Решението на управляващите за закриване на Комисията по досиетата и прехвърлянето на нейните функции към Държавна агенция „Архиви“ е стряскащо и поражда сериозни съмнения за идеологическата посока, в която върви сегашното управление, което няма никакви притеснения да се обгражда с генерали, офицери и агенти от Държавна сигурност и техните семейства. Явно управляващите се водят от максимата, че който контролира наратива за миналото, той контролира бъдещето.
Това се посочва в обща позиция, подписана от деветима български евродепутати: Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Емил Радев, Ивайло Вълчев, Илия Лазаров, Никола Минчев, Радан Кънев и Христо Петров.
Ето пълния текст на позицията без редакторска намеса:
„Нека да припомним, че създаването на тази комисия бе предшествано от препоръки на европейските институции преди приемането на България в Европейския съюз като част от усилията за осветляване и запазване на паметта за престъпния комунистически режим. Същите препоръки за отваряне и свободен достъп до архивите на техните тоталитарни служби се отправят и днес към всички страни-кандидати за членство в Европейския съюз – особено службите, които са работили пряко срещу българския национален интерес в бивша Югославия (УДБА и КОС).
Когато през 2006 година се приема Закона за достъп до документите на Държавна сигурност (Закона за досиетата), тогавашните управляващи не очакват, че той ще заработи и Комисията ще успее да изпълни записаното в закона – тук трябва да отдадем нашето уважение към всички служители, работили в нея и особено към тогавашния председател, г-н Евтим Костадинов.
Странни са аргументите за административна реформа, оптимизация или спестяване, с които управляващите ни представят този акт. Основната препоръка на европейските институции, и тогава, а и сега, е че този орган следва да бъде максимално независим, затова и правилно Комисията се избира от Народното събрание, и никоя политическа партия няма мнозинство в нея. Същата се отчита единствено пред Народното събрание.
Сегашното желание е ДА „Архиви“ да поеме дейността на Комисията, която искат да ликвидират управляващите, с което се ликвидира нейната независимост.
През годините Комисията изгради значителен архивен и експертен капацитет и създаде работеща система за съхраняване и предоставяне на документи, които имат огромно значение както за историческите изследвания, така и за правото на българските граждани да знаят миналото на държавата си. Именно тези документи показват как е действал репресивният апарат на комунистическия режим, кой е стоял зад преследването на хиляди хора и каква е била ролята на тези, които по-късно се оказват във властта.
Комисията не пише история по поръчка, а публикува факти, подкрепени с архивни свидетелства, и така прави невъзможно миналото да бъде премълчавано, оправдавано или манипулирано. Това не е просто архивна дейност, а част от правото на гражданите да знаят истината за собствената си история.
Особено тревожен е предложеният модел за новата Централна експертна комисия. Нейният състав, задачи и правила за работа ще се определят административно, а не със закон. Не са гарантирани със същата яснота и ограниченията за това кои лица могат да участват в процеса, включително необходимите защити срещу зависимости както от бившите репресивни структури, така и от съвременните служби. Независимостта и безпристрастността при установяването и обявяването на принадлежност към тоталитарните служби трябва да бъдат гарантирани със закон, а не да зависят от административни решения. Ако целта е единствено административна оптимизация, правителството дължи ясен отговор защо тя изисква промяна на този мащаб.
Аргументът за икономии не може самоцелно да оправдае ликвидирането на институция, чиято задача е да защитава обществен интерес от такъв мащаб. Не можем да измерваме в бюджетни пера цената на истината за тоталитарния режим. Ако има нужда от по-ефективна работа, дигитализация или по-добър достъп до документите, тези процеси трябва да бъдат подкрепени. Ликвидирането на работеща институция не е самоцелна реформа, а решение, което изисква убедителни доказателства за необходимостта от него.
Десетилетия наред истината за репресиите е била прикривана, а историческата памет — манипулирана. Отварянето на архивите е част от демократичния преход на страната и от европейския ангажимент към осмислянето на тоталитарното минало и паметта за неговите жертви.
Европейският съюз е общност не само на икономически интереси, но и на ценности — демокрация, човешко достойнство, върховенство на закона и историческа памет. Европейският парламент нееднократно е подчертавал значението на историческата памет, съхраняването на архивите на тоталитарните режими и достъпа до информация за техните репресивни практики. Европейският демократичен опит показва, че помирението и устойчивата демокрация не се изграждат чрез забрава, а чрез истина, памет и прозрачност.
Истината за комунистическия режим не е въпрос на партийна принадлежност. Тя е въпрос на демокрация. България не може да гради бъдещето си в забрава за миналото си.
Смятаме, че така предложеният за обществено обсъждане законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) е нецелесъобразен, неаргументиран, необоснован и следва да бъде оттеглен.“
