„Ние сме един народ! Долу границата на Прут!“. В неделя десетки хиляди души от Молдова и от Румъния се събраха в молдовската столица Кишинев, за да напомнят за обединението между двете страни преди 100 години. На 27 март 1918 година административният съвет на Молдовската Демократична Република (известна и като Бесарабия) гласува с голямо мнозинство за обединение с Румъния. Сега все повече хора от двете страни настояват за повторно обединение и за премахване на границата на река Прут.
Днешната република Молдова възниква като независима държава през 1991 година след разпадането на Съветския съюз. Национален език е румънският. Река Прут разделя република Молдова от Румъния. Областта от двете страни на реката принадлежи исторически на княжество Молдова, което от 15-и век е под османско, а после и под руско руско влияние. През 1912 година Османската империя отстъпва източната част от Молдова на Русия. През втората половина на 19-и век двете румънски княжества Молдова и Влахия се обединяват в едно и поставят основата на кралство Румъния.
След Първата световна война и разпадането на Руската империя източната част на Молдова се присъединява към Румъния с решение на административния съвет. Вследствие на пакта между Хитлер и Сталин през 1940 година Съветският съюз окупира областта източно от Прут и създава Молдавската съветска република, която просъществува до 1991 година. Възпоменателният марш в неделя беше връхната точка на поредица от прояви по повод 100 годишнината от събитието. В началото на годината кметовете на повече от 130 молдовски селища подписаха символична декларация за повторното обединение с Румъния.
Молдовското общество е разединено. Проруският президент Игор Додон е отявлен противник на повторното обединение, както и на проевропейския курс на правителството. С оглед на предстоящите през есента на 2018 година парламентарни избори Игор Додон многократно заявява, че ще се застъпи пред новия парламент за прекратяване на споразумението за асоцииране с ЕС, подписано през 2014 година. Въпреки споразумението с ЕС, управниците в Кишинев не успяват да постигнат нито политическа стабилност, нито така дългоочакваното благополучие. Страната мъчително се откъсва от задушаващата прегръдка на бедността и корупцията.
Всеки четвърти молдовски гражданин от общо 3, 5 милионното население на страната работи в чужбина. Освен румънскоезичното мнозинство, в Молдова живее значително рускоговорящо малцинство (главно в Приднестровието), както и турскоговорящо малцинство в автономния регион Гагаузия. И двете малцинства се застъпват за сближаване с Русия. Една четвърт от цялото молдовско население се обявява за повторно обединение с Румъния. Това показват резултатите от последните социологически проучвания. 27 процента от румънските граждани също се застъпват за повторното обединение. През последните месеци обаче броят на хората и в двете страни, които се застъпват за повторно обединение, нарасна значително. Един от най-изявените застъпници за обединението е бившият румънски президент Траян Бъсеску. На възпоменателния митинг в Кишинев той заяви: „Двете държави могат да добият достойнството си само чрез повторно обединение!“ А бившият кмет на молдовската столица Дорин Чиртоаца направи сравнение с Германия. „Ние трябва да съборим стената на Прут, както берлинчани събориха стената в Германия!“
Привържениците на потворното обединение в Молдова смятат, че то е единствената възможност за оцеляването и прогреса на хората в тяхната страна. Никой от управляващите политици обаче не иска да говори открито за това. Нито в Кишинев, нито в Букурещ. Политиците говорят по-скоро за сближаване между двете страни чрез присъединяването на Молдова към ЕС. Това е официалната интерпретация от двата бряга на Прут. Само че пълноправното членство на Молдова в ЕС е отдалечено на светлинни години.
Молдова днес отбелязва 100-годишнината от обединението. Високопоставена молдовска делегация, начело с председателя на парламента Андриан Канду ще посети румънския парламент и ще участва в тържествата. По едно и също време в двете страни ще забият камбаните на всички църкви. Молдовският президент обаче бие тревога. „Изрично предупредих правителството в Букурещ. С тази акция расте рискът Румъния да стане враг номер едно на република Молдова и на молдовците!“ Какво точно има предвид, си остава тайна.
