На 1 февруари 1945 година първи и втори върховен състав на т.нар. Народен съд осъждат на смърт регентите на България княз Кирил Преславски, професор Богдан Филов, генерал Никола Михов, а заедно с тях и 22 министри от правителствата в периода 1941 – 1944 година, 67 депутати, 47 генерали и офицери, 8 царски съветници – общо 147 души. Присъдите са изпълнени в нощта срещу 2 февруари.
Осъдените са разстреляни от комунистически функционери край ров, изровен от бомбардировките в Орландовци. Впрочем, при англо-американските бомбардировки на България са загинали не много повече българи, отколкото Народният съд е осъдил на смърт. По сведения на самото Министерство на правосъдието са произнесени 2730 смъртни присъди. При бомбардировките са загинали около 4 500 души, включително при атаките по обекти извън днешна България.
Без съд и присъда са избити
от комунистите много повече хора – според различни оценки между 30 и 50 000 души само в първите месеци след преврата на 9 септември 1944.
По предложение на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов през 2011 година 1 февруари беше обявен за Ден на почит към жертвите на комунизма. Това стана 21 години, след като формално беше отпаднал член 1 на Живковската конституция, който узаконяваше ръководната роля на комунистическата партия и България формално престана да бъде комунистическа държава.
Повечето от присъдите, издадени от Народния съд, през годините бяха отменени, най-често – поради формални причини, основната сред които е, че според действащото тогава законодателство самият Народен съд е бил незаконен.
Жертвите и техните наследници получиха частична реабилитация.
Но всичко дойде твърде късно. През цялото време комунистическите медии промиваха главите на българите и днес, когато все още неколцина се опитват да кажат истината за пораженията, нанесени на нацията от комунизма, повечето българи махват с ръка безразлично. В по-добрия случай.
В по-лошия, в насадените масово представи, убийците на десетки хиляди българи са били борци „за народни правдини“, а убитите – „народни изедници“.
България ще продължи се върти в кръг,
ако нацията не намери сили да осъзнае миналото си, да се откъсне от пропагандните клишета, ако не откаже да влиза в начертаните схеми.
Началото на този път започва с признаването на тези прости истини. Преди повече от 70 години започна системното изтребване на хора, на българи от българи с главната цел нацията да бъде подчинена, да бъде смачкана, да бъде лишена от свобода.
Повечето от жертвите нямаха никаква вина. Те просто трябваше да бъдат убити, за да може комунистическият валяк да мине през България. Повечето от жертвите на комунизма бяха добри хора и добри българи.
Бог да ги прости.
