Унгария предприема стъпки към ратифицирането на Истанбулската конвенция и подготвя мащабни законодателни промени за защита на жените от домашно насилие. Това обяви премиерът Петер Мадяр, цитиран от унгарската информационна агенция МТИ. На този фон България продължава да бъде сред държавите в Европейския съюз, които не са ратифицирали документа. Останалите (освен Унгария) са Чехия, Словакия и Литва.
Правителството на Мадяр планира затягане на наказанията за домашно насилие, по-строги правила за ограничителните заповеди и допълнителна защита за жертвите. Предвижда се и изрично регламентиране на доброволното съгласие при сексуални отношения.
Промените обхващат и репродуктивните права на жените. Унгарското правителство възнамерява да премахне изискването за рецепта при спешната контрацепция, да преразгледа задължителното изслушване на сърдечния ритъм на плода преди аборт и да предприеме мерки срещу менструалната бедност.
„Цената на бездействието“ е животът на около 50 жени годишно, които според Мадяр загиват вследствие на домашно насилие в Унгария.
А какво се случва в България?
У нас насилието над жени продължава да бъде сериозен обществен проблем. По данни, цитирани от организации за защита на женските права, голяма част от убийствата на жени са извършени от настоящи или бивши партньори, роднини или познати.
Въпреки законодателните промени през последните години България все още не е ратифицирала Истанбулската конвенция. През 2018 г. Конституционният съд обяви документа за несъответстващ на българската конституция, а темата постепенно се превърна в поле на остри политически противопоставяния.
Сред най-активните противници на конвенцията бяха БСП, начело с Корнелия Нинова и ВМРО, които превърнаха противопоставянето си на документа в съществена част от политическите си послания. Днес обаче нито Нинова, нито ВМРО участват в управлението.
Това поставя въпроса дали политическата обстановка вече позволява нов, по-съдържателен дебат за защитата на жените от насилие.
Особено интересно е каква позиция по темата заема „Прогресивна България“. Подкрепя ли формацията ратифицирането на Истанбулската конвенция, или споделя аргументите на политическите сили, които години наред се противопоставяха на документа?
Насилието в България – статистика, зад която стоят човешки съдби
Цифрите показват колко сериозен е проблемът. Според данни, представени от МВР, през 2025 г. са регистрирани 2619 престъпления в условията на домашно насилие – увеличение с 15,57% спрямо предходната година. По данни на граждански организации през същата година най-малко 24 жени са били убити от мъже, като в над половината от случаите има съмнения за домашно насилие. Още по-тревожно е, че България продължава да няма единна и изчерпателна статистика за насилието над жени, което допълнително затруднява оценката на реалните мащаби на насилието..
Според Европейския институт за равенство между половете 21% от жените в България, които са имали интимен партньор, са преживели психологическо, физическо или сексуално насилие от партньор през живота си.
Разбира се, ратифицирането на една конвенция само по себе си няма да спре насилието. Но отказът от нея поставя въпроса какви други достатъчно ефективни механизми предлага държавата, за да гарантира сигурността на жените.
Защото зад политическите спорове, идеологическите лозунги и страховете от несъществуващи заплахи стоят реални жени, които всеки ден живеят в страх. Някои от тях не доживяват следващия ден. И докато политиците продължават да спорят за думите в една конвенция, въпросът става все по-неудобен: колко още жени трябва да бъдат пребити или убити, за да се превърне защитата на живота им в безусловен държавен приоритет?
