Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) изразява съмнения, че увеличеното финансиране в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. ще подобри достъпа на жителите до качествена медицинска услуга, според становището на асоциацията относно проектобюджета на Здравната каса и данните за държавния бюджет за същата година.
Основната причина е, че разпределението на средствата продължава да поддържа приоритет на болничната помощ за сметка на извънболничната, а проектът на бюджета не решава дългогодишните искания за реформи от страна на здравния персонал. Това само задълбочава съществуващия кадрови недостиг в сектора, твърдят от Асоциацията.
На 17 ноември, бюджетният проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2027 година бе одобрен в първоначалната фаза от Комисията по бюджет и финанси на парламента. Предвидените средства за здравноосигурителни плащания възлизат на 5,41 млрд. евро, което е увеличение с 478,1 млн. евро или 9,7% в сравнение с 2026 г.
Според БАПЗГ, въпреки измененията на пет закона, предложени в бюджетния проект, не се предвиждат корекции, които да позволят на амбулаторните практики в сферата на здравните грижи да сключват директни договори с НЗОК. Освен това, не са включени промени, които да предоставят правото на асоциацията да бъде равноправен партньор на НЗОК по отношение на здравните грижи.
Забелязва се продължаваща тенденция за непряко финансиране на здравния персонал чрез лечебните заведения, обслужващи първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП), въпреки че тази практика е доказала своята неефективност, заключават от организацията.
Асоциацията подчертава, че отново липсват механизми за осигуряване на гарантирани минимални заплати за медицински специалисти в лечебни заведения, които да достигат 1800 евро, или 150% от средната заплата в страната.
Те посочват, че в проектобюджета отново не са предложени адекватни политики за стимулиране на специалистите по здравни грижи. За първи път стипендии за специалистите, които се обучават, на стойност 350 евро се считат за положителна мярка, но не са достатъчни за задържане на кадрите в сектора.
В предложението се отбелязва, че заложеното увеличение от 5% на заплатите на служителите в второстепенните бюджетни институции, включително регионалните здравни инспекции и Спешна помощ, не дава възможност за постигане на исканите минимални заплати от 1800 евро. Асоциацията е на мнение, че текущите бюджетни планове лишават специалистите по здравни грижи от възможности за повишаване на техните доходи и професионално развитие. Затова исканията на БАПЗГ включват увеличение на бюджета на НЗОК, за да бъдат осигурени адекватни заплати на специалистите по здравни грижи, в размер на поне 1550 евро месечно.
Те настояват също така за съществуването на механизми за целево заплащане на специалистите по здравни грижи в областните и общинските болници, с предоставяне на подробности за получените и разпределените заплати на персонала. Доплащанията за работа през нощта, извънреден труд, опит и допълнителна квалификация трябва да се начисляват отделно, допълват от асоциацията.
БАПЗГ търси финансови изчисления за необходимите ресурси и механизми за разпределението и контрола им, като мерките за лечебните заведения, работещи с НЗОК, следва да обхващат всички специалисти, независимо от собствеността на работодателя.
Сред основните приоритети са и правилното оценяване на здравните грижи при определяне на цените на услугите, които заплаща НЗОК, с отчитане на 노력ите и приноса на специалистите по здравни грижи, сложността и времето на изпълнение. Допълнително, изисква се оценка дали заложените цени осигуряват необходимото кадрово обезпечаване и спазват критериите за качество.
Финансирането на амбулаторните и домашни здравни грижи е абсолютно необходимо, следователно БАПЗГ настоява за развитие и финансиране на независими амбулаторни практики по здравни грижи, с целеви правни промени и реална възможност за сключване на преки договори с НЗОК при определени условия. Необходимо е да се разработят конкретни услуги и цени за домашни посещения, проследяване след болница, обучения на пациенти и техните близки за продължаваща грижа в домашна среда, в рамките на професионалната компетентност.
Част от исканията включват и законодателни изменения, които да гарантират участие на БАПЗГ като пълноправен договорен партньор на НЗОК.
От Асоциацията подчертават, че ако тези предложения не бъдат взети предвид в рамките на законодателните обсъждания и не се отразят в бюджета и свързаните нормативни актове, кадровият проблем в системата ще стане още по-сериозен. Според тях, това ще попречи на постигането на очакваните резултати от проектобюджета, свързани с осигуряване на достъпна, качествена и навременна медицинска помощ за задължително осигурени лица, равен достъп на лечебните заведения до системата за задължително здравно осигуряване, както и осигуряване на балансирано разпределение на средствата за извънболнична и болнична медицинска помощ в области като профилактика, ранно откриване на заболявания и медицински терапии за социалнозначими заболявания.




