Шефът на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков направи изказване, което в една функционираща демокрация би трябвало мигновено да предизвика проверки и разследвания. В България обаче това не се случва. Защо ли?
Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) не може да гарантира напълно на гражданите, че е в състояние да ги защити от произвол. Бюрото изисква данни от институциите, но нерядко получава отговори, които нямат много общо с истината. Понякога пък изобщо не получава отговори. Случаите на неправомерно подслушвани или следени граждани са десетки. Нарушенията при използването на СРС пък са стотици. Сред незаконно подслушваните има магистрати и политици. Бюрото сезира Висшия съдебен съвет, главния прокурор, министъра на вътрешните работи и ДАНС за такива нарушения, но те реагират с мълчание.
Това не е описание на реалността в някоя диктатура от азиатски тип. Това са твърдения на директора на Бюрото Бойко Рашков, които той изрече пред Народното събрание при приемането на годишния доклад за дейността на специално създадения орган, който трябва да гарантира, че службите няма да нарушават безразборно правата на гражданите. Какво се случва след подобно взривоопасно изказване в една функционираща демокрация? Най-малкото, което може да се очаква, е институциите да проверят твърденията и ако те се потвърдят, да последват разследвания и наказания. В България обаче това не се случва. Председателят на правната комисия в парламента, видимо раздразнен, нарече всичко това „политическо изказване“, а главният прокурор отсече: „Няма масови нарушения в прилагането на специални разузнавателни средства, има евтин политически пиар“.
Толкова маловажна ли е темата?
Историята на този скандал показва как за нито една политическа сила в парламента това статукво не изглежда да е проблем. Бойко Рашков направи за пръв път подобни изказвания още през лятото – по повод на внезапно отнетия допуск до класифицирана информация на неговия заместник Георги Гатев, който по този начин на практика бе отстранен. Тогава политиците не нарушиха лятната си почивка, за да забележат темата. Единствено останалите извън парламента демократични формации от време на време споменаваха за този проблем. Трябваше да дойде годишното приемане на доклада на Бюрото в ресорната парламентарна комисия, за да се сети опозицията, че може да използва темата. БСП поиска Рашков да бъде изслушан в пленарната зала, а ГЕРБ трябваше да го приеме. Изслушването мина, Рашков повтори своите твърдения от лятото, макар и с по-цветен език, но нещата отново са на път към тишината.
И не е само това. Главният прокурор заговори за промени в закона, които да ограничат правомощията на Бюрото за контрол на СРС. В момента то има право да се запознава с първичните материали за искане на СРС – това, според Цацаров, са „твърде големи“ правомощия. Според Бойко Рашков пък, има случаи прокуратурата да заявява прилагане на СРС, след което да се запознава с предварителните материали, да ги използва за обвинителната теза, а после данните да се унищожават и защитата на обвиняемите да не може да ги използва. На всички тези твърдения за нарушения управляващите и главният прокурор отговориха с готовност да променят за пореден път закона, но не и да потърсят отговорност на конкретните нарушители.
Напред към новия съд
Годишният доклад за дейността на Националното бюро за контрол на СРС отразява и позитивни тенденции – за последните години броят на прилаганите СРС е намалял почти три пъти. Новото е, че голяма част от разрешенията се издават от новия Специализиран наказателен съд. От една страна това е логично, защото именно спецсъдът се занимава с тежката организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта. От друга страна той е приеман за близък до силните на деня. Докладът за СРС отбелязва и рязък скок в исканията за подслушване на организирани престъпни групи. Бойко Рашков даде две възможни обяснения – или „България се превръща в държава, съвкупност от организирани престъпни групи“, или пък в „специализирания съд се гледа малко различно“.
Твърденията са прекалено сериозни, за да бъдат отминати. Защитната теза на управляващите е, че това е политическа атака. Факт е, че Бойко Рашков бе за известен период депутат от БСП. Факт е също така, че бе избран начело на Бюрото за контрол на СРС от мнозинството на БСП, ДПС и „Атака“ през 2013 година. Но тези обстоятелства не могат да бъдат единствен отговор на неговите твърдения – защото те говорят за организирано нарушаване на гражданските права и за опит на самите институции да разрушат демократичния ред, от който всъщност се очаква да ги контролира.
*Коментар на Иван Бедров за „Дойче веле“
