В 4:00 ч. тази нощ България преминава към астрономическото часово време, като часовниците ще бъдат върнати с един час назад. Така ще спим с час повече, а сутрините ще започват по-рано със светлина, но докога ще се налага два пъти в годината да има промяна на часа? Европейската комисия върна на дневен ред предложението за отпадане на сезонната смяна на часа, след като през февруари започна проучване, което се очаква да приключи до края на 2026 година.
Основната цел на проучването е да предостави допълнителни доказателства за последиците от съвместното прекратяване на сезонната смяна на часовото време, както и доказателствена основа за по-нататъшните обсъждания по въпроса. Проучването ще оцени въздействието в икономическата, социалната и екологичната сфера при различни сценарии за прилагане, произтичащи от избора на държавите членки на постоянно стандартно часово време. Ще бъдат разгледани както прекратяването на сезонната смяна на часовото време в целия Европейския съюз (ЕС), така и варианти с частична хармонизация.
Сезонни смени на часовото време в ЕС
Смяната на часовото време през пролетта и есента в Европа е навик, който предхожда ЕС, отбелязват от Съвета на ЕС. Тя се въвежда за първи път с цел пестене на енергия по време на Първата световна война, а през 70-те години на миналия век много държави се връщат отново към нея.
През 1980 г. ЕС първи прие законодателни разпоредби относно лятното часово време чрез директива за координиране на съществуващите национални практики, като целта беше да се спомогне за безпрепятственото функциониране на единния пазар. Действащата в момента директива влезе в сила през 2001 година. Съгласно нейните разпоредби всички държави членки преминават към лятното часово време в последната неделя на март и обратно към стандартното за тях време (зимно часово време) в последната неделя на октомври.
Както Съветът, така и Европейският парламент трябва да постигнат съгласие с оглед приемане на законодателството, което е необходимо за премахване на сезонната смяна на часовото време.
През 2018 г. Европейската комисия предложи да се премахне сезонната смяна на времето, след като близо четири милиона души от тогава 28-членния блок – преди официалното напускане на Великобритания – се обявиха в полза на това в открито допитване. Обществено обсъждане показа, че 84% са против смяната на часовото време. Европейският парламент одобри реформата през следващата година, но оттогава тя е в застой, след като срещна съпротивата на няколко европейски държави, посочват от Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Според резултатите от проведената консултация на национално равнище през 2018 г. над 95% са привърженици на преустановяването на сезонните промени на часовото време. Отчита се лек превес на мненията за установяване на постоянно лятно часово време – 51%, спрямо 38% за зимно часово време. Седем процента не са уточнили предпочитанията към лятно или зимно време.
Как влияе смяната на часа на съня?
Промяната на часовото време и неговият ефект върху концентрацията, настроението и работоспособността са обичайно преходни и строго индивидуални, каза за БТА д-р Петя Терзииванова, началник втора психиатрична клиника в болница „Св. Наум“. Тя обясни, че от гледна точка на хронобиологията постоянното зимно стандартно часово време изглежда по-благоприятно за човешкия организъм от постоянното лятно часово време, главно защото осигурява по-добро съответствие между сезонните промени в цикъла на светлината през деня и биологичния часовник.
Въпреки това доказателствата за дългосрочните здравни последици от постоянното зимно часово време спрямо постоянното лятно време остават ограничени и разнородни, поради което е необходимо заключенията да бъдат формулирани предпазливо, каза още д-р Терзииванова.
Според специалиста недостатъчният сън може да понижи концентрацията, да ни направи по-разсеяни и невнимателни във всекидневните дейности. Адаптационната реакция може да включва краткотрайни промени в настроението като раздразнителност, лека потиснатост, тревожност или, както някои хора споделят, „не знам какво ми е, но не ми е добре“.
Първите дни след смяна на времето някои хора съобщават за снижение в мотивацията, по-лесна уморяемост и загуба на енергия, което води до преживяване за по-ниска работоспособност, обясни д-р Терзииванова. Тя добави, че обичайно тези оплаквания са преходни и изчезват в рамките на няколко дни.
Биологичният часовник на човека отразява функцията на циркадните ритми и пряко се влияе от количеството дневна светлина. Биологичният ни часовник е адаптиран към сезонните промени в продължителността на светлата част на деня – дълъг ден през летните месеци и кратък през зимните, посочи д-р Терзииванова и допълни, че смяната на часа изисква една по-бърза адаптация, която обикновено отнема няколко дни.
При преминаване към лятно часово време се налага да се събуждаме и съответно да си лягаме с един час по-рано от обичайното до този момент. Това може да доведе до по-трудно заспиване вечер, по-трудно събуждане сутрин, намаляване на обичайната продължителност на съня, временна умора и/или повишена сънливост през деня. Този преход обикновено е труден за хората с вечерен хронотип, които естествено заспиват по-късно и предпочитат да стават по-късно, обясни д-р Терзииванова.
При преминаване към зимно часово време се налага да се събуждаме и съответно да си лягаме с един час по-късно. Това може да доведе до по-ранно събуждане, заспиване в по-ранни часове и съкращаване на времето, прекарвано в обичайните вечерни активности. Този преход обикновено е труден за хората със сутрешен хронотип, които естествено се събуждат по-рано, обясни още д-р Петя Терзииванова.
Според нея адаптацията към промените в средата са строго индивидуални. Приема се, че по-чувствителни към промените в часовото време са хората с нарушения в съня, децата и юношите, както и хората с хронични телесни и психични заболявания.
