Конституционният съд хипотетично може да касира изборите заради машините, едва след като тe бъдат проведени, тоест след 26 март, но не и преди това. Това коментира професор Пламен Киров, преподавател по конституционно право в Софийския университет. За да бъдат касирани изборите, трябва да има народни представители, които да отправят искане, категоричен беше той пред БНР. В момента Народното събрание е разпуснато и няма кой да отправи такова искане. От друга страна, проф. Киров не очаква КС да счете изборите за незаконосъобразни, ако поради извънредно кратките срокове на държавната поръчка, не се явят доставчици и съответно – машини има само в някои секции.
„Струва ми се, че хората, които разбират от избори, са вече наясно, че машинно гласуване на тези избори няма да има. След изборите, ако бъде атакуван изборният резултат на основание член 66 от Конституцията, както и на член 304 до 306 на Изборния кодекс, Конституционният съд ще трябва да прецени дали има нарушение на Изборния кодекс и дали изборите са законосъобразни.“
Машинното гласуване не е някакво изключително гласуване, добави още проф. Киров. Става въпрос за технология на подаване на глас и за отчитане на този вот от съответните комисии.
Всъщност ние имаме едновременно прилагане на два способа: класическия начин – гласуване с бюлетини, както и възможност за избирателя да гласува с машина, ако пожелае. Гласувайки чрез машина, избирателят отново гласува с хартиена бюлетина, защото самата технология, която е изписана в Изборния кодекс, означава, че избирателят ще работи с активния екран и ще си подаде гласа, след което машината ще генерира персонална бюлетина, която той ще пусне в кутия за гласуване, тоест ние нямаме чисто машинно гласуване.
