На 11 октомври 1896 г. в столицата на Австрия, Виена, умира Антон Брукнер – композитор, който приживе изпитва трудности в получаването на признание, но след кончината си се утвърдил като един от най-влиятелните симфоници на 19-ти век. Неговите девет симфонии, значителните меси и произведението с религиозна тематика Te Deum заемат ключово място в позднен австрийски романтизъм.
Брукнер е роден на 4 септември 1824 г. в Ансфелден, Австрия, като първо дете на учител и музикант в църквата. Според хронологията на Bruckner Online, още в детството си той започва да получава уроци по пиано и орган от своя баща, а на десет години вече свири на орган по време на службите.
След смъртта на баща си през 1837 г. Брукнер става певец в хора на манастира „Свети Флориан“, където започва значим етап от своето музикално обучение. Националната библиотека на Австрия (Österreichische Nationalbibliothek) отбелязва, че между 1841 и 1845 г. той работи като помощник-учител, а по-късно става учител и органист в „Свети Флориан“. През 1855 г. той е назначен за органист на катедралата в Линц.
Въпреки това пътят му към професионалното композиране е бавен. Паралелно с активността си, Брукнер задълбочава знанията си по хармония и контрапункт. От 1855 до 1861 г. той учи при виенския теоритик Симон Зехтер, а по-късно изучава формообразуване и оркестрация при Ото Кицлер. Влиянието на Рихард Вагнер се оказва ключово за неговото развитие. Те се срещат на живо през 1865 г. в Мюнхен, според информация на Националната библиотека на Австрия.
През 1868 г., когато е на 44 години, Брукнер се премества във Виена. Там заема поста органист на придворната капела и става професор по хармония, контрапункт и орган в Консерваторията на „Обществото на приятелите на музиката“ (Gesellschaft der Musikfreunde).
Във Виена започва и най-плодотворният му период като симфоничен композитор. Първата му симфония е представена в Линц през 1868 г. През следващите години той работи върху произведенията, които постепенно затвърдяват неговата репутация. Според данни от Bruckner Online, през 1873 г. във Виена е изпълнена Втората му симфония, а Третата е вдъхновена от Вагнер и е посветена на него.
Обаче, отношенията му с колегите му във Виена са сложни. Брукнер се свързва с почитателите на Вагнер в момент, когато музикалната сцена е остро разделена между последователите на Вагнер и привържениците на Йоханес Брамс. Според австрийската обществена медия ORF, самият Брукнер остава по-скоро консервативен човек, но в музиката си експериментира и излиза извън установените рамки.
Постепенно обаче признанието идва за композитора и ключово за него става Седмата симфония. Тя е завършена през 1883 г. и на 30 декември 1884 г. е изпълнена в Лайпциг под ръководството на унгарския диригент Артур Никиш. Според Bruckner Online, именно тази премиера стартира голямото признание на произведението, а през март 1885 г. изпълнението му в Мюнхен под диригентството на Херман Леви води до окончателния му успех в Германия.
Успехът на Седмата симфония променя начина, по който е възприеман композиторът. Следват множество награди и признание, сред които рицарският кръст на ордена „Франц Йосиф“ през 1886 г. и почетното докторско звание на Виенския университет през 1891 г. Националната библиотека на Австрия посочва, че именно последното отличие Брукнер счита за едно от най-значимите признания в живота си.
През същата 1891 г. Брукнер напуща преподавателската си роля в Консерваторията, а през 1893 г. се оттегля и от поста си в придворната капела. През 1895 г., с помощта на императорското семейство, получава апартамент в двореца Белведере във Виена. Там той продължава да работи над Деветата си симфония.
Въпреки това произведението остава недовършено. Според Bruckner Online композиторът завършва само първите три части, а през май 1895 г. започва работа върху финалната част. Той продължава да работи по него до самия край на живота си, но не успява да го завърши.
Антон Брукнер почива във Виена на 11 октомври 1896 г. Четири дни по-късно е погребан в „Свети Флориан“ – манастирът, където като млад певец и органист е направил своите първи стъпки в музиката. По негово желание, гробът му е разположен в криптата под голямото орган на манастирската църква.
„Час ЛИК“ на БТА е платформа за близки срещи с водещите фигури на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът е достъпен на интернет страницата и в YouTube канала на БТА.
