Народното събрание прие преработения проект за инвестиции „Закупуване на зенитно-ракетни комплекси”, който предвижда промяна на първия етап от придобиването на един зенитно-ракетен комплекс IRIS-T SLM и добавяне на втори етап за закупуване на допълнителни пет зенитно-ракетни комплекса (ЗРК), включващи гаранционна и начална логистична поддръжка, доставка на зенитно-управляеми ракети и ново оборудване.
Решението получи подкрепа от депутатите от всички парламентарни групи, с изключение на „Възраждане“.
Промяната на първия етап ще включва замяна на компонент (мултисензорен тракер) с различно оборудване от вече одобрения в 2024 г. проект за инвестиции, и целта е да се ускорят сроковете за доставка. Вследствие на тази замяна цената на подписания вече договор ще бъде намалена от 182 114 311 евро на 180 605 928 евро. Общата сума за двата етапа на проекта, финансиран чрез инструмента SAFE, възлиза на 1 106 466 933 евро.
Докладът на парламентарната комисия по отбрана подчертава, че ще се търсят възможности за интегриране на безпилотни летателни системи с новите зенитно-ракетни комплекси.
Реализацията на актуализирания проект ще се осъществи чрез програмно споразумение между Министерствата на отбраната на България и Германия, както и Допълнение към договора с Diehl Defence за доставка на „IRIS-Т“ системи за противовъздушна отбрана, става ясно от доклада.
По време на обсъждаването Христо Гаджев (ГЕРБ-СДС) изрази мнение, че текущият проект приключва сделки за следващите пет системи, които трябва да закупим, освен единичната система, купена през 2024 г. Той поясни, че актуализираният проект посочва, че първият ЗРК ще бъде наличен 32 месеца след подписването на договора за втория етап. Проектът подчертава, че придобиването на отбранителни системи не е ни бързо, нито лесно, и преминава през четири правителства, добави Гаджев.
Иво Цанев (ДПС) заяви, че групата на ДПС е последователно подкрепяла проектите за модернизация на Българската армия, осъзнавайки, че някои от тях са значително закъснели и че е наложително да се засилят противовъздушната защита. Той подчерта необходимостта да се разгледа възможността за увеличение на бюджета за антидрон системи в рамките на програмата SAFE, тъй като наличните средства не са достатъчни.
Атанас Славов от „Демократична България“ (ДБ) посочи, че тяхната партия последователно подкрепя модернизационните проекти на Българската армия. Той изрази надежда за осигуряване на антидрон системи и зенитно-ракетни комплекси с далечен обсег от 80-90 км, като настоящите системи имат обхват до 40 км.
Димо Дренчев („Възраждане“) сподели, че има усещане, че Министерството на отбраната се подготвя да води война от 20-ти век, а не от този. Той отбеляза, че следейки ситуацията на фронта, само за един ден в небето над Украйна са летели над 10 000 дронове и трудно може да се предвиди колко ракети България би трябвало да закупи и каква економика би била необходима, за да отговори на заплахата от безпилотници. Дренчев постави въпроси относно финансовите детайли на сделката, включително времето на доставка на комплексите и цената на ракетите.
Дали се подготвяме за конфликт от 20-ти век – министърът на отбраната Димитър Стоянов в отговор на Дренчев коментира, че разполага с повече експертиза, отколкото Министерството на отбраната. Той акцентира, че темата за безпилотните летателни средства вече не е само за нисковисочинни обекти, а и за такива с рекордни скорости от 600 до 800 км в час на много по-високи височини. Министърът попита какви средства ще се използват за тяхното неутрализиране – антидрон системи или изтребители. Според него разходите за ракети ще са значителни в контекста на военен конфликт, и че забавянето на проектите е с 40 години, а не само с няколко месеца, тъй като армията е била пренебрегвана през последните десетилетия.
Министърът на отбраната сподели, че България има инициатива да стане център за поддръжка на IRIS-Т комплексите, което ще бъде включено в допълнителните условия на договора. Той допълни, че ще се работи и по въпроса за антидрон системи в рамките на този проект в допълнителните споразумения. Според него, всяка от новите системи ще трябва да разполага и с покритие срещу дронове.
