Истерията на борбата с митичните 10 милиона мигранти, които щели да ни залеят, изнасилят, ограбят, подядат, разболеят и унищожат направо, се повтори като фарс със също толкова съществуващата заплаха от митичния „трети пол“, измислен като плашило за храброто българско общество, надъхано срещу една международна конвенция, срещу която в рамките на Съвета на Европа от 47 държави само Азербайджан и Русия не са я подписали, а България буксува солидарно с тях по отношение на ратифицирането й.
„Само“ ли казах? Да, но си взимам намека твърдо назад: това „само“ е повече от достатъчно за Булгаристан, за да прилича на Азербайджан, щом начело на тази съпротива е самата Русия. Конвенционално е и още как в контекста на грижливо подклажданото в България русофилство и подражателската му битка срещу „еврогейския съюз“, както доскоро по митинги и телевизионни студия Европейският съюз беше определян от управляващия коалиционен партньор на ГЕРБ Волен Сидеров.
Не случайно дори и незрящите за същината на българските странности с руски произход западни медии започнаха напоследък да проглеждат за истината, че България е нещо като малката Русия ( както мой скромност не веднъж е посочвал чрез многобройни примери). Едни написаха, че България е най-руската европейска страна (осеяна с топоними на руско-съветското влияние под формата на хиляди названия на улици, площади паметници, училища и т.н.).
Други най-после се съгласиха, че нивото на руския енергиен тестостерон прави българския икономически троянски кон да тича по постколониалната зависимост от руския монополист повече от която и да било друга държава в ЕС.
Вече имат и нови доказателства, че София се разболява ( от православно-консервативен) мачизъм, колчем в Москва кихнат пропагандно срещу пустия му евроджендър – даже БПЦ , тази хъркаща Снежанка на прехода, цялата в бяло, приспана от съветските другари за десетилетия, се събуди от тази кихавица и проговори на разбираем за потресените от половата ерес нашенци език за заплахата от „втора смърт“. Нещо като „враг пред портата“, сякаш самият африкански Ханибал се е задал барабар с невижданите от никого тук бойни слонове, готови да стъпчат най-милото ни. Бррр!
Щеше да е пикантно, ако не е доста срамно, че принципът “ с каквито се събереш, такъв ставаш“ не успя да прави от борците срещу „еврогейския съюз“ граждани за европейско развитие на България, а се случва тъкмо обратното. Като във вица за милиционера, който стоял пред аквариума и след известно време започнал да си отваря устата безмълвно като рибката в него. Подчинил се човекът на по-висшия разум.
Докато Каракачанов ( продължава да) говори- вече и от името на своя началник в правителството, самият Борисов запазва мълчание – и не защото е на посещение в Лихтенщайн, откъдето при желание щеше да намери начин да опровергае военния си министър Каракачанов. Той се изяви в ролята на негов говорител. От него научихме, че Борисов си бил променил мнението за Истанбулската конвенция и нейното гласуване в Народното събрание се отменя.
Това е третият случай в рамките на седмици, в който Борисов отстъпва от заявена вътрешнополитическа позиция, след като „клекна“ пред полицейските синдикати и дари МВР с щедрите 100 милиона лева от бюджета за заплати, а малко преди това взе завоя в обратна посока и за лекарствата за онкоболните. Май не му се отразява добре на вътрешната политика в този смисъл фиксирането върху Лихтенщайн и подобните външни ангажименти…
Като стана дума за стари вицове, Каракачанов олицетворява още една смешка от архивите на черния хумор: държи се точно на принципа да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш после защо тича. Защото тъкмо той беше най-гръмогласния откривател на несъществуващия в Истанбулската конвенция караконджул, т.н. трети пол. А сега вече скърби, че обществото било настръхнало и разделено, т.е. уплашено от плашилото на което лично той вдъхна живот, разказвайки страхотията на лягане и на ставане на бедните български деца ( каквито са от гледна точка на своята неинформираност на практика гражданите, 99 на сто от които не са чели и няма никога да прочетат съответния документ, ниво в превод, а още по-малко в оригинал).
Турция може и да удържа мигрантската вълна и така да ни е спасила от онези 10 милиона озверели мигранти, заканващи се да ни залеят със себе си. Но коварно ни прехвърли от Истанбул едноименна конвенция и то в подписан от нея вид. За да ни подведе и ние да се подложим на мигриращия през задната ни истанбулска врата третополов джендър.
Успехът с внушението за идващия от джендема джендър, зинал да ни погълне, е триумф за мнозинството българи, бързо спечелени за каузата в битката с призрака на третия пол, който не просто броди, а направо е превзел Европа. Същевременно е и победа на малцинството в управляващата коалиция.
Дори Армения присъедини подписа си вчера под конвенцията, но докато Матушката не даде знак и не изкомандва „свободно“ ние ще се опъваме „ако ще турско да стане“.
За друго може да не се опълчим, но посегнат ли ни на пола, както ни се струва, скачаме като опълченци, като шопите със сопите срещу румънските нашественици през 1913 г. В което, както каза вчера в едно интервю за телевизия Европа социалният антрополог Харалан Александров „има нещо симпатично“.
Допуснахме евроцарят ни да ни разбива двуполюсния модел, но двуполовия няма да си го дадем за нищо на света- не че някой ни го застрашава, но е важно да се издървим, да се изоакаме веднъж и ние ( по най-представителния за нас начин).
Полът да не е като корупцията- за нея мърморят някакви еврогейски чиновници, но ни е в джендъра още от комунистическо време, която я наричахме с чистата българска дума „връзкарство“, преди да ни натрапят купешката чуждица „корупция“. Търпим си я, предаваме си я по полов път ( по Антон Кутев) и даже си я харесваме ( пак според Харалан Александръв). Докато двуполовата ни система е нещо непоклатимо- последна крепост на българщинАта. Няма да си я дадем на коварно настъпващия трети пол, който дебнел навсякъде в конвенцията ( както е изчислил математикът проф. Михаил Константинов, който явно ползва някаква своя методика за съзиране на несъществуващи величини в текстовете).
