Нави Пилай, бивша върховна представителка на ООН по човешките права, е тазгодишният нобелов лауреат за мир, съобщи в Осло Норвежкият Нобелов комитет.
Родената в Република Южна Африка Пилай бе отличена за усилията си за насърчаване на мира и международното право, заяви председателят на Норвежкия Нобелов комитет Йорген Ватне Фриднес при обявяването на името на тазгодишния лауреат.
„В момент, в който броят на войните и конфликтите се увеличава, а съдиите и институциите на международното право са подложени на политическа атака, Нобеловият комитет иска да напомни, че способността за решаване на конфликти без прилагането на сила, без насилие, зависи от международното върховенство на закона“, пише в комитета в изявление за медиите, цитирано от Асошиейтед прес.
„Международната правна система, в която военнопрестъпниците носят отговорност, а жертвите на насилие получават справедливост, е предпоставка за един мирен свят“, се допълва в текста.
Коя е Нави Пилай?
Наванетем „Нави“ Пилай е известна юристка от Южна Африка от индийски произход. Посветила е живота си на защитата на човешките права. Бивш председател на Трибунала за Руанда и върховен комисар по правата на човека на ООН.
Пилай е родена през 1941 г. в Дърбан, Южна Африка. През 1967 г. става първата жена, открила собствена адвокатска практика в провинция Натал. По време на апартейда защитава активисти, преследвани от властите заради политическата им дейност. През 1995 г. става първата чернокожа жена, назначена за съдия във Върховния съд на Южна Африка.
През същата година Пилай е избрана за съдия в Международния наказателен трибунал за Руанда, където от 1999 до 2003 г. е негов председател. Работата ѝ допринася за развитието на международната съдебна практика, включително за признаването на изнасилването и сексуалното насилие като действия, които могат да съставляват геноцид. През 2003 г. тя става съдия в Международния наказателен съд в Хага.
От 2008 до 2014 г. Пилай заема поста върховен комисар на ООН по правата на човека. В тази си роля работи за защитата на основните права и за търсенето на отговорност при нарушения на международното право.
През миналата година Пилай обвини Израел в извършване на геноцид в ивицата Газа. Позицията ѝ е свързана с дългогодишната ѝ дейност в защита на човешките права и с усилията за търсене на отговорност за тежки нарушения на международното право.
От ООН приветстваха присъждането на отличието, като посочиха, че то подчертава необходимостта от защита на човешките права.
Ако аплодирате малко по-силно, може би ще си поделя наградата с Тръмп, пошегува се Нави Пилай
Ако аплодирате малко по-силно, може би ще си поделя наградата с Тръмп, пошегува се днес южноафриканският съдия Нави Пилай, след като научи сред бурни овации, че е спечелила Нобеловата награда за мир, предаде Франс прес.
„Като адвокат и съдия все пак искам да се уверя, че това наистина е вярно“, каза тя смеейки се, коментирайки факта, че отличието ѝ е било присъдено.
Тази реакция беше заснета от генералния секретар на „Амнести интернешънъл“ Аниес Каламар в Нюрнберг, където се организира среща на високо равнище по международно право, и публикувана в социалната мрежа Екс.
„Последното нещо, което направих, беше да представя доклада за Газа, в който определям случващото се там като геноцид“, заяви Пилай.
Осемдесет и пет годишната юристка действително е председателствала независимата разследваща комисия на ООН, която обвини Израел в извършване на „геноцид“ в ивицата Газа.
Нобеловите награди
Нобеловите награди носят името на шведския индустриалец Алфред Нобел, който е техен учредител, като само тази за мир се обявява в Осло, останалите се обявяват в шведската столица Стокхолм. След огласяването на победителя днес, наградата за мир ще бъде връчена тържествено на церемонии в Осло на 10 декември. Ден преди това – на 9 декември – лауреатът ще даде пресконференция.
На 30 април тази година Норвежкият Нобелов комитет обяви, че за наградата за настоящата година са били номинирани 287 кандидати, от които 208 са физически лица, а 79 – юридически лица.
Нобеловата награда за мир миналата година бе присъдена на водачката на опозицията във Венецуела Мария Корина Мачадо за борбата й за демократичен преход в южноамериканската страна.
Мачадо подари медала си на американския президент Доналд Тръмп малко след като САЩ свалиха от власт тогавашния президент Николас Мадуро. Това обаче беше предимно символичен жест: Нобеловият комитет е заявил, че самата награда не може да бъде прехвърляна, отбелязва АП.
Номинациите могат да се правят от избрана група хора и организации, включително държавни глави или политици, заемащи постове на национално ниво, университетски професори, директори на институти по външна политика, бивши лауреати на Нобеловата награда и членове на самия норвежки Нобелов комитет.
