Около 40 държави от т.нар. „широка Европа“, надхвърляща границите на Европейския съюз, приеха по време на срещата им в Дъблин специална „харта“, в която са заложени основните принципи на своята сигурност. Документът обхваща и заплахите от хибриден характер, информационните атаки и посегателствата срещу демокрацията, предаде Франс прес.
Хартата, наричана от Франс прес и декларация, беше приета от 39 държави по инициатива на Франция по време на срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО), в която участват общо 47 държави. Сред подписалите документа са Германия, Украйна, Великобритания, Италия и Полша.
Страните са „постигнали съгласие по общи принципи за бъдещата сигурност на Европа“, заяви френският президент Еманюел Макрон. „В момент, в който мнозина биха искали Европа да остане извън дискусиите, засягащи нейната сигурност и стабилност, тази декларация е изключително важна, защото именно тя утвърждава необходимостта тази широка Европа да се мобилизира“, добави той.
В документа се посочва, че основите на сигурността на Стария континент продължават да се базират на съществуващите международни актове и договори – Устава на ООН, договорите на НАТО и Европейския съюз и други.
„Позоваванията на НАТО в декларацията са важни, защото в крайна сметка именно НАТО ще трябва да гарантира сигурността, независимо от това какво ще се случи впоследствие“, заяви британският премиер Анди Бърнам, един от последните подписали документа.
Според текста на декларацията държавите подписали я, „признават, че европейските страни поемат по-голяма отговорност за сигурността на Европа, което ще допринесе положително и за глобалната и трансатлантическата сигурност“.
Те смятат, че тези „основни принципи“ могат да помогнат за постигането на „справедлив и траен мир в Украйна, който ще бъде от изключително значение за стабилността на Европа“.
Освен това подписалите документа държави потвърждават, че „всеки въпрос, засягащ европейската сигурност, трябва да бъде решаван съвместно с европейците“ – позиция, която идва в момент на дискусии относно участието на Европа в преговорите с Русия.
Държавите, подписали документа, заявяват, че хибридните кампании на Москва само ще „засилят ангажимента им към Украйна и тяхната решимост“.
Една от особеностите на декларацията е, че тя излиза извън рамките на традиционното разбиране за сигурност и включва и заплахите от „хибриден“ характер. Документът предвижда подписалите го държави да изградят самостоятелен капацитет за справяне с рисковете, надвиснали над Европа, чрез прилагането на подход, обхващащ всички измерения на сигурността. Това предполага „укрепване на устойчивостта и стабилността на нашите демокрации“, особено с цел противодействие на информационната намеса и манипулациите, се казва в документа.
Държавите се ангажират да „разработят инструменти“ за „предотвратяване“ на дестабилизиращи действия, които не достигат прага на въоръжено нападение, включително кибератаки и хибридни заплахи, както и за предприемане на ответни действия при необходимост.
Хартата включва също борбата с тероризма, наркотрафика и каналджийството.
Относно приетия в Дъблин документ германската новинарска агенция ДПА, отбелязва, че голямото мнозинство от европейските държави са готови да водят преговори с Русия по ключови въпроси на сигурността едва след края на войната в Украйна. Това става ясно от декларация, подписана от 39 държави на европейска среща на върха в Дъблин, отбелязва ДПА.
Декларацията, предложена от Франция, подкрепя провеждането на дискусии относно мерки за управление и намаляване на рисковете за сигурността, но посочва, че те могат да започнат едва след изпълнението на необходимите условия и възстановяването на мира.
Документът, озаглавен „Декларация за ключовите принципи на европейската сигурност“, подчертава също, че решенията относно Украйна трябва да бъдат вземани с участието на Украйна, а тези, засягащи сигурността на Европа – с участието на европейските държави, пише още ДПА.
В документа се призовава и за осигуряване на надеждни и стабилни гаранции за сигурността на Украйна.
ДПА отбелязва, че сред държавите нечленки на ЕС, които не са подписали декларацията, са Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина и Швейцария.
България е единствената държава членка на ЕС, която не е подписала декларацията.
Официалната позиция на българското правителство от днес (13 ноември) уточнява, че България всъщност е подкрепила декларацията, но „с резерви“ по отношение на нейния преамбюл
Още международни новини – четете тук
