАТО по цивилно разузнаване през 2027 година.
Но какво конкретно наложи посещението именно сега? Какви въпроси е поставил човекът, който в НАТО отговаря за разузнаването и сигурността? Имало ли е информация или оценки, които не са предназначени за публично огласяване? И защо на срещата с премиера присъстват именно ръководителите на двете ключови български служби?
Днес картината се допълва от пристигането на председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Отново една от централните теми е сигурността. Отново Украйна. Отново отбраната и стратегическата роля на България. Самият Коща заявява, че Европа трябва да продължи подкрепата си за Киев и поставя разширяването на ЕС в контекста на европейската сигурност.
Разбира се, две последователни посещения сами по себе си не са доказателство за извънредна или тревожна ситуация. Визитата на Брей има обявен институционален повод, а маршрутът на Коща – Букурещ, София, Атина – показва и по-широк регионален дипломатически контекст. Но съвпадението във времето и сходството в темите неизбежно пораждат въпроси.
Има ли нова оценка за рисковете по източния и югоизточния фланг на Европа? Има ли нещо, което съюзниците искат да чуят конкретно от София? Или НАТО и Европейският съюз просто сверяват часовниците с новата власт в България – доколко тя е предвидим и надежден партньор и какви позиции ще отстоява оттук нататък?
Защото важният въпрос не е само какво Брей и Коща са казали в София. Важният въпрос е какво са чули от София.
Получили ли са категорично уверение, че България ще следва досегашните си ангажименти към НАТО и Европейския съюз, включително по отношение на Украйна? Каква позиция е заявена зад затворените врати за Черно море, европейската отбрана и бъдещата политика спрямо Киев? Имало ли е конкретни очаквания към България – и ако да, какви?
На публичните брифинги чуваме познатия дипломатически речник – сигурност, свързаност, конкурентоспособност, общи усилия, справедлив и устойчив мир. Това е езикът, който трябва да бъде чут пред камерите.
Но понякога истинската новина е в онова, което остава извън камерите.
И след две последователни визити на толкова високо равнище именно това е въпросът, на който българските институции дължат по-ясен отговор: сверяваха ли просто часовниците със София, или проверяваха накъде ще тръгне България?
