Малко предизборни кампании в историята на Израел са били толкова поляризиращи, колкото тазгодишната. Тя се превърна и в своеобразен референдум за поуките от опустошителното нападение на бойци на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г.
Въпреки ожесточените политически сблъсъци първите екзитполове показват, че управляващата коалиция на премиера Бенямин Нетаняху и съюзът, оглавяван от Гади Айзенкот, могат да завършиха изборната нощ с практически изравнени резултати.
Така Израел изглежда се насочва към нов период на политическа несигурност.
Изглежда, че Нетаняху се представя по-добре от очакваното със своята партия „Ликуд“ — въпреки обвиненията, че не е направил достатъчно, за да предотврати нападенията от 7 октомври, както и продължаващите съдебни процеси срещу него по обвинения в корупция.
Според предварителните резултати „Ликуд“ се представя по-добре и от партията на основния му съперник Гади Айзенкот, въпреки че през последните седмици социологическите проучвания като цяло показваха ясно предимство за Айзенкот при пряко сравнение с Нетаняху.
Едно обаче е сигурно — борбата за власт може да продължи.
От едната страна стои блокът на Нетаняху, обединяващ „Ликуд“, ултраортодоксалните партии и политическите формации, свързани с движението на еврейските заселници.
От другата е опозиционният съюз на Айзенкот, който включва консервативни, либерални и леви партии.
Арабските партии — най-вече ислямистката „Раам“ и лявата „Обединена листа“ — вероятно са постигнали неочаквано добри резултати.
Те все още не са се ангажирали с подкрепа за нито един от двата лагера и биха могли да се окажат решаващият фактор при определянето на следващото управление, при това от сравнително силна преговорна позиция.
Ако, както сочат първоначалните прогнози, нито един от двата блока не достигне необходимите 61 места за мнозинство в 120-местния Кнесет, пред Израел се очертават няколко възможни сценария.
Сценарий 1: Нетаняху привлича нови коалиционни партньори
Нетаняху би могъл да състави ново правителство, като убеди партии от опозиционния съюз да преминат на негова страна.
Всъщност някои от тези формации са идеологически по-близки до него, отколкото до собствените си партньори в коалицията на Айзенкот.
Това се отнася особено за религиозния консерватор и бивш премиер Нафтали Бенет, както и за бившия министър на отбраната Авигдор Либерман, който е светски политик, но също изповядва консервативни възгледи.
И двамата са имали сериозни конфликти с Нетаняху, но между тях съществуват и значителни политически допирни точки.
Подобен ход обаче крие сериозни рискове.
Част от избирателите на Бенет и Либерман биха могли да се почувстват предадени, ако след предизборна кампания, насочена срещу Нетаняху, техните лидери в крайна сметка му помогнат да остане на власт.
Сценарий 2: Айзенкот съставя правителство на малцинството
Съгласно израелското изборно законодателство президентът Ицхак Херцог разполага със значителна свобода на преценка при определянето на политическия лидер, на когото да възложи съставянето на правителство.
Този политик не е длъжен предварително да докаже, че вече е осигурил парламентарно мнозинство. Необходимо е единствено да получи подкрепа при първоначалния вот на доверие.
За да постигне това, Айзенкот би могъл да потърси подкрепа от различни политически сили и да формира променящи се парламентарни мнозинства според конкретните въпроси.
Например той би могъл да привлече депутати от досегашните управляващи партии, които са склонни да подкрепят неговия подход, поставящ националната сигурност на преден план.
Друг възможен източник на подкрепа са арабските партии.
Ислямистката „Раам“ и лявата „Обединена листа“ вече са дали сигнали, че са готови да подкрепят Айзенкот.
Част от партньорите му в опозиционния блок обаче отхвърлят възможността за официална коалиция с арабските политически формации.
Сценарий 3: Сътрудничество с арабските партии
Напълно възможно е Айзенкот да постигне официално споразумение с арабските партии.
Например той би могъл да договори парламентарна подкрепа, която да му гарантира стабилно мнозинство в Кнесета, без представители на арабските формации да получават министерски постове.
Не може обаче да се изключи дори създаването на пълноценна коалиция с участието на арабски министри, независимо от досегашните изявления в обратния смисъл.
В крайна сметка дори консервативният съюзник на Айзенкот Нафтали Бенет и либералният политик Яир Лапид вече са управлявали в коалиция с „Раам“.
Самият Нетаняху също е водил разговори с арабски партии относно възможността за съставяне на коалиционно правителство.
Този път обаче той изрично водеше предизборна кампания срещу подобен вариант.
Сценарий 4: Правителство на националното единство
Според публикации президентът Ицхак Херцог подкрепя идеята досегашната управляваща коалиция и опозицията да се обединят в правителство на националното единство.
Един от възможните елементи на преговорите би могъл да бъде президентско помилване на Нетаняху във връзка с водените срещу него съдебни процеси по обвинения в корупция.
Подобен кабинет, създаден в условията на военна заплаха, би бил особено вероятен при ново избухване на открита война с Иран.
В последните дни преди изборите Нетаняху намекна за възможността от подновяване на конфронтацията с Техеран.
Според информации в медиите обаче Генералният щаб на израелската армия не вижда основания за нов кръг от военни действия.
Израел може да бъде изправен пред продължителна политическа криза
Ако не бъде постигнато споразумение за съставяне на коалиция, Израел може да навлезе в продължителен период на политически преговори.
Междувременно действащото правителство ще продължи да изпълнява държавните си функции.
Ако всички опити за съставяне на кабинет се провалят, може да се наложи провеждането на нови парламентарни избори.
Това би означавало завръщане към привидно безкрайната поредица от избори, която страната преживя преди шест години.
Последиците от подобна политическа криза вероятно ще се усетят далеч отвъд границите на Израел.
Това се отнася особено до политиката на сигурност, бъдещия ход на войната и възможните регионални споразумения, отношенията със Съединените щати, както и усилията за постигане на по-голяма стабилност в Близкия изток.
Превод от английски и езикова редакция: ДЕБАТИ.БГ
