Прехвърлянето на международния петролен бизнес на „Лукойл“ (Lukoil), оценено на 20 милиарда долара, към американската инвестиционна компания „Карлайл“ (Carlyle) все още е в застой поради одобрение от американските власти, твърдят източници, запознати със случая. В обхвата на сделката влизат рафинерията в България, румънската „Петротел“ (Petrotel) и 45-процентен дял в рафинерията „Зееланд“ (Zeeland) в Нидерландия, пише „Файненшъл таймс“.
Предложеното споразумение обхваща дейности в 17 различни държави. Според информацията, вече е получено одобрение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, но окончателно одобрение все още се чака от администрацията на президента Доналд Тръмп.
Процесът продължава почти десет месеца и включва решение от междусистемна комисия, в която участват Съвета за национална сигурност, Държавния департамент и Министерството на енергетиката.
От „Карлайл“ посочват, че завършването на сделката би увеличило производството на бензин и дизел в европейските рафинерии, облекчавайки натиска върху световните горивни пазари.
„В европейските активи на „Лукойл“ съществува значителен неизползван рафиниращ капацитет, който би могъл да допринесе за допълнително предлагане на рафинирани продукти на пазара, като същевременно намали натиска върху цените на горивата“, твърди инвестиционната компания.
Според тях, след подписването на условното споразумение по-рано тази година се очаква решение относно бъдещето на активите.
Общият капацитет на трите европейски рафинерии е около 400 000 барела на ден. Въпреки това, „Петротел“ не е функционирала от миналата година, когато започнаха планови ремонти.
Според източници, запознати с преговорите, завършването на сделката би могло да въведе в експлоатация допълнителен рафиниращ капацитет от между 100 000 и 150 000 барела на ден.
Забавянето на процедурата съвпада с недостиг на горива, особено на дизел, който произтича от конфликти в Близкия изток и украинския удар срещу руски рафинерии. Това създава допълнителен натиск върху цените в САЩ и Европа.
Вашингтон наложи санкции срещу „Лукойл“ през октомври миналата година, в рамките на опити за засилване на натиска върху Москва заради войната в Украйна. Тези мерки отделиха международните операции на компанията от руската главна фирма.
САЩ прекратиха предишен опит на търговската компания „Гънвър“ (Gunvor) да придобие активите. През март, „Лукойл“ отписа около 20 милиарда долара от стойността на бизнеса.
Чуждестранният портфейл включва около 3 милиарда барела доказани и вероятни находища на нефт и газ, с дневно производство от около 250 000 барела. Според друг източник, несигурността относно бъдещия собственик спира инвестициите в активите.
Американските власти многократно удължаваха временните лицензи, позволяващи продължаване на операцията. Последното удължаване е до 22 октомври – почти година след започването на преговорите на „Карлайл“ за придобиването.
Сделката отново привлече вниманието след приемането на законопроекта на сенатор Линдзи Греъм от Конгреса, който цели да засили натиска върху руските енергийни и отбранителни индустрии. Този закон дава право на президента да налага мита до 100% на държави, купуващи руски нефт и газ.
Белият дом и Министерството на финансите на САЩ отказаха да коментират ситуацията.
