Бизнес активността в еврозоната е навлязла в есента с неочаквано силна инерция. Данните за септември показват едновременно ускоряване на икономическия растеж, възстановяване на търсенето и засилване на инфлационния натиск. Именно това съчетание превръща последните икономически показатели в особено важен сигнал за Европейската централна банка (ЕЦБ): икономиката изглежда достатъчно устойчива, за да понесе по-строга парична политика, но ценовият натиск отново се засилва.
Според проучванията на Hamburg Commercial Bank, изготвени от S&P Global, съставният индекс на мениджърите по доставките (PMI), който обхваща промишлеността и услугите в еврозоната, се е повишил от 52 пункта през август до 53,1 пункта през септември.
Това е най-високото му равнище от април 2023 г. и представлява най-силното тримесечно представяне на икономиката на еврозоната от второто тримесечие на 2022 г. насам.
Тези данни са важни не просто като поредния положителен икономически индикатор. Те променят съотношението между два основни риска пред европейската икономика.
От една страна, продължаващият инфлационен натиск създава риск от ново ускоряване на цените. От друга, силната икономическа активност означава, че еврозоната не се намира в ситуация на рязко икономическо свиване, която би ограничила възможностите на ЕЦБ да реагира.
Растежът се оказва по-устойчив от очакваното
Границата от 50 пункта при PMI има важно аналитично значение. Стойност над нея показва разширяване на икономическата активност, а стойност под нея – свиване. Следователно равнище от 53,1 пункта показва не просто стабилизиране, а сравнително ясно ускоряване на растежа.
Особено важна е ролята на сектора на услугите. PMI за услугите се е повишил от 51,6 пункта през август до 53 пункта през септември – най-високото му равнище от десет месеца. Увеличаването на новите поръчки допълнително потвърждава, че подобряването на активността не се дължи единствено на временен фактор, а е свързано с по-силно търсене.
Още по-показателен е фактът, че за първи път от 39 месеца са нараснали поръчките от чужбина в сектора на услугите. При промишлеността пък новите поръчки са се увеличили с най-бързия темп от началото на 2022 г., а общият обем на новите поръчки е нараснал с най-бързия си темп от 41 месеца. Външното търсене също се е подобрило значително.
Това позволява да се направи важен извод: възстановяването на еврозоната постепенно придобива по-широка основа. То не се ограничава до един сектор или до вътрешното потребление, а започва да се подкрепя и от външното търсене.
Според главния икономист на S&P Global Market Intelligence Крис Уилямсън, цитиран от БТА, икономиката на еврозоната вероятно ще нарасне с около 0,4% през третото тримесечие спрямо предходното, като има очаквания растежът да се ускори в началото на четвъртото тримесечие.
Особено силна динамика се наблюдава при информационните технологии, където инвестициите в изкуствен интелект се превръщат в един от факторите за растежа, наред с професионалните и бизнес услугите.
Това е съществена структурна промяна. Ако инвестициите в технологии и AI продължат да подкрепят производителността и търсенето на услуги, европейската икономика може да получи нов източник на растеж, различен от традиционните двигатели.
Проблемът е, че по-силният растеж идва с по-силен ценови натиск
Положителните данни за активността обаче имат и обратна страна. Проучването отчита ускоряване както на разходите на компаниите, така и на цените, които те начисляват на клиентите си. И двата показателя са достигнали най-бързия си темп на увеличение от четири месеца.
Това е особено чувствително за ЕЦБ, защото централната банка трябва да следи не само текущата инфлация, но и вероятността ценовият натиск да се прехвърли в по-устойчива инфлационна динамика.
Уилямсън предупреждава, че новото ускоряване на ценовия натиск предполага инфлацията в еврозоната да се движи по-близо до 4%, отколкото до целевото равнище на ЕЦБ от 2%. В комбинация с ускоряването на икономическата активност това може да засили очакванията за по-агресивно затягане на паричната политика.
Тук се появява основният икономически парадокс: по-силният растеж, който обичайно е добра новина, в условията на ускоряваща се инфлация може да се превърне в аргумент за по-високи лихви.
Ако икономиката беше в рецесия, ЕЦБ би имала по-силен мотив да приоритизира подкрепата за икономическата активност. При настоящата комбинация от растеж и ценови натиск обаче централната банка разполага с по-голямо пространство да постави борбата с инфлацията на преден план.
