След повече от четири години работа с изтекъл мандат Висшият съдебен съвет най-после е на прага на обновяване. На 20 ноември парламентът трябва да избере 11 членове от своята квота – решение, от което до голяма степен ще зависи бъдещето на съдебната власт. Залогът не е просто смяната на едни имена с други, а дали новият ВСС ще успее да скъса със зависимостите и политическото влияние, белязали работата на досегашния състав. Изборът изисква широко парламентарно мнозинство, а това неизбежно поставя въпроса дали депутатите ще търсят професионалисти с независими позиции, или отново ще разпределят местата според партийните интереси
Защо ВСС е толкова важен?
Висшият съдебен съвет е органът, който управлява съдебната система. Той назначава, повишава, наказва и освобождава съдиите, прокурорите и следователите. Той прави и предложенията към президента за назначаване на трите най-високи длъжности в съдебната власт: председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор. С други думи, от състава на ВСС зависи кой ще води съдилищата и прокуратурата в следващите години.
Мандатът на ВСС е 5 години. Сегашният състав е избран през октомври 2017 г. и мандатът му изтече на 3 октомври 2022 г. Повече от четири години съветът работи с изтекъл мандат, защото парламентът не успяваше да избере своята квота.
Съветът има 25 членове:
- 11 избира Народното събрание – 6 за съдийската колегия и 5 за прокурорската
- 11 избират самите магистрати – 6 съдии за съдийската колегия, а 4 прокурори и 1 следовател за прокурорската
- 3 са членове по право – председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главният прокурор
Заседанията на пленума се водят от министъра на правосъдието, но той не гласува. Членовете, които се избират, трябва да са юристи с поне 15 години стаж. Те не могат да членуват в политически партии.
Кандидатите от парламентарната квота се предлагат от отделни народни представители, по колегии, а не от парламентарните групи. Предложенията се внасят в правната комисия на парламента не по-късно от два месеца преди избора и само с писменото съгласие на кандидата.
Към всяко предложение се прилагат мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидата, документи за образованието и стажа и декларация за имущество и интереси. Всички кандидатури, биографиите и мотивите на депутатите, които са ги предложили, се публикуват на сайта на Народното събрание.
С промените в закона, в сила от 1 юли 2026 г., правната комисия може да изисква данни и да проверява кандидатите, а институциите са длъжни да ѝ съдействат. До 7 дни след изслушването депутатите, които са предложили даден кандидат, могат да го оттеглят.
Как ще гласува парламентът?
Гласуването е явно и е първа точка в дневния ред в петък. Всеки член се избира поотделно. Кандидатите се гласуват по азбучен ред, първо за съдийската колегия, после за прокурорската.
За да бъде избран, всеки кандидат трябва да събере поне 160 гласа, тоест две трети от депутатите.
Ако повече кандидати от свободните места съберат 160 гласа, влизат тези с най-много гласове.
Ако не бъдат избрани всички 11 членове, по закон парламентът трябва в двуседмичен срок да започне нова процедура за свободните места.
„Прогресивна България“ има 131 депутати, тоест не ѝ достигат 29 гласа до 160. Затова ѝ трябва подкрепа поне от още една парламентарна група. Останалите групи са ГЕРБ-СДС с 39 депутати, ДПС и „Демократична България“ с по 21, „Продължаваме промяната“ с 16 и „Възраждане“ с 12.
Аритметично мнозинство се получава например с ГЕРБ-СДС (170 гласа) или с ПП и ДБ заедно (168 гласа). „Прогресивна България“ само с ДБ или само с ПП не стигат.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов първо заяви, че партията няма да подкрепи номинациите на управляващите. После уточни: „Ще изслушаме и ще видим за кого „за“ и за кого „против“.“ ГЕРБ-СДС и ДПС нямат свои кандидати.
От ДБ Божидар Божанов заяви, че сред номинираните има 11 достойни кандидати, които могат да бъдат подкрепени.
Кои са кандидатите?
