Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг.
Той работи по въпросите на престъпността в България. През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания.
Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.
Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска.
Преди броени минути приключи срещата между премиера Бойко Борисов и собственичката на „Инерком – България” Гинка Върбакова относно покупко-продажбата на активите на ЧЕЗ в България. От срещата стана ясно, че премиерът е поискал пълен контрол върху сделката и върху управлението на компанията. Изглежда, че Гинка Върбакова се предаде. Според Вас какво се е случило по време на срещата в Министерския съвет?
Зависи от каква политическа гледна точка го гледате. Едната гледна точка е, че държавата се опитва да избегне рискове като влезе в дружеството. Другата е, че по този начин спасява сделката. Зависи каква ви е политическата гледна точка и ако сте критик на правителството ще видите, че се опитват да спасят сделката, да влезе в компанията, за да намали рисковете, приемайки, че не може да спре сделката.
Преминавайки от политическата част към националната остават разни въпроси. Остават въпроси за самото лице на компания „Инерком”. Появиха се информации за съпруга на Гинка Върбакова, появиха се данни от чешките медии, че става дума за спорни, сенчести, проблеми механизми на финансирането.
Ако държавата влиза като партньор, тези въпроси не трябва да се забравят, защото продължаваме да имаме един проблем партньор в лицето на „Инерком”.
Гинка Върбакова за пореден път каза, че няма да има финансиране от български банки, каквато информация се появи в чешките медии. Как ще коментирате това разминаване?
Тя продължава да твърди, че няма да финансиране от български банки, а от чужди институции. Но не казва кои са тези чужди институции. Нека каже! Между другото нали има един много голям проблем – аз не знам коя е тази голяма международна банка, която би вложила пари в една сравнително малка компания.
А знаейки какъв е така нареченият бизнес със соларни паркове. Изграждат ви паркът, назначават ви като пазачи и имате търговец, който продава тока. Това е управлението на този тип бизнес. Там въобще не можем да говорим за опит. Както виждате собственици на соларки са всякакви кметове, общински съветници и какви ли не.
Това, което до момента имаме в електроразпределението, някои от компаниите бяха държавни, и са си държавни – тоест, там държава смята, че това е много рисково да го даде на частни компании. Има страни в Европа, които имат частни разпределители или с мажоритарен дял, но там има различни други регулации и самият бизнес е нормален, имат си доверие, докато тук имаме някакви хора, които възникват от никъде.
Много спорно е соларките да са някакъв опит.
Хората остават с убеждението, че г-жа Въбракова като че ли се предаде. Защо стана така?
Вие срещу държавата не може да се борите. Макар че се твърди, че няма законови възможности, вие имате достатъчно законови възможности. Проблемът, който следва оттук нататък е, че и ЧЕЗ, и компанията на Върбакова, може да пледира пред международни съдилища, че са понесли щети.
От този момент нататък става проблемна ситуация.
Целият проблем, който стои като цяло, че държавата – ако приемем, че е била достатъчно добронамерена – е оставила този процес да се случва толкова дълго време и не са се опитва да има информация, да провери какви са тези, компании, които участват, защото имаше и други проблемни компании, които участват. Не е имало и диалог с чешкото правителство, което все пак е собственик на тази компания ЧЕЗ, колкото и да е държава в държавата.
Чешката позиция постоянно се променя – ту компанията е държава в държавата, ту ние нищо не можем да направим. Чакаме борда да каже, а той „няма” и ние казваме „окей, нищо няма да направим”.
Там също има особена политическа ситуация – Бабиш продължава да няма гласувано правителство. Трябва да го подкрепят и комунисти, и крайнодясните партии – тези традиционните партии не го подкрепят. Личи си, че Бабиш има някаква политическа адженда.
Както се знае той има тежки отношения с ръководство на ЧЕЗ. Аз не знам какъв е моделът на управление там в момента, очевидно те нямат правителство, не ни е много ясна тяхната Конституция и как работи при тях това преходно правителство.
Очевидно има някакви противоречия в тяхната държава.
Като експерт, който цял живот се занимава с изследването на демокрацията, как ще коментирате – редно ли е държавата да се меси в една частна сделка, тъй като през последните седмици непрекъснато се повтаряше, че това покупко-продажба между две частни компании?
Зависи каква е държавата. Значи, има държави, които са много либерални, които избягват всякаква държавна собственост, какъвто е англосаксонският модел, има и държави, при които има голям процент на държавно участие – Китай, например.
Но не можем да кажем, че Китай е по-неуспешен от САЩ.
А пречупено през българската призма как изглежда това?
Един от големите проблеми е, че действително имам лошо управление и в частния сектор. Виждаме какво количество компании бяха нарязани на скрап и то не защото нямаха желание да правят пари от тях, а защото не можеха да ги управляват. Виждаме това и в управлението и на различни държавни дружества.
Така че, за съжаление, България няма намерен добър модел в момента. Очевидно е, че трябва да има някакво държавно участие в някои сектори. Слава Богу не се отказахме НЕК и от газопреносната система, и така нататък.
