На 22 януари 2002 г. се случи нещо нечувано – около 30–40 души посрещнаха новия президент, а почти хиляда изпратиха стария. Но се намериха анализатори, които се правят, че сега нищо не е решено и дават за пример президентските избори през 2001 г.
Паролата бе “Всички срещу президента”
Преднината на Илияна Йотова е толкова голяма, че има вероятност да спечели още на първия тур. Но се намериха политолози, социолози и анализатори, които се правят, че нищо не е решено и дават за пример президентските избори през 2001 г., когато според тях фаворитът Петър Стоянов загубил изборите, въпреки че бил подкрепен от много партии. Това е абсолютна манипулация, бих казал дори лъжа. Стоянов не бе подкрепен от никого. Отразявал съм и съм пряк свидетел на тези избори и ще си позволя да напомня моя коментар „Всички бяха срещу Стоянов“, включен на стр. 392-392 в том втори на книгата „Това се случи пред очите ми“ на Йордан Василев.
„Всеки за себе си, всички срещу Стоянов – това бе паролата на заговора срещу втория мандат на президента. Бяха издигнати кандидати с нулеви шансове за краен успех, но с единствената цел да отнемат гласове от Стоянов на първия тур, за да не спечели той още тогава, каквито прогнози имаше. Пък на втория – „Вторанов ще стане Първанов“, както писа един от големите вестници тогава.“
Отвратително бе отношението на СДС, политическата сила, която бе издигнала Петър Стоянов при победоносните избори през 1996 г. Загубил парламентарните избори през юни 2001 г., Иван Костов не можеше да допусне срама Стоянов да спечели президентските и да стане неоспоримият лидер на дясното в България. И Костов, и новата синя лидерка Екатерина Михайлова даваха знаци из страната, че Стоянов не е кандидатът на СДС, защото бил независим, а когато след първия тур все пак призоваха да се гласува за него, вече беше доста късно, а и синият електорат бе разединен и разколебан. Пагубно се отрази на изборните резултати и напускането на СДС от Стефан Софиянски и основаването на новата му дясна партия по средата между двата тура на президентските избори.
Против Стоянов бе и НДСВ, макар че формално го подкрепи. Но с цялото си поведение в изборния ден Симеон Сакскобургготски показа, че Стоянов не е неговият кандидат. Царят не искаше да ходи да гласува в с. Баня, където се водеше адресно регистриран, за да не „троши народна пара за бензин“! Трогателна загриженост, която бе ясен знак какво да правят на изборите за пръкналите се тогава стотици хиляди „царисти“.
Против Стоянов бе и ДПС. Доган отрано обяви, че на страната ще е нужен друг президент и че той ще бъде избран с гласовете на ДПС, както ставало винаги дотогава. Движението издигна свой кандидат – Ренета Инджова, която за целта бе докарана чак от САЩ.
Против Стоянов бе и пръкналата се от нищото и само заради изборите т. нар. Гражданска партия за България, която издигна своя председател Богомил Бонев с подгласник земеделеца на Яне Янев Атанас Железчев. Вечерта след втория тур Бонев се разхождаше сияещ из НДК и разправяше, че той е причината Стоянов да не стане президент. Така си и беше.
Против Стоянов бе и вечният Жорж Ганчев, макар и не с онзи електорат отпреди години, когато печелеше по 15-19 процента. Като прибавим и някогашния лидер на СДС Петър Берон се вижда, че в левия спектър бе само Първанов, докато в т. нар. център-дясно срещу Петър Стоянов бяха четирима кандидати – Берон, Жорж, Бонев и Инджова. Всички те събраха 28,66% от гласовете на първия тур! Стоянов имаше 34,95, а Първанов без конкуренция вляво – 36,39 на сто. Най-много проценти от президента отне Богомил Бонев – 19,27%, т. е. 546 801 гласа!
Кой за какво се е борил се видя на втория тур. Гласовете за Първанов бяха странен, но очакван сбор от получените на първия тур бюлетини за Бонев, Инджова и Жорж Ганчев, който и до днес се хвали, че е дал 100 000 гласа на Първанов през 2001 г.
Пълното или частично неведение и заблуда в определена част от гласоподавателите бе умело използвано от задкулисните сценаристи с издигането на Бонев. Син министър на МВР, кой разбрал, кой не разбрал неговата роля в правителството на Костов и по-важното – след като бе отстранен от кабинета – и… над половин милион гласа. Инджова също, наш човек, нали Желю я направи премиер – хайде и за нея 140 хиляди гласа. Берон ли? Ама и той нали бе от седесето – 40 хиляди гласа. Без участието само на Бонев Стоянов би спечелил още на първия тур.
Нека видим какво написа в същата книга на Йордан Василев на стр. 373-383 и Христо Марков, народен представител от СДС във ВНС и 36-то ОНС, който по онова време бе заместник-председател на предизборния щаб на Петър Стоянов в родния град на президента Пловдив
„И тогава, и сега твърдя, че в кампанията националните ръководства и на СДС, и на НДСВ, и на останалите партии (ВМРО, Гергьовден, Народен съюз, Новото време) не искаха Петър Стоянов да спечели втори мандат. Задействаха се силите от сумрака, по някакви тайнствени канали вървеше, ако не съпротива, то поне сериозно деангажиране, дори игнориране на синята кандидатура. Пак още в началото се появиха две изявления (на Иван Костов и Катя Михайлова), според които: „Формално СДС няма кандидатура за президент, но подкрепя независима такава.“ Който познава потайните канали, по които тече вторичната информация в партийните членове знае какво означаваха те. Най-общо: „Абе наш е, ама не съвсем, защото ще се изплъзне от контрол, ако го изберат…
Няма да забравя една симптоматична случка. В ефира на пловдивската обществена телевизия съм с шефа на СДС-Пловдив д-р Васил Паница и червения депутат Огнян Сапарев. Васко е спокоен, без емоции, аз се опитвам да се държа агресивно, прекъсвам, вадя аргументи в полза на Петър, оплювам безличния Първанов. След края на предаването слизаме по стълбите и Сапарев ме застига с думите: „Не се пали толкова, нещата са решени – Петър ще загуби тези избори, колкото и да не ви се иска, но и вашите началници не го искат за втори мандат.“ Дали Огнян имаше повечко информация за потайните сили, които работеха, дали просто си беше полит-закачка, дали изпусната реплика нямам отговор и досега, но бе факт пророчествотото.“
Да припомня и още нещо, на което също съм пряк свидетел. На 22 януари 2002 г. се състоя церемонията по предаването на президентския пост от Стоянов на Първанов.
Край шадравана пред президентството бяха Васил Найденов, Богдана Карадочева, Ваня Костова, Крикор Азарян, Камен Донев, Милица от „Тоника“, Маргарита Хранова, Росица Кирилова, Вили Кавалджиев и много други. Вестниците публикуваха снимки на Стоянов с Васко Кръпката и Ваня Костова пред „Дондуков“ 2 и заглавия „Изпратиха с песни Петър Стоянов“. Беше не само затрогващо, беше и нещо съвършено непознато в нашата политическа история. У нас с песни посрещат само победителите, победените ги освиркват и унижават.
На 22 януари 2002 г. се случи нещо нечувано – около 30-40 души посрещнаха новия президент, а почти хиляда изпратиха стария. Повечето плачеха, прегръщаха го и му поднасяха цветя. Бяха дошли и много пловдивчани. Чужденци спираха и се дивяха какво е това чудо, а ние обяснявахме, че си изпращаме президента. А те коментираха – като го обичате толкова, защо не си го преизбрахте!
Текстът е публикуван със съгласието на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
