Докато депутатите гласуват най-важния закон в държавата – Бюджет 2018 – учените от БАН излязоха на символичен протест, с искане за повече пари за наука.
Както почти всяка година, учените поискаха увеличение на финансирането, а политиците не се съгласиха.
Мотивите и на двете страни са едни и същи. От БАН казват, че държавната им субсидия е недостатъчна, обрича учените на мизерни заплати и поставя на изпитание съществуването на академията.
Управляващите пък отговарят, че учените трябва да се борят за парите си и да печелят проекти, а не да разчитат на сигурни бюджетни възнаграждения, които не са съобразени с резултатите.
Парите, предвидени в Бюджет 2018 за БАН са 83 млн. лв. или с 5 млн. лева повече от предвиденото за тази.
Според учените от академията сумата е „ликвидационна”.
За това на фасадата на институцията, която се намира на метри от Народното събрание, в четвъртък бяха спуснати черни знамена – символ на траур.
Близо 100 души затвориха улицата пред централния вход на БАН, срещу служебния вход на парламента.
Така те показаха несъгласието си с „хроничното недофинансиране на институцията”.
Ръководството на Академията твърди, че държавната субсидия трябва да е поне 98 млн. лева, а заложеното за догодина увеличение с 5 млн. лева ще е достатъчно само за компенсиране на ръста на минималната заплата, която от 1 януари става 510 лева.
Учените за пореден път поставиха и въпроса с ниското заплащане на докторантите. В момента те получават по 450 лева на месец, а от Нова година заплащането им трябва да стане 500 лева. Въпреки това то остава под минималната заплата. Това демотивирало младите учени.
Отговорът от парламента не закъсня. Председателят на Бюджетната комисия Менда Стоянова каза:
„От БАН искат сигурни заплати през бюджета, а в цял свят научната дейност се финансира на проектен принцип.”
Тя добави, че заложеното увеличение на субсидията с 5 млн. лева, макар и малко, е основно за заплати.
Стоянова припомни, че в бюджета за наука за догодина са предвидени 65 млн. лева, които трябва да бъдат разпределени между БАН и университетите на проектен принцип.
„В случая имаме бюджет, който осигурява на академията базови заплати, имаме 65 млн. лева за проекти и не бива да забравяме, че за трета поредна година ще имаме програма за младите учени. Може би, точно това не харесва на хората от БАН – че трябва да се борят за възнагражденията си. Те искат сигурни заплати през бюджета, без да се търсят резултати от тяхната дейност. Е, няма как БАН да продължи да се финансира по този начин“, каза Стоянова.
Разпределението на въпросните 65 млн. лева беше един от въпросите, коментирани при обсъждането на бюджета за наука в парламентарната комисия по образование.
Тогава от думите на министъра на образованието Красимир Вълчев се разбра, че не е ясно как и кога ще бъдат разпределени парите, а и по-голямата част от тях ще отидат за разходи по самото изпълнение на проектите, а не за възнаграждения на учените, които работят по тях.
В четвъртък Стоянова коментира, че е „въпрос на преценка на съответния колектив как да структурира разходите, които залага в проекта и каква част от тях да е за възнаграждения“.
