Според Мирена Станева от Регионалния център за защита на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, което функционира под егидата на ЮНЕСКО, нематериалното културно наследство представлява жив ресурс, който се предава между поколения и постоянно се обновява. Тези думи бяха изразени по време на годишната конференция на подмрежата „Занаяти и народно изкуство“ в Габрово, част от Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО.
На форума „Отворен диалог“ по концепцията на „Третото пространство“ присъства и директорът на Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ и председател на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ) проф. д-р Светла Димитрова.
Станева подчерта, че участието в годишната среща е значимо за Регионалния център, тъй като предоставя възможност за разширяване на мрежата от партньори, които работят в сферата на опазването на живото наследство. Тя отбеляза, че центърът, базиран в София, акцентира на важността на нематериалното културно наследство в съвременните градове и обществата, и на неговия принос за човешката креативност, социалната свързаност и устойчивото развитие. Според нея живото наследство не е статично, а активен ресурс на настоящето, който се предава през поколенията и постоянно се адаптира в зависимост от социалните, икономическите, екологичните и технологичните условия.
По думите на Станева, живото наследство е един от най-дълбоките източници на креативност и предоставя възможности на творци, занаятчии и млади хора не само да възпроизвеждат традиции, а да разбират и предават ценностите им на бъдещето. Тя добави, че в контекста на нарастващото влияние на изкуствения интелект, значението на живото наследство нараства, не само като източник на творчество, но също така и като средство за човешка свръзка.
Станева говори и за бързите промени в урбанистичната среда, често нарушаващи социалната структура, икономическите условия, публичните пространства, масовата продукция и казусите на междугенерационната свързаност. Според нея, опазването на нематериалното културно наследство обхваща не само съхраняването на културни практики, но и предоставянето на подкрепа за хората, общностите и местата, където тези практики се реализират и предават.
Регионалният център работи за прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство, подобрява националния капацитет и насърчава диалога и сътрудничеството. Станева информира, че центърът обединява 17 държави от Югоизточна Европа и работи по три основни направления – изграждане на капацитет, мрежова работа и повишаване на осведомеността. Тя отбеляза, че Конвенцията от 2003 г. поставя акцента върху хората и общностите като ключови елементи в политиките за опазване на наследството, и че общностите не са само източници на информация, а активни участници в идентифицирането и защитата на нематериалното културно наследство.
Станева определи Регионалния център като „трето пространство“ за опазване на нематериалното културно наследство, което изисква сътрудничество между различни сектори – култура и образование, културно планиране, музеи и общности, местно развитие и културни права, туризма и опазването на наследството, както и технологии и етика при използването на изкуствения интелект.
Относно традиционните занаяти, Станева отбеляза, че те представляват едни от най-очевидните материални проявления на нематериалното културно наследство, но не бива акцентът да пада единствено върху завършените изделия. Също така е важно да се подчертаят знанията и уменията, които стоят зад ихтидното им създаване. Според Мирена, опазването трябва да осигури условия занаятчиите сами да решават как да се адаптират към новите изисквания и технологии.
Тя сподели, че традиционните занаяти се изправят пред сериозни предизвикателства, произтичащи от индустриализацията, евтиния внос и променящите се потребителски навици. Занаятчийската работа изисква специфични знания, качествени материали и дълго обучение, в контекста на пазар, който поставя акцент върху бързината и цената. Тази динамика заплашва предаването на знания на следващите поколения.
Станева обсъди и важността на градовете в контекста на живото наследство, като подчерта, че то не е обвързано само със селските райони. Градовете също са места на иновация и предаване на традиции. Въпреки това, бързото развитие на градовете, трансформацията на публичните пространства и нарастващият туризъм могат да застрашат условията за запазване на наследството. Според нея градските политики трябва да играят роля в създаването на достъпни пространства и пазари за творци, предаване на умения между поколенията и сътрудничество между различни области като култура и образование.
В заключение, тя подчерта значението на международното и регионално сътрудничество. Според Мирена, сътрудничеството между Регионалния център, ЮНЕСКО, творческите градове, музеите, университетите и местните власти е ключово за успешното прилагане на Конвенцията от 2003 г. и запазването на нематериалното културно наследство като жив ресурс, важен за културното разнообразие и устойчивост.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за срещи с видни личности от българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде слушан в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
