Приблизително 42% от авторите и преводачите в Нидерландия не получават никакви доходи от издателите си за аудиокнигите, които се предлагат на търговските платформи, според информация от телевизия Ен О Ес, публикувана след проучване на 700 участници от Гилдията на авторите и Фондация „Лира“.
Тази информация идва около година след като стана известно, че покойната поетеса Лике Марсман е получила само 8,5 цента за всяка прослушана аудиокнига, след като спечели наградата „Флаюстер“ на платформа за стрийминг на аудиокниги, подкасти и електронни книги за най-добрата аудиокнига за 2025 г. В момента автори и преводачи, които получават пари, съобщават, че сумата е „много ниска“, изпитвайки шок, отразен в репортажа на Ен О Ес.
Освен това, много автори не могат да опишат точно приходите си, тъй като обикновено не им се плаща отделно за всяка стрийминг услуга, а те получават общо възнаграждение за всички платформи. Авторите и преводачите не само че печелят малко от аудиокнигите, но и често нямат информация за това къде се разпространява тяхното творчество и какви приходи генерира.
Съществуват данни за доходите от аудиокниги, заемани в цифров формат през онлайн библиотека. Националната библиотека „KB“ посочва, че в случая с онлайн библиотеката е известно предварително колко средства ще спечелят авторите от една прослушана книга. Приходите от този източник са по-високи отколкото от търговските платформи, но често и те са ниски. Средното възнаграждение за едно заемане е 39 цента.
Оценката на нидерландския пазар на аудиокниги е около 50 милиона евро, като приходите са се увеличили с една трета през последната година.
Представителка на Сдружението на авторите сподели пред Ен О Ес, че не вярва, че издателите умишлено ощетяват авторите, но изрази съмнения относно бизнес модела на комерсиалните аудиоплатформи. Според нея, издателите трябва да бъдат по-прозрачни в отношенията с платформите за стрийминг.
„За книга, която купувате и стои на вашия рафт, авторът получава фиксиран процент от около 2 евро“, пояснява Мартийн Давид от Асоциацията на издателите. „При стрийминг услугите обаче схемата е различна. Плащанията се извършват въз основа на времето, през което книгата се слуша.“
През януари „Флаюстер“, част от медийната група Де Пи Джи Медия (DPG Media), заяви пред Ен О Ес, че хонорарите на издателите са адекватни на пазара, но отказа да уточни как се формират плащанията. Друга известна платформа, „Кобо+“, също отказа да разкрие детайли за тарифите и произтичащите от тях постъпления.
Авторът на бестселъри Лекс Палео също забелязва, че печалбите от аудиокнигите не се разпределят между писателите и издателствата. Той предполага, че повечето приходите отиват при големите платформи, като „Сторител“ (Storytel), „Спотифай“ (Spotify) и „Букбийт“ (Bookbeat).
Според него, приходите от стрийминг услуги не могат да се сравняват с тези от „физически книги“. Въпреки това, той смята, че платформите за аудиокниги са полезно допълнение към пазара. По думите му, те действат като реклама, която позволява на хора, които обикновено не четат книги, да се запознаят с тях. „Това е начин да ги запознаеш с твоето творчество“, казва Палео. Той също така подчертава, че писателите също носят отговорност и трябва да бъдат внимателни при подписването на договори с издателства.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за близки срещи с личности от българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
