Принудени да ядат гълъби и плевели, за да оцелеят, хиляди украинци в окупираната Херсонска област очакват евакуация след рядко прекратяване на огъня, договорено с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп. Но надеждата за спасение е помрачена от страха, че вместо в свободна Украйна, евакуираните могат да бъдат отведени в Русия. На фона на дипломатическите усилия Ватиканът потвърди, че папа Лъв XIV е разговарял с Владимир Путин и Володимир Зеленски, но отрече да е участвал в постигането на примирието.
За първи път от четири години оръжията край украинския град Олешки замлъкнаха. За хората, останали в окупирания от Русия град на левия бряг на Днепър, тишината е необичайна. След години на обстрел, глад и изолация тя носи надежда, че най-после ще могат да напуснат. Но и страх, че пътят към спасението може да ги отведе не към домовете на техни близки в Украйна, а към Русия.
Между 1700 и 2000 души все още живеят в Олешки, а още няколко хиляди са блокирани в околните населени места. Градът е откъснат от контролираната от Киев територия от река Днепър, чиито мостове са разрушени. Останалите пътища са минирани и под постоянната заплаха от удари с дронове.
Храната, питейната вода и лекарствата от месеци не достигат. Няма и електричество. Бивши жители на Олешки, които продължават да поддържат връзка с близките си там, разказват пред Франс прес, че някои хора са принудени да ловят и ядат гълъби. Други варят плевели от градините си, за да оцелеят, съобщава Би Би Си.
Една от жените, разговаряли с британската медия, разказва, че е стъпила върху противопехотна мина и е претърпяла две операции. Сега се намира в болница и се страхува, че няма да успее да се включи в евакуацията.
„Не знам колко време ще трябва да прекарам там“, казва тя.
Опитите за бягство от града отдавна са се превърнали в риск за живота. Някои жители са успели да се измъкнат пеша или с велосипеди, преминавайки през опасни участъци. През януари доброволец, който помагал за евакуацията на цивилни, загинал, след като автомобилът му попаднал на мина, скрита под снега, припомня „Файненшъл таймс“.
Сега рядкото локално примирие, договорено с американско посредничество, дава шанс хуманитарната катастрофа да бъде облекчена. Първоначално прекратяването на огъня обхвана Олешки, но впоследствие беше разширено и към по-голяма част от Херсонска област.
И Киев, и Москва потвърдиха, че примирието се спазва. Жители на Олешки разказаха пред „Гардиън“, че за първи път от четири години фронтовата линия от другата страна на Днепър е притихнала.
Споразумението предвижда доставки на храна и лекарства, последвани от евакуация на цивилните, които желаят да напуснат. Според главния украински преговарящ Давид Арахамия примирието трябва да продължи до 1 ноември.
Но именно евакуацията поражда най-сериозните опасения сред останалите под окупация украинци.
Според „Файненшъл таймс“, който се позовава на запознати източници, хората, съгласили се да напуснат, ще бъдат отведени първо в анексирания от Москва Крим или в Русия, преди евентуално да им бъде позволено да се върнат на украинска територия.
Това поражда страхове, че вместо да се превърне в спасителна операция, евакуацията може да доведе до принудително преместване на украински граждани в Русия.
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди за подобен сценарий.
„Русия ще направи всичко възможно да разминира територията по такъв начин, че тези хора да се насочат към Русия и да останат там“, заяви той в интервю за украинска телевизия.
Опасенията не се ограничават само до маршрута на евакуацията. Мнозина се страхуват от проверки на телефоните, личните съобщения и активността им в интернет. Те се притесняват, че руските власти могат да търсят доказателства за подкрепа за Украйна, контакти с украински военни или роднини на територията, контролирана от Киев.
Ксения Аргипова, която е напуснала Олешки през 2022 г. и сега помага като доброволец на хората, останали там, разказва пред „Гардиън“, че някои жители се опасяват от проверки и подбор според политическите им убеждения.
„Хората казват, че наистина се страхуват, че руснаците ще проверяват телефоните им и ще търсят доказателства за украински роднини или връзки с Въоръжените сили на Украйна – нещо, което са правили многократно в други окупирани територии“, обяснява тя.
