
Пред журналисти в кулоарите на парламента председателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ (ПП) Николай Денков коментира едно от решенията на Народното събрание (НС) от тази седмица – за позволяване на износа на дизел от България.
„В сряда взехме едно от най-важните решения в това НС – да се позволи износа на дизел от България, като основно лице в обсъждането беше Слави Василев от „Прогресивна България““, каза Денков и допълни, че в чл. 145 от Правилника за работата на НС се посочва, че при внасяне на законопроекти, изказване или гласуване в пленарно заседание или в комисия, народен представител с частен интерес от обсъждания проблем по смисъла на Закон за противодействие на корупцията, сред лица заемащи публични длъжности, е длъжен да го декларира.
„Аз не чух Слави Василев да декларира, че има частен интерес по пряка линия с фирма, която той е създал и е прехвърлил на баща си“, каза Денков и допълни, че компанията се казва „Ийст Петролеум“ ЕООД и е всъщност за внос и износ на петролни продукти.
„Той трябва да обясни защо не е декларирал това обстоятелство, когато защитаваше съответното решение“, каза Денков.
Според него това е решението, което ще допринесе за увеличаване на цената на дизела, а вероятно и на другите горива в България.
„Ийст Петролеум“ ЕООД е дружество, регистрирано на 31 януари 2025 г. Справките в публичните фирмени регистри показват, че при създаването му Слави Василев е негов едноличен собственик и управител. На 5 февруари 2026 г. – малко повече от два месеца преди началото на 52-рото Народно събрание – собствеността и управлението преминават към Васил Панайотов Василев.
Предметът на дейност на „Ийст Петролеум“ прави случая особено чувствителен. Компанията е регистрирана за търговия на едро и дребно с нефт и продукти от нефтен произход, както и за тяхното съхранение и транспорт, посредничество, комисионни сделки и външна и вътрешна търговия.
Припомняме, че преди изборите Василев публично говореше за борба с корупцията и представяше „Прогресивна България“ като алтернатива на досегашния модел. След влизането си в парламента обаче именно към него сега се отправя въпросът дали е спазил най-базовия принцип при съмнение за частен интерес – пълната публичност.
Тук спорът вече не е само за дизела. Въпросът е къде минава границата между бизнес и политика и какво трябва да направи един народен представител, когато двете се доближат опасно една до друга. И дали гражданите могат да бъдат сигурни, че решенията в Народното събрание се вземат единствено в защита на обществения интерес или в полза на личния.



