В рамките само на един–на последния месец, въпреки многото нови активни дипломатически ходове на България, при това сега председателстваща Съвета на ЕС, за прием на страната ни в Шенген, два от основните възпиращи фактора – Холандия и Германия упорито отказват да вдигнат бариерата. Меркел каза, че не е изключен частичен допуск, но „нека първо се произнесе Холандия”. След което премиерът на Холандия твърдо, макар и прелюбезноя, каза „не: „Подкрепяме България да се присъедини към Шенген, но има още работа да свършите“.
Приемът на България точно сега е определено прибързан, шенгенското пространство в никакъв случай не бива да се разширява за сметка на сигурността на европейците, които вече са в Шенген. Опасността за тази сигурност остава доста голяма заради размерите на корупцията и организираната престъпност и особено заради тяхната ненаказуемост, са най–тежките аргументи против силно интересуващото ни отваряне на шенгенската зона колкото се може по–скоро.
За какво обаче е всъщност битката? Какво печелим, ако стигнем Шенген? И обратното–какво губим заради препъването?
За това никой не говори, а си струва. Политиците ни последователно отказват да говорят. Защо ли? Най–близката до ума причина е, че колкото по–малко си информиран, колкото по–малко знаеш за правата и шансовете си като гражданин, толкова по–малко ще питаш и търсиш отговори. Избягва се и рискът вината за неуспехите да се търси наред с другото и в собствените управници – законодателна и изпълнителна власт.
Какво е Шенген?
Шенгенското споразумение датира от 14 юни 1985 г., носи името на мястото, където е подписано в Люксембург. Първите, които правят специалната свободна зона са 5 от тогавашните страни-членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Холандия и Франция. Днес там са вече двадесет и пет държави – Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция.
Ватикана и Сан Марино не са част от шенгенското пространство, но имат граница само с Италия, без граничен контрол. Подобна е ситуацията с Монако. Исландия, Норвегия и Швейцария пък, не са членове на ЕС, но са част от зоната. Обединеното кралство и Република Ирландия, макар и пълноправни членове на Европейския съюз, не са участвали в споразумението за Шенген.
Когато през 2007 г. България бе приета в Европейския съюз, ангажиментът за 7-годишен преходен период пред пълното отваряне на трудовите пазари заляга в договора ни за членство в ЕС с предел 1 януари 2014 г., срок, за който бе наложено удължаване заради непостигането на пълен консенсус за приема ни.
Страните от Шенген, които възпират последното разширяване с иначе правоимащите България и Румъния, се аргументираха в началото основно със страхове, свързани със скорошната икономическа криза, че трудовите им пазари, а оттам и икономическото им състояние като цяло, ще са допълнително застрашени от нови емигранти, много от които биха били от контигента „социална емиграция”. Някои шенгенци, като Холандия например, и де ден днешен имат извънредно строго законодателство, което допуска получаване на разрешително за работа на българи там само в „извънредни случаи”.
Иначе и сега не навсякъде я има тази резервираност към нашата работна ръка в Шенген. По данни на Еврокомисията въпреки ограниченията, които всяка държава сама решава как да налага, в западна Европа живеят над 430 000 сънародници, като повечето са в Испания – близо 170 000. Следват Германия, Гърция и Италия, които се нареждат сред топ-дестинациите на българите.
Като последица от мигрантската криза от последните години вниманието към всички идващи отвън обаче се изостри наново, изключително. Макар и да не са поставяни под един знаменател с новоприиждащите от Азия и Африка, за изостаналите от влизането в Шенген източно–европейци ситото отново се сгъсти.
Напразно остава говоренето,упоритото припомняне от страна на българските държавници, че страната ни отдавна и пълноценно е покрила всички техническите изисквания за присъединяването си.
През целия, т.нар.преходен, санитарен период след първоначално определената гранична за влизането ни в Шенген 2011–а година, макар и в началото доста по–начесто, срещу нас така и не стихнаха опозитните мнения. Бяхме докладвани, че като част от Югоизточна Европа оставаме порта към ЕС на дрога, на нежелани хора, свързани с групировки, на оръжие. С увеличаването на незаконната емиграция през Гърция се образува и особено критична, според формулировка на Европол, т.нар. „Балканска ос” за незаконен трафик към Европейския съюз.
Ние специално биваме определяни като недокрай надеждно защитена зона за проникване на различните опасности, вкл. на организирана престъпност, в ЕС както откъм Албания, като цяло откъм Западните Балкани, но и откъм Турция и бившите Съветски републики. Водата бе размътена последно още повече от силната миграция от юг.