Заради тези страхове част от жителите се колебаят дори дали да предоставят имената и адресите си за включване в евакуационните списъци. Въпреки това около 500 души вече са заявили интерес да напуснат, съобщава местен доброволец пред Би Би Си.
Други предпочитат да останат, независимо от глада и опасността.
„Не вярвам в човечността на Русия“, казва един от жителите пред британската медия.
Страховете се засилват и от случилото се през последните години в Херсонска област. Руски подразделения с дронове многократно са атакували цивилни, включително пешеходци и линейки, в контролираните от Украйна райони. Миналата година комисия на ООН заключи, че нападенията сочат към координирана държавна политика на руските власти, насочена към принуждаване на населението да напусне района, и ги определи като престъпления срещу човечеството.
Мелания Тръмп в центъра на дипломатическите усилия
На фона на тази хуманитарна драма неочакван посредник се оказа първата дама на САЩ Мелания Тръмп. Именно тя обяви договореното локално прекратяване на огъня, а впоследствие потвърди и разширяването му към други части на Херсонска област.
След като Доналд и Мелания Тръмп гласуваха предсрочно за междинните избори в САЩ във Флорида, двамата коментираха пред журналисти ситуацията в Олешки. От думите им стана ясно, че първата дама е разговаряла по телефона както с руския президент Владимир Путин, така и с украинския държавен глава Володимир Зеленски в рамките на усилията за постигане на хуманитарното споразумение.
Ролята ѝ беше призната и от Москва. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че изпълнението на договореностите протича „според плана“, и изрази признателност към американското посредничество, по-специално към представителите на Мелания Тръмп.
Това не е първият случай, в който американската първа дама се ангажира с хуманитарните последици от войната. Тя участва и в усилията за връщането при семействата им на украински деца, отведени насилствено в Русия.
Прекратяването на огъня в Олешки е рядък пример за постигната договореност между двете воюващи страни след близо пет години конфликт. Украинският преговарящ Давид Арахамия го определи като „най-значителната деескалация“ от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г.
Украинският външен министър Андрий Сибига също изрази надежда, че ако хуманитарната операция даде резултат, тя може да „проправи пътя за по-нататъшни стъпки в мирния процес“.
Междувременно стана ясно, че дипломатически контакти с Москва и Киев е имал и папа Лъв XIV
Ръководителят на външната политика на Светия престол архиепископ Пол Ричард Галахър потвърди, че главата на Римокатолическата църква наскоро е разговарял както с Владимир Путин, така и с Володимир Зеленски. Ватиканът обаче не смята, че е изиграл роля в постигането на конкретното споразумение за Олешки.
„Не мисля, че бяхме ние“, заяви Галахър, коментирайки въпроса дали Светият престол е съдействал за прекратяването на огъня.
Дипломатическата активност около войната продължава и на други равнища
Финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре проведоха телефонен разговор с Владимир Путин, който определиха като „откровен и съдържателен“. Стьоре обаче призна, че между страните продължават да съществуват сериозни различия.
Контактите са свързани с подготовката на очакваните следващия месец преговори между Русия, Украйна и САЩ в Абу Даби.
За хората в Олешки обаче голямата дипломация има далеч по-непосредствено значение. След години на изолация и глад те очакват храна, лекарства и възможност да напуснат града, без да рискуват живота си.
Примирието засега се спазва, но въпросите около евакуацията остават без ясен отговор. Няма гаранции, че хората, които преминат през Крим или Русия, ще могат безпрепятствено да се върнат на контролирана от Киев територия.
Така жителите на Олешки са изправени пред жесток избор – да останат сред разрушенията, мините и глада или да приемат евакуация, която може да ги отведе още по-далеч от дома.
И докато световните лидери виждат в примирието възможност за дипломатически пробив, за останалите под окупация украинци най-важният въпрос е друг: дали пътят, който трябва да ги спаси от войната, няма да ги отведе в Русия, откъдето може никога да не успеят да се върнат.
