За девета поредна година делът на държавите, в които върховенството на правото е в отстъпление надхвърля този на държавите, в които то се подобрява (62% срещу 38%). Задълбочаването на авторитарните практики остава движеща сила на този упадък. Според изпълнителния директор на World Justice Project – организацията, изготвяща индекса за върховенство на правото – „[a]вторитаризмът вече не е просто зараждаща се тенденция – в много части на света той вече е пуснал дълбоки корени“.
Къде сме ние?
България пада до 63-то място от 143 държави и се нарежда между Гана и Аржентина. За сравнение миналата година сме на 61-во място от същия брой страни, а предходните две години сме на 59-то място от 142 страни. Казано по-просто и по-кратко – състоянието на върховенството на правото у нас се влошава. В Европейския съюз традиционно само Унгария е след нас. Детронирането на Виктор Орбан обаче вероятно ще повлияе на резултатите в индекса догодина и нищо чудно през 2027 г. да се окажем последни. В момента ни изпреварват Косово, Сенегал, Черна Гора, Грузия и др.
Къде са „пробойните“ у нас?
Най-ниският резултат за държавата е по индикатора „Представителите на законодателната власт не използват службата си за частна облага“ (от фактора „Липса на корупция“), който е 0.14 и се влошава в сравнение с миналата година (0.15). Това ни „сродява“ с Молдова и Турция;
На следващо място са два индикатора от фактора „Наказателно правосъдие“, а именно:
- ефективност на наказателното разследване, който е оценен на 0.29 (спад от миналата година, когато е 0.30), или колкото Тринидад и Тобаго и Того, и
- ефективността на пенитенциарната система при намаляване на престъпното поведение, чиято стойност е 0.30 (миналата година – 0.32), или между Нигерия и Уругвай.
Понижение има и индикаторът „Държавните служители се санкционират за противоправно поведение“ (от фактора „Възпиране на изпълнителната власт“), който е със стойност 0.31, за разлика от 2025 г., когато е 0.32 – тук сме заедно с Етиопия, Украйна и Панама.
Ефективните гаранции за защита от произволна намеса в личния живот (от фактора „Основни права“) са остойностени на 0.34 (през 2025 г. е 0.39) – в компанията на Суринам, Йордания и Катар.
Заслужават да се споменат и зачитането на справедливия процес в административното правосъдие (като част от фактора за регулаторното прилагане), който е с оценка 0.37 (миналогодишната е 0.38), което ни поставя наравно с Танзания и индикатора „Гражданските дела се разглеждат без неразумно забавяне“, чиято оценка е 0.39 – колкото Тайланд и Румъния. Всъщност това е единственият индикатор от тези с най-ниски стойности, който не бележи спад в сравнение с миналата година.
Данните обрисуват позната ни картина – на необезпокоявана корупция и ширещ се непотизъм. Институционалната слабост обаче не е единствено въпрос на добро управление, а е ключов икономически риск. Защото наглед сухите числа в индекса потвърждават и закономерност, която трудно може да бъде пренебрегната: икономическият просперитет, ценовата стабилност и ниският кредитен риск се срещат заедно именно в държавите със стабилно върховенство на правото. Независимите и ефективни институции са икономически актив и условие за устойчив растеж. Или казано другояче – ако искаме да сме проспериращи и едновременно с това свободни, трябва да се борим за правовата държава.
Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)