Номинациите са 21, а кандидатите 20, защото бившият служебен вътрешен министър Емил Дечев е предложен и за двете колегии. Кандидатите бяха изслушани в правната комисия на парламента от 2 до 4 ноември.
За съдийската колегия (13 номинации за 6 места):
- Силвия Цанова, адвокат – „Прогресивна България“
- Калин Баталски, председател на Окръжния съд в Перник – „Прогресивна България“
- Иван Ранчев, съдия в Пловдивския апелативен съд – „Прогресивна България“
- Петьо Славов, адвокат – „Прогресивна България“
- Михаил Малчев, съдия в Софийския градски съд – „Прогресивна България“
- доц. Анета Антонова – „Прогресивна България“
- Цветко Лазаров, съдия в Софийския апелативен съд – „Прогресивна България“, предложен от депутата Румен Миланов
- Таня Радуловска, съдия – ПП и ДБ
- Евгений Стайков, заместник-председател на Върховния касационен съд – ПП
- Светлозар Георгиев, съдия във Варна – ПП
- доц. Васил Пандов, бивш депутат – ПП
- Емил Дечев, съдия и бивш служебен министър на вътрешните работи – ДБ
- Цвета Рангелова, адвокат и бивш депутат – „Възраждане“
За прокурорската колегия (8 номинации за 5 места):
- проф. Екатерина Салкова, БАН – „Прогресивна България“
- Иван Калибацев, съдия в Окръжния съд в Пловдив – „Прогресивна България“
- Милена Карагьозова, заместник-председател на Окръжния съд във Велико Търново – „Прогресивна България“
- Стефан Милев, съдия в Софийския градски съд – „Прогресивна България“
- Красимир Комсалов, съдия в Окръжния съд в Пазарджик – „Прогресивна България“
- Андрей Янкулов, бивш служебен министър на правосъдието – ПП и ДБ
- Емил Дечев – ПП и ДБ
- проф. Веселин Вучков, бивш министър на вътрешните работи – ПП
Съдиите избраха своите шестима представители на 7 и 8 ноември, на балотаж. Това са:
- Мария Терзийска, заместник-председател на Окръжния съд във Варна
- Светлана Калинова, съдия във Върховния касационен съд
- Даниела Александрова, заместник-председател на Софийския районен съд
- Васил Петков, съдия във Военно-апелативния съд
- Веселка Златева, председател на Административния съд в Пазарджик
- Емилия Василева, съдия във Върховния касационен съд
Прокурорите избраха своите четирима представители в края на октомври, също на балотаж. Нито един от тях не събра гласовете на повече от половината прокурори:
- Пламен Петков
- Ивайло Илиев
- Ивайло Ангелов
- Красимира Филипова
Следователите избират своя представител в събота, 21 ноември. За едно място се борят Петко Петков от Националната следствена служба и Бойко Атанасов от следствения отдел на Софийската градска прокуратура. Резултатите се очакват същата вечер.
Новият ВСС може да започне работа, дори парламентът да не избере всичките 11 членове. Заседанията са редовни, ако присъстват повече от половината членове.
Сега от съвета реално могат да заседават 23 членове, защото няма избран главен прокурор и председател на Върховния административен съд. Сегашният състав обаче не може да предложи кои да заемат тези постове. По закон в такова гласуване участват само членове с неизтекъл мандат. Затова изборът на главен прокурор и на председател на Върховния административен съд ще бъде една от първите големи задачи на новия ВСС.
Остава надеждата, че новият ВСС ще бъде по-добър от предишния, който се превърна в символ на зависимостите в съдебната власт. Затова най-важният въпрос не е само кои ще бъдат избрани на 20 ноември, а на кого ще бъдат лоялни след това – на закона и обществото или на политиците, осигурили им необходимите 160 гласа. Защото ако новият ВСС се окаже просто поредното преразпределение на политическите квоти, ще бъдат сменени лицата, но не и моделът, който превърна управлението на съдебната власт в инструмент за влияние.




