Промените в Търговския регистър, одобрени на първо четене от парламента, предвиждат годишните финансови отчети да бъдат обработвани в отделен поток. Законопроектът, внесен от Янка Тянкова и народни представители от „Прогресивна България“ (ПБ), акцентира на нуждата от хронология на индивидуалната партида, а иновацията в режима ще донесе значителни ползи за Агенцията по вписванията. Тя ще управлява нов поток за финансовите отчети, доклади и декларации, без да прекъсва обработката им по време на активни съдебни процедури.
Според данните, предоставени от председателя на правната комисия Янка Тянкова, до септември 2026 г. се очаква да се натрупат между 900 000 и 1 000 000 неизследвани заявления за годишни финансови отчети. Тя подчерта, че целта на законодателните изменения е да се справят с трудностите в работата на Агенцията по вписванията. Първоначалната стъпка за облекчаване на нейния процес е свързана с начина на разглеждане на молбите за вписване и заличаване на актове, като целта е да се отделят годишните финансови отчети и декларации. Друга предложена промяна е свързана с увеличаване на капацитета на Агенцията, позволявайки на изпълнителния директор да назначи до 30 експерти на срочни трудови договори за една година, извън утвърдената численост. Също така, се прецизират разпоредбите, свързани с въвеждането на еврото.
Даниела Кършева от „Прогресивна България“ изрази, че проблемите с вписванията не са новост и Търговският регистър среща трудности. Според нея, макар законопроектът да не е закъснял, мерките сами по себе си идват късно, тъй като проблемите около обработката на годишните финансови отчети съществуват от години. Тя отбеляза, че отсъствието на анализи и пропусната оценка на предприетите мерки водят до неадекватни управленски решения и законодателни промени. Мярката за привличане на допълнителен персонал, макар и временно, ще помогне за обработката на натрупаните заявления. Според Кършева, кадрите не са увеличавани от години, въпреки нововъведенията в регистъра.
Божидар Божанов от „Демократична България“ показа свое безпокойство относно ефективността на целите в законопроекта. Той посочи, че при разделянето на потоките, заявленията за учредителни актове могат да останат неопределени, а около 10-15% от годишните финансови отчети „издърпват“ други документи. Божанов съобщи, че очаква интегрирането на единна входна точка за финансовите отчети, което ще започне през следващата година. Той изрази опасение, че предложените норми за решаване на съществуващи проблеми всъщност могат да доведат до нови трудности.
Николета Тодорова не сподели страховете на Божанов, като подчерта, че забавянето на годишните финансови отчети засяга бизнеса и адвокати от 2019 г. Според нея, предложенията адресират дългогодишни проблеми, които сега стават по-очевидни.
Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ отбеляза, че годишните финансови отчети досега не са били разглеждани отделно и затруднението се е появило във връзка с новия закон за еврото. Той потвърди, че предложените промени са разумни, но движещият проблем е еднократен, защото от 2026 г. годишните отчети ще бъдат автоматично обявявани. Трябва да уредим какво да се прави със заявленията, подадени съгласно закона за еврото. Стоев изрази съмнение относно мотивацията на хората да кандидатстват за 30-те нови временни места и проблемите с образованието, което ще изисква той, но без ясна визия как ще бъдат полезни по-късно.
Петър Петров от „Възраждане“ сподели, че не е ентусиазиран от предложените решения за справяне с натрупаните финансови отчети. Той обясни, че липсата на определени срокове за разглеждането им е проблем, който би могъл да се реши чрез увеличаване на хората, занимаващи се с тях. Петров смята, че след прилагането на предложението, актуалната информация от Агенцията за вписванията няма да покаже значително намаляване на броя на разглежданите и публикувани финансови отчети от дружествата и предлага мярката да бъде временно прилагана, например за две години.
Александра Стеркова от „Демократична България“ изрази мнение, че промените реално могат да доведат до нови усложнения. Според нея, забавянето на годишните финансови отчети е в пиков период, но законът за Търговския регистър поне предлагаше минимална възможност тези заявления да бъдат разглеждани в реда на подаването им, сега обаче предвижда разглеждане в два разделени потока. Няма установен срок за обработка на годишните отчети, уточни депутатът.
Румен Радев е имал четири служебни кабинета, четирима министри на правосъдието, всеки би могъл да формира работна група и да се заеме с проблемите. Според Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“, ПБ носи част от отговорността за забавянията.
