На 7 септември България отбелязва една от най-светлите дати в своята история – годишнината от подписването на Крайовската спогодба през 1940 година. С нея Южна Добруджа се завръща в пределите на България след 27 години извън границите на Родината.
Това е забележителен момент не само заради възстановената историческа справедливост. Крайовската спогодба остава в историята и като една от най-големите победи на българската дипломация през XX век – национално обединение, постигнато не на бойното поле, а на масата за преговори.
Южна Добруджа е отнета от България след Междусъюзническата война и Букурещкия договор от 1913 г. След Първата световна война Ньойският договор потвърждава тежкото за страната ни териториално статукво. В продължение на десетилетия Добруджанският въпрос остава една от големите национални каузи на България.
През лятото на 1940 г., в изключително сложната международна обстановка на Втората световна война, София получава исторически шанс да постави въпроса за мирна ревизия на границата с Румъния. Българското държавно ръководство избира пътя на дипломацията.
Решаващо значение има позицията на Германия, която по това време е доминиращата сила в континентална Европа. Берлин оказва силен дипломатически натиск върху Букурещ да започне преговори с България. Италия също подкрепя уреждането на въпроса. По-късно министър-председателят Богдан Филов подчертава пред Народното събрание значението на „приятелското посредничество“ на Адолф Хитлер и Бенито Мусолини за благоприятния изход от преговорите.
Но зад благоприятната международна конюнктура стои и последователната работа на българската дипломация. Преговорите между България и Румъния започват в Крайова на 19 август 1940 г. Те не са лесни. Румънската страна прави опити да запази Силистра и да постигне специално решение за Балчик, но българската позиция остава твърда. София настоява за връщането на цяла Южна Добруджа.
И успява.
На 7 септември 1940 г. в Крайова представителите на двете държави поставят подписите си под историческата спогодба. България възстановява границата си в Добруджа отпреди 1913 година. Предаването на територията е организирано по предварително договорен ред, а българските войски навлизат в Южна Добруджа без военен сблъсък.
Без война. Без сражения между България и Румъния. Чрез преговори и дипломация.
Именно това превръща успеха от 1940 г. в толкова значимо събитие. В епоха, когато Европа е разтърсвана от война и границите се променят с армии и оръжие, България успява да постигне своя голяма национална цел по дипломатически път.
Затова посрещането на българските войски в Добруджа се превръща в истински народен празник. На 21 септември частите на Трета армия преминават старата граница, посрещани от местното население с български знамена и огромно въодушевление. Архивните сведения разказват за хиляди хора, излезли да приветстват завръщането на българската държава.
Крайовската спогодба има и своята тежка човешка страна – договорена е задължителна размяна на българско и румънско население между Северна и Южна Добруджа, което означава напускане на домовете и преселване за десетки хиляди хора. Това е част от историческата картина, която също трябва да бъде помнена.
Но за българската държава резултатът е безспорен исторически успех. След катастрофите от 1913 и 1919 г. България успява да възстанови своя суверенитет над Южна Добруджа, без да води война със съседна Румъния.
Още по-значим е фактът, че тази граница оцелява след края на Втората световна война и остава международно призната. Южна Добруджа е българска и до днес.
Затова 7 септември е дата на национална памет и повод да си припомним какво може да постигне държавата, когато има ясна национална цел, благоприятна международна среда и дипломация, способна да я използва.
Този български успех беше премълчаван и подценяван през последните 80 години, поради причината, че е постигнат съвместно с Италия и Германия. Установяването на комунистическия просъветски режим след 9 септември наложи премълчаване на тези факти и загърбване на тази славна част от нашата история. За съжаление, това премълчаване и политически недомлъвки продължават и след падането на комунизма. Това обаче, по никакъв начин не променя факта, че сме успели да присъединим една обширна българска територия към родината.
