През последните седмици руски дронове са атакували най-малко 12 търговски кораба в Черно море. При ударите са загинали повече моряци, отколкото по време на войната в Иран, пише CNN в анализ.
Целта на Русия е да ограничи търговския трафик през украинските пристанища, през които преминава почти целият износ на зърно от страната. Някои от атаките обаче са извършени в непосредствена близост до териториалните води на две държави членки на НАТО – Румъния и България, а други са засегнали и самите им териториални води.
Руската кампания следва месеци на украински удари срещу кораби, използващи руски пристанища в Черно и съседното Азовско море. През последния месец интензивността на атаките значително се е увеличила.
Според източници от корабоплавателния сектор и службите за сигурност в няколко случая Русия е използвала едновременно морски и въздушни дронове. Москва е започнала да прилага и новоразработени безпилотни апарати с реактивни двигатели, които са по-бързи и по-трудни за прехващане, както и дронове, способни да поразяват движещи се цели.
По данни на службите за проследяване на морския трафик и правителствата на Румъния и България при последната вълна от нападения най-малко 30 моряци са загинали или са в неизвестност.
При най-скорошната атака миналата седмица три дрона поразиха контейнеровоз, докато той се приближаваше към румънско пристанище. Френски разузнавателен самолет засне как надводен дрон се насочва към плавателния съд „Контшип Джет“ (Contship Jet). По-късно разпространени видеокадри показаха кораба силно наклонен на една страна, преди да потъне.
В момента на удара плавателният съд се е намирал само на 25 километра от българското крайбрежие.
Украинският външен министър Андрий Сибига заяви, че зачестилите нападения „превръщат Черно море в опасна зона за гражданското корабоплаване“.
През лятото Русия засили ракетните атаки и ударите с дронове срещу украинските черноморски пристанища, особено Одеса. Според официални правителствени данни през септември Украйна е изнесла 1,09 милиона тона пшеница – почти наполовина по-малко в сравнение с 2,05 милиона тона през същия месец на предходната година.
Украинските власти се опитаха да пренасочат износа към по-малките пристанища по река Дунав, която минава по границата с Румъния. Руските дронове обаче последваха и този маршрут.
Вълната от нападения започна в началото на октомври, когато плаващият под турска собственост кораб „Алфа Ватан“ (Alfa Watan), пътуващ от Египет към румънското пристанище Сулина, беше атакуван с въздушни и морски дронове. Девет сирийски членове на екипажа и един египтянин загинаха, а корабът потъна.
Шест дни по-късно 11 моряци от екипажа на „Ейч Ес Дигнити“ (HS Dignity), повечето от които сирийци, загинаха, след като корабът беше атакуван през нощта край българското крайбрежие.
Мохамад Хаджуз, сирийски активист, защитаващ правата на моряците, разказа пред CNN, че след първия удар по „Дигнити“ екипажът е забелязал приближаващ безпилотен надводен апарат, който впоследствие се е врязал в кораба.
Тъй като не успели да спуснат напълно спасителните лодки, моряците били принудени да скочат във водата.
„Започнали да се викат един друг и да се опитват да се съберат, но морето било бурно, а водата – изключително студена. В резултат теченията отнесли членовете на екипажа в различни посоки“, разказа Хаджуз.
Въпреки нарастващата опасност някои корабни компании продължават да работят в Черно море.
„Икономическите затруднения принуждават моряците да приемат работа в опасни райони. Понякога ги привличат с предложения за допълнително заплащане“, обясни Хаджуз.
„Други са принудени да работят в тези райони заради ограничените възможности за намиране на работа“, допълни той.
На 15 октомври още четири търговски кораба станаха обект на нападения, „включително в териториалните води и изключителната икономическа зона на Румъния, като осем души загубиха живота си“, съобщи румънският външен министър Оана-Силвия Цою.
Два танкера за превоз на химикали – „Уайн Трейдър“ (Wine Trader) и „Яра Джей“ (Yara J) – се запалиха, след като бяха поразени близо до канала Сулина, който свързва Черно море с река Дунав.
При атаката срещу „Уайн Трейдър“ загинаха шестима граждани на Бенин и един руски гражданин. Според компанията оператор корабът е бил поразен от три дрона.
„Руските сили нанасят удари по плавателни съдове, свързани с украинската търговия, вече и в изключителните икономически зони на две държави членки на НАТО“, посочват морски анализатори от компанията за разузнавателна информация в корабоплаването Ambrey.
„Румънските и българските води вече не бива автоматично да се смятат за безопасни“, предупреждават от компанията. Според анализаторите е много вероятно няколко от корабите да са били атакувани именно заради връзката им с украинския износ на зърно.
Москва не е поела отговорност за всички нападения. В няколко случая обаче руското Министерство на отбраната заяви, че атакуваните кораби са превозвали „военни товари и стоки с двойна употреба“, предназначени за украинските въоръжени сили.
Разпокъсана реакция
Европейският отговор на атаките остава разпокъсан.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че Алиансът „вече е засилил отбранителните си позиции по източния фланг“, тъй като руските нападения се приближават все повече до границите на държавите членки.
Българското правителство, което поддържа сравнително добри отношения с Москва, досега се въздържаше да обвини пряко Русия. Вече обаче има признаци, че България и Румъния предприемат действия за укрепване на отбраната си.
Според министъра на отбраната Димитър Стоянов България е поискала от НАТО да разположи бойни самолети и системи за противодействие на дронове, за да подсили защитата на страната.
Стоянов очаква също България да се присъедини към инициатива на НАТО за борба с безпилотните летателни апарати.
Румъния вече е започнала да организира патрули по крайбрежието с изтребители F-16. В края на октомври един от тях е свалил два руски дрона от най-ново поколение над румънските териториални води.
Румъния съобщи също, че ще ускори развитието на способностите си за наблюдение и ще инвестира в оборудване за противодействие на морски мини и дронове в Черно море.
Предприетите мерки обаче не са достатъчни, за да възстановят доверието на корабните компании.
Трафикът към украинските пристанища е намалял рязко, докато застрахователните премии са скочили значително.
Миналия месец Съвместният комитет по военните рискове (Joint War Committee), който оценява рисковете за лондонския застрахователен пазар, разшири обхвата на районите, определяни като високорискови.
Новата класификация включва целия Черноморски регион с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия.
Потенциални последици за световната продоволствена система
По-високите застрахователни премии са сериозен проблем за жизненоважния селскостопански износ на Украйна, 90% от който преминава през Черно море.
Страната осигурява около 15% от световния износ на царевица и 10% от износа на пшеница. Украйна е и най-големият износител на слънчогледово олио в света.
Германският външен министър Йохан Вадефул определи Черно море като жизненоважно за глобалната продоволствена сигурност.
Миналия месец той заяви, че Русия „е взела на прицел свободата на корабоплаването в Черно море, а заедно с нея и жизненоважна връзка, от която зависят толкова много хора“.
Според Димитър Бечев, директор на програмата „Дарендорф“ в колежа „Сейнт Антъни“ към Оксфордския университет, НАТО и черноморските държави трябва да „развият системите си за противодействие на дронове, а Алиансът следва да засили присъствието си в румънското и българското въздушно пространство, както и на сушата“.
„По море Турция, Румъния и България биха могли да направят повече, за да гарантират свободата на корабоплаването“, заяви Бечев пред CNN.
Според Дейвид Акс, автор на блога Trench Art, посветен на войната в Украйна, Украйна и Русия си нанасят взаимни удари, без нито една от страните да успява да постигне трайно предимство.
Източник: CNN. Превод от английски език: DEBATI.BG
