По повод зачестилите катастрофи в последните няколко дни на пътя край Ловеч, ДЕБАТИ.бг потърси Христо Димитров от Българска асоциация на пострадали при катастрофи. Тя е учредена в началото на 2006г. като неправителствена организация, която участва активно в обсъждането и решаването на проблемите, касаещи безопасността на движението.
Как си обяснявате, че в рамките на по-малко от 48 часа се случиха три тежки пътни инцидента край Ловеч? И трите катастрофи са на един и същ участък през около 10 км. и при всяка от тях, за съжаление, има жертви. Сред тях е и 13-годишно дете.
Отсечката е част от пътя София – Варна, който е изключително натоварен. В района на Ловешка област има голям брой прави участъци, които позволяват шофиране с висока скорост и това е предпоставка за тежки ПТП. Другите проблемни отсечки са Русе-Бяла, Пловдив-Асеновград и Казанлък-Стара Загора.
Каква е цялостната статистиката за страната? Забелязва ли се спад на пътно-транспортните произшествия през последната година или напротив?
От началото на годината до днес са станали 6090 ПТП с 588 загинали и 7688 ранени. Загинали през 2016 г. – 708. За съжаление през последните години се забелязва увеличаване на броя на загиналите. Загиналите през 2015г. също са 708 душ, през 2014 г. – 661 души, през 2013г. – 601 души, през 2012г. – 601 души, през 2011г. – 657 души.
Трябва ли да има по-сериозни глоби за шофьорите, които не спазват правилата?
Към момента глобите и другите мерки със свалянето на регистрационните табели са доста сериозни. Може би трябва да се увеличи събираемостта и това ще има ефект върху пътната безопасност.
Кои са най-опасните пътища в България?
Проходът Боаза е сред рисковите отсечки на пътя от София до Варна, пътният възел Коритан до село Български извор също крие опасности на пътя София – Велико Търново. Пътят от столицата към границата със Сърбия също е сред отсечките с голяма концентрация на пътно-транспортни произшествия. Владая – Драгичево също е изключително опасен, защото предразполага към по-високи скорости, но в същото време трите платна не са разделени. Голяма част от инцидентите стават при разклона на селата Драгичево и Рударци и при разклона на Горно Драгичево. Участъкът между Велико Търново и Дебелец е едно от местата с най-много катастрофи. Правият път там позволява развиването но високи и несъобразени скорости, които създават предпоставки за пътно-транспортни произшествия. И Кресненското дефиле също е един от най-черните участъци, с най-много челни катастрофи. Жителите на Кресна са излизали на няколко протеста, като настояват да се ограничи скоростта с камери и изкуствени неравности, табели и светофари.
Как виждате Вие решението на проблема с войната по пътищата? Какво трябва да се промени? Само водачите ли трябва да бъдат по-отговорни или и определени институции носят отговорност, и каква?
Преди години едни от най-опасните участъци в България, респективно с най-много жертви бяха: Стара Загора – Нова Загора, Бургас – Варна, Бургас – Созопол. С изграждането на магистрали и скоростни пътища броят на ПТП в тези отсечки намаля значително. Това е едно от решенията – по-добрите пътища. Друг фактор е първоначалната подготовка на шофьорите – 25% от ПТП са дело на нови водачи. По-голяма толерантност от всички участници в движението.
Огромен брой неправоспособни водачи по пътищата – От КАТ хванали над 30 000 неправоспособни шофьори през 2016г. Представете си колко са тези, които са минали между проверките.
Трябва да има повече камери за скорост по пътищата, по-сериозен контрол при шофьорските изпити с цел да се избегне „купуването на книжки”. За съжаление обаче „Пътна полиция” е с ограничен ресурс от хора и автомобили.
За да има промяна всичко зависи от държавата. Ако тя има воля за промяна към по-добро и започне някакви действия, това със сигурност ще доведе до добри резултати. Пример за това са добрите практики от Швеция, Франция, Ирландия.
