Асен Василев

Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев даде ясен сигнал, че партията му повече не смята „Демократична България“ за свой естествен и единствен партньор. Решението за самостоятелно явяване на местните избори може да се окаже началото на по-дълбоко пренареждане в опозиционното пространство.

Политическият съюз между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, който доскоро изглеждаше като неизменна част от българския политически пейзаж, е на път окончателно да остане в миналото. Поне в досегашния си вид. Изявлението на лидера на ПП Асен Василев, че партията няма да влиза в национална коалиция с ДБ за предстоящите местни избори, не е просто организационно решение. То е заявка за ново позициониране, което може съществено да промени баланса на силите в опозицията.

В участието си в предаването „Извън ефир“ Василев на практика обяви края на автоматичното партньорство между двете формации. „Не предопределяме ДБ като единствен партньор. Може и с други партии да си партнираме“, заяви той. И уточни, че решението на Националния съвет на ПП е за всяка община да се търси самостоятелно най-подходящото взаимодействие, без предварително договорена национална коалиция.

На пръв поглед това изглежда като прагматичен подход към местния вот. В действителност обаче посланието е далеч по-широко: ПП вече не желае политическата ѝ идентичност да бъде обвързана с тази на ДБ, нито да споделя автоматично с бившия си партньор електоралните ползи и загуби.

От общ фронт към конкуренция за един и същ избирател

Разделянето на ПП и ДБ не започва сега. Двете формации, които на последните предсрочни парламентарни избори през април се явиха заедно, вече действат като самостоятелни политически сили в Народното събрание. Инициативата за дистанцирането дойде именно от ПП.

Новото е, че Асен Василев вече не представя раздялата като временна тактическа стъпка, а като политически обоснован избор.

Според него социологическите проучвания показват, че поотделно двете партии получават с около 50% по-висока подкрепа, отколкото когато се явяват заедно. Обяснението му е, че съществуват избиратели, които харесват ДБ, но не приемат ПП, както и обратното. Следователно общата листа не просто не гарантира събиране на електоратите, а може да отблъсне част от тях.

Тази теза има своята политическа логика, макар че реалната ѝ устойчивост тепърва ще бъде проверена на избори. Защото по-високата декларирана подкрепа за две отделни партии не означава непременно повече спечелени мандати или по-силно представителство в общинските съвети.

Но Василев очевидно е готов да поеме този риск.

Още повече че според цитирани в публичното пространство социологически изследвания ПП вече изпреварва ГЕРБ и се позиционира като втора политическа сила.

В този смисъл ПП вече може да гледа на ДБ не толкова като на необходим съюзник за политическо оцеляване, колкото като на конкурент за влияние сред градските, реформаторски и антикорупционно настроени избиратели.

Идеологическа раздяла или битка за лидерство?

Асен Василев се опита да обоснове дистанцията и с различията в икономическата философия на двете партии. Василев се стреми да очертае партията си като по-широка центристка формация, която не се ограничава до традиционния десен градски електорат.

„Ние сме по в центъра. Не искаме да пипаме данъците, но парите, които се събират, искаме да се инвестират и в хората, не само в инфраструктурата“, обясни той.

Тъкмо тук може да се търси и същинският залог на раздялата. ПП очевидно иска да разшири политическото си влияние отвъд общата ниша с ДБ и да привлече избиратели, за които социалните и икономическите политики са по-важни от традиционното противопоставяне между ляво и дясно.

За ДБ подобна стратегия създава нова ситуация

От една страна, формацията получава възможност да възстанови собствената си политическа идентичност, която в рамките на общата коалиция често оставаше на заден план. От друга, рискува да се окаже в конкуренция с по-силен партньор, който вече открито претендира за по-широко представителство.

Така въпросът вече не е само дали ПП и ДБ ще се явят заедно на местните избори. Въпросът е коя от двете формации ще успее да се наложи като водеща сила в тази част от опозицията и кой ще определя дневния ѝ ред.

