Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард потвърди миналата седмица, че ще се оттегли от поста предсрочно. Това повдигна незабавно въпроса за нейния наследник на поста.
За разлика от водещите институции на Европейския съюз (ЕС) с общи компетенции – Европейския съвет, Съвета на ЕС, Европейската комисия и Европейския парламент, ЕЦБ обикновено остава по-встрани от общественото внимание. Базираната във Франкфурт на Майн специализирана финансова институция обаче играе ключова роля, като отговаря за паричната политика на еврозоната и така поддържа стабилността и благоприятния икономически климат в клуба.
Изборът на президент на ЕЦБ е политическа игра с високи залози сред лидерите на 21-те държави от еврозоната, в която са възможни изненади в последния момент, обобщава в. „Файненшъл таймс“. Чудесен пример за това е последната надпревара – през 2019 г., когато френският президент Еманюел Макрон номинира Лагард неочаквано и накрая.
За водещи кандидати за наследник на 70-годишната французойка са смятани бившите управители на централните банки на Нидерландия и Испания, Клаас Кнот и Пабло Ернандес де Кос, посочва Ройтерс.
ОТТЕГЛЯНЕТО НА КРИСТИН ЛАГАРД
Кристин Лагард потвърди на пресконференция след заседанието на ЕЦБ по паричната политика в четвъртък миналата седмица, че ще се оттегли от поста на 7 февруари – осем месеца преди изтичането на осемгодишния мандат, на който има право, през октомври, както каза, за да има свободата да говори „по непарични въпроси“. „Мисля, че така ще мога да подпомогна каузи, които подкрепям“, заяви Лагард и припомни, че като президент на ЕЦБ е длъжна да бъде неутрална.
Французойката не даде никакви подробности за бъдещите си планове, но обяви своето оттегляне на фона на информации, че може да бъде избрана още следващия месец за председател на Световния икономически форум, както и на спекулации за възможното ѝ завръщане във френската политика.
Предсрочното оттегляне на Лагард оставя на лидерите на ЕС няколко месеца да изберат човек за един от най-влиятелните икономически постове в съюза преди президентските избори във Франция – втората икономика в еврозоната, през пролетта на 2027 година, отбелязва Ройтерс. Според проучванията на общественото мнение фаворит на изборите е кандидатката на крайната десница Марин Льо Пен.
ПРОЦЕДУРАТА ПО ИЗБОРА НА НЕЙНИЯ НАСЛЕДНИК ВЕЧЕ ЗАПОЧНА
Веднага след като ЕЦБ обяви оттеглянето на Лагард, председателят на Европейския съвет Антонио Коща съобщи, че процедурата по избора на нейния наследник вече е започнала.
За да се осигури плавен преход към следващото ръководство на банката, днес се поставя началото на процедурата по назначаване на неин приемник. Процесът ще протече без забавяне, с цел своевременно вземане на решение от Европейския съвет (в състава му за еврозоната), в съответствие с процедурата от Договора за ЕС, каза Коща в четвъртък – деня, в който бе обявено оттеглянето.
Страните от еврозоната имат срок до петък да номинират кандидати, обяви вчера говорител на Еврогрупата, цитиран от Франс прес.
Министрите на финансите от 21-те ще разгледат номинациите на среща на 9 ноември. Процесът по избора на петия президент в 28-годишната история на ЕЦБ вероятно ще продължи и през декември.
Членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, включително президентът, се назначават от лидерите на 27-те страни членки на ЕС въз основа на препоръка от 21-те страни, които използват еврото, пояснява ДПА.
КОИ СА ФАВОРИТИТЕ
Интерес към поста прояви Йоахим Нагел – президентът на германската централна банка. Според германския икономически всекидневник „Ханделсблат“ обаче федералното правителство засега не настоява за поста. Впрочем Германия – най-голямата икономика в еврозоната, никога не е имала свой представител начело на ЕЦБ.
За водещи претенденти, поне на този етап, са смятани двама бивши управители на централни банки от еврозоната – нидерландецът Клаас Кнот и испанецът Пабло Ернандес де Кос, който от миналата година оглавява Банката за международни разплащания.
„Файненшъл таймс“ определя Кнот и Ернандес като прагматици, съответно от европейския Север и Юг, които са показвали готовност да преосмислят свои дългогодишни убеждения по въпросите на паричната политика. И двамата, съответно на 59 и на 55 години, са закалени в кризи банкови ръководители, които имат солидна академична биография.
Кнот е смятан за „ястреб“, а Ернандес – за „гълъб“. Хора, запознати с техните възгледи, обаче казват, че тези квалификации опростяват прекалено много техните позиции, обобщава британският икономически всекидневник.
Репутацията на Кнот се дължи частично на негови изявления през 2011 и 2012 г. – по време на гръцката дългова криза. Като управител на нидерландската централна банка в периода 2011-2025 г. той бе първият лидер от еврозоната, споменал за възможен дефолт на Гърция, припомня „Файненшъл таймс“.
През 2019 г. Кнот отправи рядко срещана писмена критика срещу решението на Управителния съвет на ЕЦБ да понижи основните лихвени проценти до отрицателни стойности и да възобнови изкупуването на държавни облигации. В крайна сметка обаче тогавашният президент на банката Марио Драги прокара тези политики въпреки опозицията.
Що се отнася до Ернандес, като управител на испанската централна банка в периода 2018-2024 г. той редовно влизаше в сблъсъци със социалистическото правителство на страната си. През 2020 г. например той предупреди, че рязко повишаване на минималната работна заплаха може да унищожи голям брой работни места.
СЛОЖНО УРАВНЕНИЕ И ИНТЕРЕСИ
Изборът на президент на ЕЦБ обаче е политическа игра с високи залози, така че са възможни изненади в последния момент, както стана предишния път със самата Кристин Лагард, коментира „Файненшъл таймс“.
Хенри Кук, икономист от „Ем Ю Еф Джи Банк“ (MUFG BANK), цитиран от изданието, прогнозира „обичайните пазарлъци и разговори зад кулисите“. Фаворитите „невинаги са имали успех“, припомня той.
За да бъде избран един кандидат за президент на ЕЦБ, е необходима подкрепата на поне 16 от 21-те държави от еврозоната, представляващи 65% от населението, отбелязва вестникът. Това означава например, че Франция и Италия, представители на южните „харчещи страни“, имат блокиращо малцинство. Германия, от своя страна, също би могла да „наложи вето“ на дадена кандидатура, ако се съюзи с няколко северни „пестеливи държави“ като Нидерландия и Австрия.
Френският всекидневник „Либерасион“ пише, че предсрочното оттегляне на Лагард ще позволи на Макрон да участва в избора на нейния наследник, но отбелязва, че Германия, като най-голямата икономика в еврозоната, вече е дала заявка да получи по-голяма тежест в базираната във Франкфурт на Майн финансова институция на ЕС.
Според „Ханделсблат“ германският канцлер Фридрих Мерц е провел наскоро отделни срещи с двамата предполагаеми фаворити за поста – Клаас Кнот и Пабло Ернандес де Кос. Германското издание, което се позовава на запознати с разговорите източници, посочва, че изборът на следващия президент на ЕЦБ е станал приоритет за канцлерството в Берлин.
Не е изключена и кандидатура извън кръга на фаворитите, отбелязва обаче агенция „Блумбърг“, като припомня, че когато бе избрана през октомври 2019 г., самата Лагард се включи в надпреварата в последния момент.
ИЗБОРЪТ НА ПРЕЗИДЕНТ Е ЧАСТ ОТ ПО-ОБЩ ПАКЕТ
Още повече че предстои бъдат избрани нови хора на няколко ключови позиции в Европейската централна банка. Това вероятно ще доведе до преговори на европейско ниво по по-широк пакет от назначения на висши длъжности, отбелязва ДПА.
Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел от Германия например ще се оттегли на 3 януари, за да поеме ръководна длъжност в Международния валутен фонд.
Главният икономист на банката – ирландецът Филип Лейн, също ще напусне поста догодина – на 1 юни.
Така че кой ще заеме поста ще зависи от неписани правила и сложни взаимозависимости между различните овакантени постове, коментира „Файненшъл таймс“. Много хора, запознати с френската позиция, твърдят, че президентът Макрон ще иска за страната си позицията на главен икономист – може би втората по значение в ЕЦБ. Това автоматично би намалило шансовете на Ернандес, тъй като северните страни надали биха се съгласили и президентът на банката да е от южна държава. Възможно е насрещните политически искания да доведат до задънена улица, което бе открило пътя за компромисен кандидат, който да се появи в последния момент, допуска в заключение изданието.
Още международни новини – четете тук
