Хараламби Борисов Анчев е роден на 2 юни 1953 година в Бургас. Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и от 1980 година работи като адвокат в София.
От 1992 до 1995 година Анчев е главен секретар на Висшия адвокатски съвет, а от 1994 до 1996 година – секретар на Централната избирателна комисия.
От февруари до май 1997 година е вицепремиер и министър на правосъдието в служебното правителство на Стефан Софиянски.
През следващите години Хараламби Анчев е председател на Надзорния съвет на Българска холдингова компания.
Министерството на правосъдието предлага промени в Наказателния кодекс, които предвиждат затвор за длъжностно престъпление в частния сектор. Според вас, тази мярка представлява ли репресия срещу частния бизнес?
Най-искрено се надявам не това да е била целта на предлаганите промени. За съжаление обаче, в настоящата си редакция текстът на предложените изменения създава пряк риск за правната сигурност и e в противоречие с основни принципи на наказателното право. Когато разпоредби от подобен порядък са неясни, многозначни и размити, така че от тях не се разбира кога дадено поведение ще се счита за престъпно, рискът от недоразумения и противоречия в практиката по прилагането им от компетентните органи е най-малката опасност.
Както основателно отбелязва един от най-компетентните ни наказателноправни специалисти – проф. Пл. Панайотов, ерудит от европейски и световен мащаб, тези текстове „поставят под съмнение свободата на договаряне в частния сектор и въобще наличието на пазарна икономика” и при съответното желание може да се стигне до „криминализиране на целия граждански оборот”…
А в частния, за разлика от публичния сектор, пазарното стопанство се основава на свободата на договарянето и не се предвижда (освен в малък брой изчерпателно посочени в закон случаи) регулиране на отношенията по начина, по който те са уредени при осъществяване на публични функции.
Ще може ли така държавната власт да упражнява рекет срещу частните фирми?
Имено тази неяснота и обтекаемост на предлагания регламент крие подобна възможност. Едва ли нещо повече може да се добави към аргументите на проф. Панайотов. Отваряме една широка врата за наказателно преследване на всяко действително или мнимо нарушение на служебните задължения, от което са произтекли някакви вреди.
Става възможно да се преследва приемането на облага дори и при правомерно поведение, например когато едната страна е особено доволна от изпълнението или по друг повод…
По начина, по който е формулиран чл. 221, ал 1, ще се получи, че всяко неизпълнение на какъвто и да е граждански договор може да постави въпрос за носене на наказателна отговорност, което дава възможност на различни недобросъвестни лица да оказват пряк натиск върху субектите по чл. 93 от НК. Тук дори не е предвидено от субективна страна изискване за преследване на каквато и да е било цел от страна на дееца.
Т.е. дори една обикновена некомпетентност или некадърност ще е в състояние да ангажира наказателна отговорност. А това би могло да доведе до произвол при осъществяването на наказателната репресия.
Това не е ли атака на чиновника срещу свободното предприемачество?
Логиката сочи, че една разумна администрация (фигуративно казано „чиновника”) е пряко заинтересована от доброто състояние и развитие на бизнеса, най-малкото защото данъчните постъпления от него осигуряват прехраната ѝ.
В този смисъл считам, че по-скоро се касае до едно неразбиране и престараване (защото няма подобни препоръки в т. нар. функционален и структурен анализ на българската прокуратура), но даващо възможност за тежки и опасни ексцеси. Да се надяваме, че това час по-скоро ще бъде осъзнато.