София може да се превърне в първия голям тест

Най-видимите последици от новата стратегия вероятно ще бъдат в столицата. София досега беше символ на общите политически усилия на ПП и ДБ. Именно затова евентуалното им разделяне при избора на следващ кмет би имало значение, което далеч надхвърля местната политика.

Действащият кмет Васил Терзиев вече даде сигнали, че има желание да се кандидатира за нов мандат, макар да остави отворена възможността за друга кандидатура. Междувременно като потенциален претендент все по-често се споменава и името на бившия служебен премиер Андрей Гюров.

Асен Василев обаче отказа да заяви предпочитание между двамата. На въпроса кого би подкрепил отговори, че гласува в Хасково, а решението за столицата ще бъде взето от партийното ръководство.

В същото време Василев даде положителна оценка за управлението на столичния кмет, като посочи инфраструктурните проекти, развитието на метрото и изграждането на паркинги. Призна и че остават нерешени проблеми, включително с детските градини и градската среда, но защити Терзиев с аргумента, че Столичният общински съвет ограничава възможностите му за действие.

Именно тук е една от най-съществените неизвестни. Ако ПП и ДБ застанат зад различни кандидати в София, разделението може да отвори пространство за други политически сили и да промени изцяло предизборната аритметика. Ако пък постигнат местно споразумение, то ще покаже, че въпреки националното дистанциране прагматичните съюзи остават възможни.

Пренареждането на опозицията вече е започнало

Заявката на Василев идва в специфична политическа обстановка. След протестите срещу кабинета на Росен Желязков, оставката на правителството и последвалите предсрочни избори, спечелени с пълно мнозинство от партията на Румен Радев, ролята на опозицията се промени съществено.

Вече не става дума единствено за противопоставяне на ГЕРБ и на политическия модел, срещу който ПП и ДБ изградиха съюза си. При новото парламентарно мнозинство опозиционните партии трябва да намерят собственото си място спрямо управлението на Радев, както и една спрямо друга. Това създава възможности, но и рискове.

Самостоятелното позициониране на ПП може да ѝ позволи да се превърне в основен опозиционен център, ако успее да привлече недоволни избиратели от различни политически посоки. За ДБ остава предизвикателството да докаже, че има достатъчно собствена тежест извън коалицията.

Не бива да се подценява и другият важен сигнал от изявлението на Василев — че ПП не изключва партньорства с други партии. Това на практика разширява възможните политически комбинации по места и поставя под въпрос досегашните граници на сътрудничество.

Отказът от протести също е политически сигнал

Показателно е и другото послание на Асен Василев — това за липсата на готовност за нова протестна мобилизация срещу управляващите. Въпреки критиките към бюджета, лидерът на ПП не вижда условия за протести, подобни на онези, които доведоха до падането на предишния кабинет.

„Ще излезем да протестираме, ако гражданите протестират. Иначе, ще излезем 16 човека на улицата — толкова ни е парламентарната група — и голям протест ще стане“, коментира той.

Зад иронията стои важна промяна в поведението на ПП. Партията, която изгради значителна част от политическата си легитимност върху протестната енергия и противопоставянето на статуквото, сега демонстрира по-предпазлив подход.

Василев отчете, че бизнесът и синдикатите подкрепят настоящите бюджетни решения, а в обществото има примирение или надежда, че правителството ще се справи.

Това може да се прочете като признание, че опозицията в момента няма достатъчна обществена енергия, за да организира ефективен натиск върху властта. Но и като опит ПП да се представи като по-прагматична и отговорна политическа сила, която не търси конфронтация на всяка цена.

Решението на ПП да не влиза в национална коалиция за местните избори все още не означава окончателно скъсване с ДБ. Василев изрично остави отворена вратата за сътрудничество по конкретни въпроси, включително при избора на нов състав на Висшия съдебен съвет. Но политическата посока вече е ясно очертана. Двете партии могат да останат партньори по отделни теми, без да бъдат постоянни съюзници на избори.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук