В годините след обявяването на независимостта във Велико Търново са изградени постоянни паметници, съобщи историкът Тодорка Недева на БТА.
Сред тях е скулптурата на лъв, поставена вляво от входа на Царевец през 1918 г., която е заменена с нова през 1935 г. Друг важен елемент е паметният надпис, изсечен на отвесната скала в подножието на хълма „Света гора“, по идея на учителя Димитър Багрилов. Значим е и паметникът-пирамида, изграден през 1928 г. на Царевец, където Mанифестът за независимостта е прочетен за втори път пред търновците. Той е разрушен през 1952 г., но на негово място е построена нова гранитна пирамида, която е открита на 22 септември 2002 г. с дарения от Гражданския комитет „Независимост” и е висока почти четири метра. На Царевец са изградени и павилиони „Независимост“ и „Цар Калоян“.
В чест на независимостта е учредено най-високото отличие на Царство България – орден „Св.св. Кирил и Методий“, а също така са емитирани две златни монети с номинална стойност 20 и 100 лева, напомни Недева. Орденът е създаден на 18 май 1909 г., само няколко месеца след възпоменателния кръст „За Независимостта на България 1908 г.“.
През 1912 г. са отразени и две златни монети с номинали от 20 и 100 лева, които са първите мемориални монети, увековечили името на старата столица Търново и обявената на 22 септември 1908 г. българска независимост.
Историкът подчерта, че един от малко известните факти, свързани с обявяването на независимостта, е решението на местния общински съвет в Търново да преименува живописните улици „Фердинанд“, „Съборна“ и „Митрополска“ на ул. „Цар Фердинанд Първи“, а „Булевард“ – на „22 Септември“. Това е първата стъпка, отбелязваща събитието, което свързва обявяването на независимостта и провъзгласяването на Фердинанд за цар, добави тя.
На 22 септември 1908 г. около 10:00 ч. царският влак, пътуващ от София за Русе, пристига във Велико Търново. Премиерът Александър Малинов написва Манифеста за обявяване на независимостта, докато е на посещение в село Две могили. Влакът първоначално спира на гара Трапезица. Оттам князът тръгва сам към църквата „Св. 40 мъченици“ през Асенова махала, а след него пристигат министрите и останалите официални лица.
Тъй като митрополит Антим не е в града този ден, князът е посрещнат от протосингела Стефан Абаджиев. Според записите, князът сяда на владишкия трон, а от двете му страни застават премиерът Александър Малинов и министрите Такев, Мушанов, Салабашев и други.
Благодарствен молебен е отслужен с участието на държавния църковно-училищен хор. Князът прочита Манифеста, който обявява обединената на 6 септември 1885 г. България за независимо царство. В важния момент председателят на парламента Христо Славейков и премиерът Александър Малинов предлагат на княза да приема титлата „цар на българите“, на което той се съгласява.
В хрониките е записано, че възглас „ура“ огласи църквата, а части от Търновския гарнизон го поздравяват с „Здраве желаем, Ваше Величество!“. Процесията тръгва към старата митрополитска църква „Св. св. Петър и Павел“, където войниците от определени полкове преминават в марш и биват обявени за полк на княз Кирил. На 22 септември, преди 118 години, Манифестът е прочетен за втори път в крепостта „Царевец“ от министър-председателя Александър Малинов, като отговор на търновци дава кметът Иван Вителов.
Първата годишнина от независимостта е отбелязана с невероятна пищност, отбеляза Недева. За целта местният общински съвет е гласувал 1800 лв., от които 200 лв. за арка и павилион на Царевец, 800 лв. за флагове и гирлянди, 200 лв. за файтони и 400 лв. за други разходи. В крайна сметка, разходите са достигнали 3500 лв. На тържествата пристигат цар Фердинанд Първи, царица Елеонора и други важни лица. Общинският съвет подарява на царицата килим на стойност 350 лв., изработен от учениците в местното Килимарско училище.
Празникът не е отбелязван от септември 1944 г. Официално денят на независимостта става празник на Република България през 1998 г. с приетия закон от 38-ото Народно събрание на 10 септември.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за близки срещи с видните лица на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде намерен на официалната ни страница и в YouTube канала на БТА.
