В сравнение с 2012 година, днес българинът все по-често си позволява да слага месо на трапезата си. Това показват данни на Евростат за 2025 година. Приблизително един на всеки шестима души в България не е могъл да си позволи да се храни с месо поне веднъж на два дни през 2025 г.
Делът на хората в България, които не могат да си позволят ядене с месо в рамките на два последователни дни, е продължил да намалява за 13-а поредна година, достигайки 15,8 на сто през 2025 г. при средно за ЕС ниво от 8,5 на сто.
През 2012 г., когато за последно е отчетен ръст, малко над половината (51,9 на сто) от населението на страната не е имало финансовата възможност да се храни с месо поне веднъж на два дни.
През 2014 г. този дял от населението спада под 40 процента
(39,5 на сто), през 2019 г. – под границата от 30 процента (27,6 на сто), а през 2023 г. за първи път преминава под 20 процента (19,9 на сто), като през 2024 г. допълнително намалява до 18,7 на сто.
Въпреки подобрението България остава сред страните от ЕС, в които най-голям процент от хората не могат да си позволят да се хранят с месо.
Единствено Румъния (18,1 на сто) е регистрирала по-голям подобен дял през миналата година, докато в Унгария (15,1 на сто), Словакия (14,2 на сто), Гърция (12,8 на сто), Малта (11,5 на сто), Франция (11,2 на сто) и Германия (11,1 на сто) са отчетени дялове над 10 на сто.
По отношение на възможността за редовно участие в развлекателни дейности през 2025 г. 12,1 на сто от жителите на ЕС не са могли да си позволят подобни услуги, докато в България този дял е бил 14,5 на сто.
Най-голям дял от хората в Гърция (27,3 на сто) не са могли да си позволят развлекателни дейности през миналата година, като останалите страни от ЕС с най-голям подобен дял са били Румъния (23,3 на сто), Литва (17,9 на сто), Латвия (16,2 на сто) и Унгария (15,8 на сто).
България е била на шесто място сред страните от ЕС, в които най-много хора не са могли да си позволят развлекателни дейности.
Що се отнася до достъпа до интернет, 2 на сто от хората в ЕС не са могли да си позволят такава услуга за лични нужди у дома. Този дял варира в страните членки на ЕС – от 0,1 на сто във Финландия до 6,2 на сто в Румъния.
България (5,9 на сто) е била с втория по размер дял на хората, които не са могли да си позволят достъп до интернет през 2025 г. През предходната година този дял е бил 7 на сто.
България отчита ръст и в сектора на услугите – с 5,9 на сто през юли спрямо същия месец на 2025 г.. За сравнение увеличението както в еврозоната, така и в Европейския съюз е било 1,5 на сто, сочат предварителните оценки на Евростат.
България отчете петия най-висок годишен ръст сред страните членки, за които има данни.
Годишният темп в България остава без промяна спрямо отчетените 5,9 на сто през юни.
На месечна база производството в сектора на услугите в страната се увеличи с 0,5 на сто през юли.
Показателят измерва месечните изменения в производствения обем на отраслите от сектора на услугите, без финансовите и обществените услуги.
Сезонно коригираното производство в сектора на услугите през юли спрямо юни се увеличи с 0,4 на сто в еврозоната и с 0,3 на сто в ЕС. През юни показателят се понижи с 0,3 на сто и в двете зони.
