Поредната позиция на българския премиер Румен Радев постави отново въпроса накъде води външната политика на България и доколко страната ни остава надежден партньор в Европейския съюз и НАТО.
Поводът този път е днешното му изказване в Брюксел, където Радев подкрепи договорената между Доналд Тръмп и Владимир Путин сделка за доставки на дизелово гориво въпреки западните санкции срещу Москва. Докато останалите европейски лидери определиха споразумението като опасно и погрешно, Радев го приветства с аргумента, че всяка стъпка към по-ниски цени на горивата е положителна.
Това обаче далеч не е първият случай, в който Радев заема позиция, различна от тази на основните ни европейски партньори. Припомняме отношението му към инициативите за общ европейски отбранителен щит и към т.нар. „коалиция на желаещите“. Вместо България да бъде сред активните участници в усилията за укрепване на европейската сигурност, действията и позициите му създават усещането за все по-голямо дистанциране от съюзниците ни.
Още по-притеснителното е, че тази политика не носи на България нито повече сигурност, нито някакви гаранции от Москва. На фона на руските атаки срещу кораби в Черно море възниква логичният въпрос какво всъщност печелим от подобна предпазливост към Кремъл. България рискува да се отдалечи от държавите, на които разчита за своята защита, без да получава нищо насреща.
Днешното изказване на Радев само задълбочава този проблем. В момент, когато Европа се опитва да ограничи финансовите възможности на Русия да продължава войната срещу Украйна, българският представител приветства сделка, която върви в точно обратната посока.
Разбира се, високите цени на горивата са сериозен проблем. Но може ли евентуалното им поевтиняване да оправдае политически позиции, които подкопават общите европейски усилия и поставят под въпрос международния авторитет на страната ни?
Най-големият риск от тази политика е България постепенно да загуби доверието на своите партньори. В международните отношения доверието се изгражда с години, но може да бъде разрушено с поредица от противоречиви действия. А когато става дума за сигурността на държава на източния фланг на НАТО, подобна загуба може да има особено тежки последици.
България е направила своя стратегически избор с членството си в ЕС и НАТО. Това не означава безусловно съгласие с всяко решение на Брюксел, но означава последователност, предвидимост и отговорност към съюзниците ни.
Въпросът вече не е защо Радев отново застава срещу общата европейска позиция, а колко още подобни действия може да си позволи България, преди да започне да плаща реалната цена на загубеното доверие.
Защото политиката на постоянно разграничаване от съюзниците не прави страната ни по-независима. Тя рискува да я направи по-изолирана, по-уязвима и по-малко влиятелна там, където се вземат решенията за бъдещето на Европа.
