Бюджетът беше прогласуван по тъмно, „в часа на бродниците и кикиморите“ (Евгени Зашев), а по това време на денонощието, както знаем не дотам порядъчните граждани се занимават със своите си …дела. След продължилото до 3 часа сутринта заседание, БСП даде приетия закон на Конституционния съд.
Бюджет на тъмно
А тъмнината около харчовете на държавата догодина, освен в пряк, може да се разбира и в и преносен смисъл: бюджетът беше представен в последния момент – така нямаше време за дебат на заложеното в него. В приетите харчове, които са по-високи от миналогодишните, липсват и приоритети, т.е. ще профукаме повече пари, но ефектът ще е нулев. Те ще потънат в държавната машина, няма да има реформи. Не чакайте резултат. Какво имаме предвид?
Финансовият министър Владислав Горанов предварително беше обявил, че в бюджета основно място заемат образованието и сигурността, но в тези направления няма заложени бюджетни цели. Работещите в най-добрия случай ще получат между 30 и 50 лв. отгоре върху заплатите, а в най-лошия – парите ще отидат за „програми“ и държавни поръчки, иначе казано за корупция и ще се разпределят към фирми галеници, а оттам – отново към властта. Но дори и да се вдигнат малко заплатите – ще се подобри ли образователната система и по-сигурни ли ще станат българските села и градове? Въпросът е реторичен, а краткият му отговор е „не“. Когато се готвеха за трети мандат, по същото време миналата година ГЕРБ бяха обявили, че ако спечелят властта ще сложат полицай във всяко село, само че не виждаме подобна политика в бюджета. Защото, за да изпълнят казаното, ще трябва да осигурят не един, а няколко полицая, които да работят на смени, а още – помещение, оборудване, автомобил и т.н.
Обещанието за полицая беше сладки приказки за предизборно успиване на електората, без конкретни намерения. От друга страна, когато се харчат пари винаги има цел, дори да не е написана. Малко преди законът за държавните разходи да влезе в парламента, Горанов се изпусна: нарече го социален и сякаш, за да поясни използва перифраза на древноримския поет Ювенал – ще има за хляб, ще има за зрелища, ще има и за пътища. И римата му се получи, а и смисълът. Защото девизът „хляб и зрелища“ (лат. panem et circenses) се използва като метафора на демагогията – ще дадем малко пари, за прах в очите. Иначе казано обещахме това-онова, подкрепихте ни, но не очаквайте добро управление, а краткосрочни, малки и главно несъществени промени…
Пари за нереформирани сектори
В подкрепа на горното е другата „сюжетна линия“ в бюджета: пари се заделят за нереформирани сектори. Освен образованието и сигурността, други такива, които поглъщат значителен ресурс подобно на черни дупки са социалната сфера и здравната система. Но преди читателят да ни прати към Пловдив (иначе казано „на м**-ната си“), искаме да обявим, че поддържаме социалната държава, ама само, ако парите се харчат прозрачно и целево и ще се поясним. За социално-здравната залъгалка се дават към 1 милиард лв. отгоре. Някой ще каже – „не е малко“. Но ние ще контрираме – не е и много, защото за здраве и социални дейности се дават има-няма половината от парите на държавата, разбирайте на данъкоплатците. В здравната каса се наливат пари, без да има решение как да бъдат разходвани. Влагат се пари в болниците (по принцип недофианансирани), но няма механизъм за запушване на дупките, за да се види реалният резултат от увеличените … Проф. Николай Петров заговори за електронна здравна карта и за ревизиране на някои държавни поръчки и вече си имаме нов министър. В тази връзка – един виц: опашка пред МЗ. Питаме – защо чакате? Отговарят – за министър на здравеопазването. И аз ще се наредя, казвам, че минава бързо. Освен това – не съм медик!
Високи данъци, малко инвестиции
Връщаме се на казаното от Горанов – за хляба, зрелищата и пътищата. Държавата, според бюджета, ще даде по 40 лв. повече на майките и така те ще получават цели 380 лв. на месец. Вярно, по-малко са от минималната работна заплата, но…за хляб стигат.
Най-интересното е обаче от къде ще дойдат парите, за да захлебят майките. Те ще дойдат от по-високите пенсионни осигуровки на работещите. Не от по-високи данъци на фирмите, а от джоба на работещите бедни (около 70 на сто от заетите). То ние и по това се различаваме от останалите европейски държави, че у нас хазната се пълни от косвените данъци, т.е. от потреблението, от ДДС, от парите на бедните. Бизнеса си прекрва ДДС-то през фирмените разходи, данъкът върху дивидентите е 5 на сто, а върху доходите 10 процента…Както виждате пътища има (да не забравяме третата ключова дума от изказването на Горанов). А също и пътници. Иначе на от синия екран тече психотерапевтична кампания, че видите ли ние такива плоски данъци имаме, че сме шашнали света. Да, така е. Защото даже в Африка, хората с минимална заплата не плащат по-висок процент от доходите си на държавата от собствениците на големи компании. Ама ние сме в България, да не забравяме. Има и други разлики: у нас отчитат, че контрабандата е под 7 процента, но според Световния икономически форум сме на 119 място, а миналата година сме били на 118-то, т.е. контрабандата се е увеличила. На кого сега да вярва човек?
Тука има – тука нема
В бюджета има и едно увеличение на парите за държавните заплати – перото е 740 млн. лв. Предстои европредседателство – ще се наемат хора. Администрацията трябва да е доволна. Получава се малко като „тука има, тука нема“, защото само преди 2 години имаше метла и 10-процентно намаление на парите за заплатите на хората на държавно-обществена издръжка. През 2015-та се съкращаваха бройки, сега ще се увеличават – властта е на кеф. Само че увеличението не за всички, защото се оказва, че за БАН парите не стигат. Еми – така е! Недоволни винаги ще се намерят…Науката е в черния списък още от първия кабинет на Борисов, когато тогавашния финансов министър Симеон Дянков нарече работещите в същата институция „феодални старци“. Сега обаче е по-комично, защото БАН се оказаха нещо като Дамата с камелиите, зарязани пред олтара: хем свършиха онази работа с доклада за АЕЦ, който никой освен управляващите не е чел, но пък всички знаят какво пише, хем не им дадоха пари.
Зрелището
Това с БАН е голям резил, но не е най-голямото зрелище, защото бюджетът стигна до Конституционния съд (КС). Опозицията даде бюджета на съдиите заради процедурата по приемането му и по-специално за гласуването на едни около милион и сто хиляди, които кабинетът реши да даде на „Св. Ал. Невски“ и Зографския манастир, без да пита депутатите.
Опозицията в лицето на БСП по-скоро би трябвало да иска оставката на кабинета заради отсъствието на идеи и политики зад харченето в държавата. Тя обаче, очевидно е съгласна с разпределението на държавните пръчки и със запазването на старите пробойни в основните сектори – образование, социални дейности, здравеопазване, сигурност… но не е доволна от това, че управляващите искат да похарчат малко над милион, без да я питат. Прекрасен повод за буря в чаша вода, макар и полупразна…
До тук в скандала са управляващи, опозиция, пари, също замесена е църквата (по стечение на обстоятелствата) – има всички предпоставки за сеир и нито една – да се стигне до решение, напр. бюджетът да бъде спрян от КС. С две думи – правят ни Коледо шоу. Но няма да ги аплодираме.