Германия показва признаци на възстановяване
Особено важно е поведението на Германия, най-голямата икономика в еврозоната. След продължителния период на слабост германската икономика показва признаци на постепенно възстановяване.
Съставният PMI за Германия се е увеличил от 51,8 пункта през август до 53,8 пункта през септември – най-високото равнище от близо година. Още по-значима е промяната при услугите: техният PMI се е повишил от 49,7 до 52,9 пункта. Така секторът отново преминава над границата от 50 пункта, която разделя свиването от растежа.
Това е важен сигнал, защото Германия има непропорционално голяма тежест върху цялостната динамика на еврозоната. Възстановяването на германските услуги, съчетано с увеличаването на заетостта за втори пореден месец, подсказва, че най-голямата икономика във валутния блок може постепенно да излезе от периода на продължителна слабост.
Но германското възстановяване все още не е безусловно. То се случва едновременно с ново засилване на инфлационния натиск. Следователно Германия може да се окаже в ситуация, при която икономическото възстановяване бъде ограничено от по-високите разходи и по-строгите финансови условия.
Франция се връща към растеж, но търсенето остава проблем
Втората голяма икономика в еврозоната – Франция – също показва подобрение, но картината там е по-нееднозначна.
Съставният PMI се е увеличил от 48,5 пункта през август до 51,1 пункта през септември. Това означава връщане към растеж. При услугите индексът се е повишил от 48 до 51,2 пункта, което представлява първо връщане към растеж от края на предходната година.
Част от подобрението се дължи на възстановяването на бизнес активността след спада през август, когато силната лятна горещина е засегнала работата на компаниите.
Френският случай обаче показва защо един PMI над 50 пункта не трябва автоматично да се интерпретира като устойчиво икономическо възстановяване. Данните за септември са обнадеждаващи, но основното търсене остава слабо. Именно това поставя под въпрос способността на растежа да се запази.
Допълнителен риск идва от енергийния пазар. Продължаващият конфликт в Близкия изток и високите цени на петрола и природния газ могат да увеличат разходите на предприятията и постепенно да се прехвърлят върху цените на стоките и услугите.
Така Франция е изправена пред двоен натиск: от една страна, необходимо е да се поддържа възстановяването на търсенето, а от друга – по-високите енергийни разходи могат да подхранят инфлацията.
Италия забавя темпото, но все още расте
Италия предлага различна картина. Съставният PMI се е понижил значително – от 53,6 пункта през август до 51 пункта през септември. Въпреки това индексът остава над границата от 50 пункта за шести пореден месец.
Следователно не става дума за връщане към свиване, а за осезаемо забавяне на темпа на растеж.
Особено чувствително е забавянето в услугите. PMI за сектора се е понижил от 55,2 до 51,7 пункта. Това е четвърти пореден месец на растеж, но резултатът е значително по-слаб от очакваното от анализаторите.
В същото време Италия демонстрира класическия инфлационен проблем на настоящата ситуация. Показателят за разходите на компаниите се е повишил рязко от 61,5 до 65,4 пункта – най-високото му равнище от май. Увеличили са се и цените, които компаниите начисляват на клиентите си.
Това означава, че италианската икономика се движи в по-неудобна зона: растежът се забавя, докато разходният натиск се усилва.
Все пак икономиката е показала по-добри резултати от очакваното през първата половина на годината. БВП е нараснал с 0,3% през първото тримесечие и с 0,2% през второто.
Това подсказва, че италианската икономика все още разполага с определена устойчивост, но септемврийските данни предупреждават за възможно отслабване на инерцията.
Испания остава двигател на растежа
На фона на Германия, Франция и Италия Испания се откроява с най-силната динамика в услугите.
PMI за услугите се е повишил от 57,8 пункта през август до 58,3 пункта през септември – най-високото равнище от три години и половина. Новите поръчки нарастват за пети пореден месец, а заетостта в сектора се увеличава, като периодът на създаване на нови работни места достига четири години.
Това показва, че испанската икономика продължава да има значителна вътрешна динамика. Компаниите увеличават персонала, а натрупването на нов бизнес остава положително.
