България е първа в ЕС по годишно поскъпване с 34.5% на горивата за месец август. Въпреки това кабинетът отчита успехи, сравнявайки ги с по-скъпите в Европа. През зимата обаче натискът може да се засили.
Правителството на Румен Радев намери начин да изпълни обещанието си за евтини горива, без да ги поевтинява – достатъчно е да ги сравнява с по-скъпите в Европа.
Така цените продължават да растат, а кабинетът отчита успехи. Засега и двете вървят.
За август България е първа в ЕС по годишно поскъпване с 34.5% на горивата и смазочните материали за личен транспорт при средно за ЕС повишение от 23.8%. През последния летен месец дизелът поскъпна с 13.5% спрямо юли, което постави България на второ място след Чехия по скок на цените.
Въпреки това през септември правителството разреши износа на дизел и авиационно гориво към страни-членки на ЕС, след като забраната за експорт действаше близо година, за да гарантира вътрешното потребление. Вицепремиерът и икономически министър Александър Пулев защити мярката с аргумента, че „по този начин ние наляхме допълнителна ликвидност не само в рафинерията в „Лукойл”, но и генерално в индустрията, като краткосрочна форма за засилване на нивото на конкурентоспособност”.
По-ниските цени спрямо други европейски държави се дължат и на ниския акциз в България. Затова цената на самото гориво има по-голяма тежест в крайната цена на колонките. Това означава, че поскъпването на горивата може да се усеща по-силно в България, отколкото в държавите с по-висок акциз.
Първото място по поскъпване само по себе си не e доказателство за свръхпечалби. Но и по-ниското място в европейската класация не е доказателство за успешно управление. По последните данни на Европейската комисия, публикувани на 8 октомври, България е четвърта по най-евтин бензин след Малта, Полша и Швеция – 1.663 евро/л, и трета по цена на дизела, след Малта и Полша – 1.893 евро/л (това са средни национални цени).
Проверява ли властта „Лукойл Нефтохим”
Възможно ли е да бъдат обективно оценени усилията на управляващите, които твърдят, че правят всичко по силите си, за да овладеят цените? Да, защото въпросът за цената на пълния резервоар минава през рафинерията под държавен надзор – през сметките ѝ, които данъчните и регулатори като Комисията за защита на конкуренцията и Държавната агенция по метрология може да проверят.
Тогава ще стане ясно какво плащат потребителите отвъд данъците – за суровия петрол, транспорта, преработката и печалбите по веригата. Държавата не определя котировките на пазара, но от близо година контролира „Лукойл Нефтохим Бургас“, като назначава особения управител – и той е наясно с механизмите на ценообразуване, включително трансферното. Целта на тази фигура и поставянето на рафинерията под държавен контрол е да не бъдат допуснати финансови потоци обратно към Русия, след като САЩ наложиха санкции заради войната в Украйна.
За такава проверка призова по БНР Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Предварителните разчети на ЦИД показват поне 20% марж на печалба на всеки литър, продаван от „Лукойл“. Владимиров запита защо НАП и митниците не проверяват трансферното ценообразуване и къде между свързаните компании се образуват загубите.
Според особения управител Евгени Симеонов, назначен от управлението на Румен Радев, рафинерията не трябва да се използва за административно задържане на цените и продажбите под себестойност биха застрашили работата ѝ. Само че проверката на разходите и намаляването на маржа не означават продажба на загуба.
Петролният пазар е под нарастващ натиск заради конфликта между САЩ и Иран, ударите по петролна инфраструктура в Русия и Украйна и опасността за корабоплаването в Черно море заради атаките с дронове. Всеки от тези рискове може да оскъпи суровината, транспорта и застраховките, а съчетаването им прави цените още по-непредвидими.
Така геополитиката се превръща в лесно обяснение, което позволява на властта да не отговаря каква част от цените на горивата може да бъдат контролирани в България.