За вътрешни негативни знаци за българска свързаност с всички тези, иначе външни заплахи за ЕС, отделно биват сочени показатели „висока и ненаказуема корупция” и „слаба разкриваемост на престъпността”. И Брюксел не сваля извънредния мониторинг, продължава с критичните отрезвяващи доклади, с което като цяло дава отрицателен сигнал, че остават съмненията за неспособност на българската съдебна власт, на правоприлагащите ни органи да бъдат на нивото на европейските.
Какво губим ние от бавенето, от недопускането ни в Шенген?
Като българи, макар и членове на ЕС, продължаваме да сме лишени от пълната европейска свобода за пресичане на границите в общността.Фундаменталната идея на Шенгенското споразумение и Конвенцията за неговото прилагане е възможността за свободно пресичане на границите между шенгенските държави при гарантирано еднакво за всички високо ниво на сигурност на държавите-членки. Зоната постига това чрез въвеждане на задължителни мерки, компенсиращи „дефицита на сигурност”, следствие от премахването на контрола на вътрешните граници.
Действат общи стандарти за граничен контрол на външна граница, визовата политика е хармонизирана. Има действено трансгранично полицейско сътрудничество хармонизирано съдебно сътрудничество. Всяка държава се включва в Шенгенска информационна система с коректно подаване и ползване на информацията, изисквана по ШИС, технически параметри, които се отчитат като покрити. Другото е пълното хармонизиране на законодателствата на страните–членки и на правоприлагането. Така че всеки гражданин и всеки бизнес от която и да било страна от зоната, да са еднакво сигурни и еднакво правно защитени навсякъде в нея.
Както за отделните граждани, така и за българския бизнес без Шенген сега остават редица нежелани бариери, спиращи по-динамичното му навлизане и разгръщане в Европа като цяло. Отпадането на контрола по граничните пунктове като цяло например означава по-лесни, съответно повече на брой, пътувания и превози.
Пропускат се ред шенгенски позитивни ефекти, особено за туристическата индустрия, като силно работещите програми за улеснени „комбинирани“ пътувания. Докато наличието на „шенгенска виза“ позволява на туристите да се придвижват свободно в цялото пространство, което, специално при нашата позиция, би насърчило чувствително тези, които са били привлечени например от гръцки курорт, да прекарат и няколко дни в близък курорт в България.
Особено големи се оказват и предимствата за привличане на пътуващите от Азия (вкл. Китай) към Европа, които с включването ни свободната зона биха имали възможност абсолютно безпроблемно да включат и България в програмата си.
Като цяло България остава спъвана да развие всичките си предимства на транзитна страна. Общото разширяване на пътуванията в рамките на Шенгенското пространство ще увеличи и броя на преминаващите през България. Основните направления са две – от Турция и Гърция към Западна Европа, и за всички пътуващи от страни членки на Шенгенското споразумение към курортите на Турция и Гърция, анализират експертите.
Гарантирано, присъединяването към Шенген на България и Румъния ще създаде допълнителни условия и за развитието на общо икономическо пространство в региона. Ще се интегрират веригите на добавена стойност, т.е. следва задълбочаване на общата обвързаност на предприятията в региона. По законите на Шенген компаниите ще имат право да избират къде да позиционират отделни центрове за услуги и дейности, т.е. там, където открият най-големи бизнес предимства, като тези центрове ще обслужват територии през националните граници, следва от споразумението.
Шенген означава автоматично цялостно подобряване на бизнес средата. Отпадането на вътрешните граници в ЕС и унифицирането на изискванията към стоките (санитарни и пр.) премахват сериозни пречки и улесняват търговията в рамките на Съюза. Прилагането на европейските изисквания за външните граници на Съюза намалява и пречките пред търговията с трети страни – чрез въвеждане на системата на „единен фиш“, „контрол на едно спиране“ (единен граничен контрол от двете държави), ускоряване на преминаването, подобряване на ГКПП и построяването на нови, повишаване качеството на обслужването и пр.
Бавенето на Шенген отдалечава и ред нови шансове за развитието на местния бизнес, както и непренебрежими облекчения и предимства за потребителите.
Вече в свободната зона бизнесът ще има възможности за привличане на повече клиенти от съседни държави или директно да се разраства. Потребителите в Шенген печелят както от достъпа до алтернативни възможности за пазаруване, използване на услуги (включително използване на близки летища и т.н.), така и от оптималните цени, резултат от засилената конкуренция в широк регионален пазар.В по-дългосрочен план ефектите за бизнес средата са определено силно засилване на конкуренцията в регионален мащаб и намаляване на монополите и картелизацията.
Теглим ли чертата, заслужава си да имаме всичко, което е Шенген. И заради авторитета на пълноценни и пълноправни европейци, но и за подобряването на собствения стандарт и просперитет. Но за целта, както ни казват не само холандците : „“Подкрепяме България да се присъедини към Шенген, но има още работа да свършите“.