И тук обаче инфлацията се превръща във важен ограничител. Разходите на компаниите са се повишили рязко, като инфлацията при производствените разходи е достигнала шестмесечен връх. Сред причините са по-високите цени на енергията и горивата, разходите за труд и поскъпването на доставките. Компаниите съответно са повишили и собствените си цени с най-бързия темп от април.
Особено интересен е сигналът от бизнес нагласите. Те са се влошили до най-ниското си равнище от четири месеца, което се свързва с геополитическата несигурност и засилената конкуренция.
Въпреки това компаниите остават оптимистично настроени за следващата година.
Така Испания демонстрира едновременно най-силна текуща активност и признаци, че външната и геополитическата среда започват да оказват влияние върху бизнес очакванията.
Какво означава всичко това за ЕЦБ?
Септемврийските данни поставят ЕЦБ пред сложна комбинация от сигнали.
Първият сигнал е положителен: икономиката на еврозоната расте. Производството и услугите се разширяват, новите поръчки се увеличават, външното търсене се възстановява, а някои от най-големите икономики показват признаци на подобрение.
Вторият сигнал е негативен от гледна точка на инфлационната политика: ценовият натиск отново се ускорява. Разходите на компаниите се увеличават, а фирмите все по-активно прехвърлят тези разходи върху крайните цени.
Третият сигнал е геополитически. Войната в Близкия изток създава риск от нов шок при енергията. Ако по-високите цени на петрола и природния газ се задържат, те могат да се разпространят по веригата на разходите и да засегнат широк спектър от стоки и услуги.
Това е особено проблематично за централната банка, защото енергийната инфлация може да се окаже временна, но вторичните ефекти върху заплатите, услугите и крайните цени могат да бъдат по-трайни.
Именно затова комбинацията от ускоряващ се PMI и засилващ се ценови натиск има по-голямо значение от всяка от двете тенденции поотделно.
Европа навлиза в период на противоречиви сигнали
Най-важният извод от данните е, че икономиката на еврозоната не изглежда като икономика на непосредствена рецесия. Напротив – през септември се наблюдава широко подобрение на бизнес активността.
Но това не означава, че европейската икономика е излязла окончателно от зоната на риска.
Разликите между държавите остават значителни. Германия показва признаци на възстановяване, Франция се връща към растеж, Италия забавя темпото, но остава в положителна територия, а Испания продължава да демонстрира особено силна динамика в услугите.
Следователно еврозоната не се движи като еднообразен икономически блок. Различията в структурата на икономиките, вътрешното търсене, зависимостта от енергия и чувствителността към външната търговия създават различни траектории.
Именно това усложнява задачата на ЕЦБ. Една и съща парична политика трябва да бъде приложена към Германия, която се възстановява, Франция, където търсенето остава слабо, Италия, където растежът се забавя, и Испания, където услугите продължават да растат бързо.
Добрата новина за икономиката може да се превърне в лоша новина за лихвите
Септемврийските PMI данни дават основание за предпазлив оптимизъм относно икономическото състояние на еврозоната. Растежът се ускорява, новите поръчки се увеличават, услугите се представят добре, а Германия и Франция показват признаци на възстановяване.
Но същите данни създават нов проблем: икономиката се оказва достатъчно силна, за да поддържа ценовия натиск.
Точно тук се намира основният парадокс пред европейската парична политика. Ако растежът беше слаб и инфлацията се понижаваше, ЕЦБ би могла да се концентрира върху подкрепата на икономиката. Сега обаче тя наблюдава едновременно ускоряване на активността и повторно засилване на инфлационните рискове.
Затова следващият етап от развитието на еврозоната ще зависи не само от това дали икономиката ще продължи да расте, а и от това дали този растеж ще може да бъде постигнат без ново ускоряване на инфлацията.
Ако ценовият натиск се окаже временен, силната икономическа активност може да се превърне в основа за по-устойчиво възстановяване. Ако обаче инфлацията се доближи до 4%, както предупреждават анализаторите, ЕЦБ ще бъде изправена пред необходимостта да затегне политиката си в момент, когато отделни икономики все още са уязвими.
Следователно септемврийските данни не дават еднозначен отговор дали Европа излиза от икономическата слабост. Те показват нещо по-важно: еврозоната влиза в нова фаза, в която проблемът вече не е само как да бъде стимулиран растежът, а как да бъде запазен растежът, без той да подхрани нов инфлационен цикъл.