Едни оптимистични прогнози
Предстоящият бюджет за 2027 г. ще бъде още един тест за обещания от управляващите прогрес. В публикуваната на 28 септември макроикономическа прогноза 2026-2029 Министерството на финансите залага постепенно нормализиране на международните цени на петрола и природния газ догодина, но вече е повишило прогнозата си за инфлацията до 4%.
Фискалният съвет предупреди в свое становище, че заложените цени на петрола – $90.9 за барел сорт Brent за 2026 г. и $80.5 за барел догодина, са вече остарели. Причината е, че след датата, до която са събирани данните за прогнозата, спот цената на Brent е достигнала около 101.6 долара за барел.
Кризата в Близкия изток остава основният риск пред тези разчети. Според международни наблюдатели, дори и да се разреши, цените няма да се нормализират така бързо.
Какво ще направи кабинетът, който одобри тази есен пакет мерки за подпомагане на потребителите за 300 милиона евро, повече от половината от които са за земеделските производители?
Поскъпването на петрола заплашва да се пренесе и върху цените на природния газ. Причината е, че цената на азербайджанския газ, който заема важно място в доставките за България, се определя по формула, обвързана с цените на нефтопродукти като мазута и газьола. Още през пролетта КЕВР предупреди, че по-скъпият нефт ще се отрази при актуализацията на този договор.
Междувременно регулираната цена на природния газ нарасна от 34.27 евро за мегаватчас през април до 44.09 евро през октомври. Така натискът върху домакинствата и бизнеса вече идва не само от бензиностанциите, а и от разходите за енергия и отопление.
Това означава, че през зимата натискът върху доходите може да се засили едновременно от няколко посоки. Особено чувствително ще бъде поскъпването на основните стоки и отоплението. Ако инфлацията надхвърли бюджетната прогноза, неизбежно ще се появят искания за по-високи пенсии, заплати и социални плащания. А те ще се сблъскат с необходимостта от ограничаване на бюджетния дефицит, който за 2026 г. е 5.7% от БВП, рекорден за последните 20 години.
Очаква ли ни зима на недоволство
Ако поскъпването продължи, кабинетът ще трябва да избира между нови разходи за компенсации, данъчни облекчения и мерки за гарантиране на доставките. Една от възможностите е освобождаване на част от стратегическите петролни запаси, но законът допуска това при затруднения в снабдяването, а не просто за сваляне на цените. Държавният резерв не е инструмент за евтин бензин.
Другият вариант е разширяване на компенсациите. Засега най-уязвимите получават еднократен чек от 50 евро, при това в разгара на предизборната кампания за президент.
Но подобна помощ трудно може да компенсира продължително поскъпване на горивата, храните и отоплението. В парламента вече се появиха предложения за връщане на 20 евроцента за всеки зареден литър и за намаляване на ДДС на 9%, предложено от ГЕРБ. Подобни мерки обаче имат своята бюджетна цена, а отстъпките подпомагат и потребители, които нямат нужда от тях.
От 1 октомври до края на 2026 г. вече действат нулеви акцизни ставки за втечнения природен газ и природния газ като моторни горива. Дали ще останат и догодина, зависи от гласуването на новия бюджет.
Държавата би могла да използва контролните си правомощия, за да установи най-сетне как се формират цените по веригата от рафинерията до бензиностанциите. КЗК вече предложи 23 антикризисни мерки за пазара на горива, а особеният управител на „Лукойл Нефтохим“ разполага с информация, която да осветли разходите и вътрешните сделки.
Ако високите цени се задържат през зимата, социалното напрежение ще се изостри. Поскъпването на горивата ще се пренесе върху транспортните услуги, храните и производството, а през енергийните разходи ще засегне и отоплението.
На този фон Румен Радев може да възобнови идеята за отпадане на санкции за Русия и за преки руски доставки, която лансира не от вчера. Но каквото и да прави, първото сериозно изпитание за властта му е наближаващата зима на 2027 г.
